Пътеката на вярата е в Свети Влас - 78-годишният отец Петър построи по нея 40 параклиса

В продължение на девет години отец Петър Цанков е построил в Свети Влас четиридесет каменни параклиса. Иконостасите, изградени по Пътеката на вярата в подножието на планината в курортния град, привличат годишно хиляди богомолци, наши и чужди туристи, които искат да видят Божия маршрут. Всичките каменни творения са посветени на Иисус Христос.

Преди три години параклисите са били 33 – колкото са годините на Исус Христос. Сега са четиридесет, защото Божият народ е вървял четиридесет години от Египет към Израел, разказва отец Петър. Обяснява, че по пътеката се срещат най-различни хора – от Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Англия, даже от Америка.

Параклисите започват от автобусното обръщало на курортния град в посока нагоре по горската пътека и стигат до нейния край на билото на Стара планина. Пеша дотам се стига за час.

„Божията екскурзия свършва до дървения кръст, който изработих от дъб, висок е почти три метра“, разказва отец Петър, който служи в църквата „Свети Власий“ в града.

Иконостасите отецът е строил сам, но много хора проявили съпричастност към инициативата му. За изграждането е използвал каменни плочи, чук, мистрия, тесла, трион – подарък от Германия, кирка, лопатка, количка за пренасяне на камъните по стръмния път нагоре.

Вдъхновил се да изгради десетките параклиси след като посетил преди години Монако, за да венчае българка. Там видял няколко параклиса, които изобразявали живота на Исус Христос. След като се установил в Свети Влас, отецът решил да направи параклиси подобни на тези в Монако. Първоначално направил 3-4, после работата го увлякла и така станали четиридесет. Близо до каменните места за молитва отецът е построил барбекю зони и пейки за отдих.

Отец Петър разказа, че в храма, в който служи, се съхраняват мощи на св. Власий, на св. ап. Андрей, както и частица от Кръста, дарени от Вселенския патриарх Вартоломей I. Храмът е изграден върху руините на манастира „Свети Власий“, датиращ от IV век.

Източник: pravoslavie.bg