Каква е икономиката на Казахстан - евтино е, но заплатите са 100 долара

Бунтът, залял цял Казахстан, което не се е случвало никога в 30-годишната независима история на страната, започна формално заради удвояване цените на пропан-бутана. Този газ се получава при преработката на петрол, а Казахстан има предостатъчно залежи. С такъв газ се движат и 80-90% от колите и в края на 2021 г. цените бяха около 50-60 тенге (10-12 евроцента) за литър втечнен газ.

Поради лошо управление и изкривени от държавна намеса и субсидии пазарни условия, се оказа, че потреблението расте, но не и обемите на производството. Така от началото на годината газът поскъпна двойно до 120 тенге (0.24 евро) за литър и от 2 януари започнаха протести от район с около 132 000 леки коли (3.4% от общия брой в страната) и се разпространиха в следващите дни из ключовите градове на страната. Представители на властите обещаха на 4 януари цените да бъдат намалени до 50 тенге (0.10 евро), но демонстрациите не спряха и преминаха в погроми и сблъсъци с полицията.

Падна правителството, сменени бяха ръководителите на силовите структури и спецслужбите, бившият президент Нурсултан Назарбаев бе отстранен от ръководството на Съвета за национална сигурност - последният пост, от който можеше да взима решения за управлението, пълно с лоялни нему хора. И това не стигна - наложи се да бъдат извикани на помощ руски (и други съюзнически) войски.

В четвъртък правителството замрази цените на автомобилните горива за 180 дни. В различните райони пропан-бутан не може да се продава над 50 тенге в най-размирната Мангистауска област и над 70 тенге (0.14 евро) в столицата Нур-Султан. Таван има и за бензина - 215 тенге (0.44 евро) за най-скъпия A-95, както и за дизеловото гориво - 260 тенге (0.53 евро).

За стабилизиране цените на храните е забранен износът за половин година на едър и дребен рогат добитък, на картофи и моркови - за 3 месеца. Властите обещават и временен мораториум върху цените на комуналните услуги. Като цяло официалната инфлация в Казахстан през ноември е 8.7% на годишна база - при целеви коридор на местната централна банка от 4-6%.

Очевидно, че зад протеста има дълбоки политически мотиви в една от най-авторитарните държави в света. Но какво представлява икономиката на тази 19-милионна държава?

Въпреки ресурсното богатство на Казахстан икономически проблеми се трупат зради бедността и междурегионалното неравенство, коментира РБК.

Субсидирани цени на горивата

Още през 2018 г. казахстанските власти решиха постепенно да либерализират ценообразуването на пазара на втечнен газ, увеличавайки дела на пропан-бутан, продаван чрез електронни платформи за търговия въз основа на търсенето и предлагането, включително за бензиностанции за автомобилен газ. Фактът, че от 1 януари 2022 г. втечненият газ ще се продава на 100% чрез борси (с изключение на някои категории), е известен още от миналата година. Въпреки това, преходът изненада крайните потребители, особено в района с най-ниската цена сред всички казахстански региони.

Субсидиите за гориво, поради които потребителите плащат по-малко от справедливата им стойност за енергия, са често срещани в целия свят. Според Международния валутен фонд (МВФ) субсидиите за петролни продукти (включително за бензин, дизел) в Казахстан през 2019 г. са почти 13 милиарда долара, или 692 долара на глава от населението. Това е 2.5 пъти повече, отколкото в развиващите се икономики като цяло (272 долара на глава от населението).

Казахският експерт Олжас Байдилдинов отбеляза в местната версия на Forbes миналата година, че Казахстан има най-ниските цени на горива и смазочни материали в сравнение със съседните страни, поради което казахстанските петролни компании получават средно 2 милиарда долара годишно по-малко на вътрешния пазар; амортизацията на оборудването е много висока, тъй като няма стимул за инвестиране на толкова ниски цени.

При изкуствено задържани цени фирмите нямат мотивация да произвеждат продукт, което заплашва недостиг на вътрешния пазар и въвеждане на лимити за продажбите, посочи експертът. Въпреки това, докато логиката зад действията на казахстанските власти е разбираема, премахването на субсидиите за горива се оказа твърде чувствителен въпрос, особено предвид статута на Казахстан като основен износител на нефт и газ.

Природни ресурси

Казахстан, според Световната банка, се нарежда на десето място в света по дял на невъзобновяемия природен капитал (нефт, газ, метали, минерали) в общото богатство на страната - около 27% (за сравнение Русия има дял от ресурсното богатство около два пъти по-нисък - от тази гледна точка руската икономика е по-диверсифицирана). През 2020 г. половината от общия износ на стоки от Казахстан се пада на суров петрол - $23,7 млрд. (от общо $47 млрд.)

В групата ОПЕК+ квотата за производство на петрол в страната е почти 1.6 милиона барела на ден - повече от 4% от общия обем на производство в групата. Доставките на природен газ зад граница миналата година възлизат на около 2.5 милиарда долара (данни от външнотърговската база на ООН).

Освен това Казахстан е основен износител на медна руда, мед и продукти от нея (4.25 милиарда долара през 2020 г.), желязо и стомана (3.18 милиарда долара), уран (1.71 милиарда долара). С 12% от световните запаси от уран, Казахстан е на първо място в света по износ на природен уран. Суверенният фонд на Казахстан "Самрук-Казина", който управлява най-големите държавни компании в страната, разполага с активи, еквивалентни на около 40% от националния БВП.

Капанът на средния доход

Казахстан обаче най-вероятно е попаднал в така наречения капан на средния доход: поради кризата с COVID-19 преходът му към статут на икономики с високи доходи е отложен и няма да се случи до 2030 г., се казва в проучването от ноември на застрахователната група Euler Hermes. В края на 2020 г. страната е относително малко зад Русия по отношение на БВП на глава от населението, изчислен по паритет на покупателната способност в постоянни цени: 25.4 хил. долара срещу руския показател от 26.5 хил. долара.

Факторите, които задържат растежа на инвестициите в казахстанската икономика, включват високо ниво на корупция, несъвършенство и слаба независимост на съдебната система, посочва дори Руският експортен център. След като Нурсултан Назарбаев напусна поста президента на Казахстан през 2019 г., в страната беше сформиран Висшият съвет за реформи, но с не се започна нищо амбициозно.

Точно преди новогодишната нощ минималната заплата в Казахстан беше под 100 долара на месец - дори по-малко, отколкото в Кения или Пакистан, казва Чарли Робъртсън, главен икономист в Renaissance Capital. Минималната работна заплата в страната не се е увеличавала от 2018 г., а нейното повишение от 1 януари 2022 г. с 41% (до около $137) изглежда закъсняло решение, твърди той.

Голямо неравенство

В същото време Казахстан се отличава с високо ниво на междурегионално неравенство: преди няколко години БВП на глава от населението в Атирау, най-богатата агломерация в страната, беше повече от три пъти средния за страната, докато в Туркестан (най-бедният регион ) беше само 33% от средния показател.

Междурегионалните различия в стандарта на живот в Казахстан са два до три пъти по-високи, отколкото в големите страни от ОИСР със сравнима ниска гъстота на населението (Канада, Австралия), съобщи ОИСР в миналогодишния си доклад.

Петролната и газовата ресурсна база е в западната част на Казахстан (Атирау, Мангистауска област, Западно-Казахстанска област), поради което БВП на глава от населението на тези територии е по-висок от средния за страната. Но и там има вътрешно неравенство в доходите - само ограничен кръг може да получава високи заплати и това са предимно работници в петролната индустрия.

Демография на протеста

Демографският аспект също е важна част от социално-политическата картина: в Казахстан има сравнително младо население, което прави сценария на "арабската пролет" по-правдоподобен, казва политологът Артьом Лукин. Медианната възраст в Казахстан (така че половината от населението е по-възрастно над тази линия, а половината е по-млада) е 30.7 години, докато в България, за сравнение, е 43.7 години.

Броят на казахстанското население през 2021 г. надхвърли 19 милиона души, а естественият прираст е средно около 250 хиляди души от 2013 г.