Мистерии и екскурзия вдъхновили Татяна Йотова за „Живата Странджа“
Екскурзия до Марина река с ученици от айтоското СОУ “Христо Ботев” и мистерии са вдъхновили Татяна Йотова за написването и издаването на Детската поетична енциклопедия "Живата Странджа".
На представянето на книгата в четвъртък вечер в бургаската Регионална библиотека „Пейо Яворов“ авторката сподели, че посветила една от гатанките, включени в нея, на Дико Патронов без да го познава, тъй като бившият шеф на Районната дирекция по горите в Бургас е откривател на Странджанската боровинка – мислена дълго време за изчезнал вид.
Патронов пък изтъкна, че е много развълнуван, тъй като едва снощи е разбрал, че е станал герой на произведение, а минути преди представянето на книгата се запознал с авторката.
Аз съм най-изненадан и впечатлен тази вечер, сподели той.
„Това, че ме споменава в стихотворение, го приемам като уважение към цялата лесничейска колегия на Бургаската районна дирекция, на която имах честта да съм началник няколко десетки години“, заяви бившият председател на Съюза на лесовъдите в България.
„През последните 30 години положихме много усилия да съхраним тази природа. Така преди 25 години бе създаден природен парк Странджа“, добави той.
„Живата Странджа“ трябва да стигне до всички, които посещават природния парк като хубав спомен. Илюстрациите ѝ са много хубави. Това, което е написала Йотова, е живата истина.
Има едно стихотворение за тиса. Само шест дръвчета са останали от древните времена, когато в планината е имало тис. Той е отишъл в Константинопол за храмовете. Този дървесен вид е изключително ценен. Соломоновият храм е бил съграден с тис и с кедър“, разказа експертът.
„Има стихотворение за кримския чай. Той също е уникален. Среща се само на едно място. Странджанската боровинка е много рядко срещан вид. Търсехме я и накрая я намерихме. Това стана през 1993 г.“, добавя той.
Странджанската боровинка е била открита още през 1921 г. от акад. Борис Стефанов. После обаче е забравена. До момента, в който докторът на науките по екология на гората не намира растението, то се е смятало за изчезнал вид.
Имаше тежки периоди в Странджа със сеч на горите, уточни той.
Това, което си написала, възпитава тези, които идват след нас, на грижа към тази природа, заяви Патронов.
„Три цикъла обединяват стиховете на Татяна в тази книга – птици, растения и други животни, Виа Понтика – пътят на птиците и царският орел са като врата към нейния творчески свят, пълен с красива поезия, горди обитатели, срещащи се предимно в Странджа“, коментира редакторката на детската поетична енциклопедия Роза Боянова.
„Книгата е не само развлекателна. Тя е поучителна и това са едни поетични уроци. По забавен начин и с усмивка тя разкрива особеностите на обитателите на Странджа“, добави тя.
Според поета Веселин Веселинов пък в новата си книга Татяна Йотова променя представите и границите на поезия за деца, поднасяйки ни „Живата Странджа“ с нейния колорит, ценни обитатели и защитени видове.
На въпроса какво я вдъхновило за тази книга, айтоската писателка отговори, че Странджа съчетава багрите на земята, синевата на небесата, на морето и прекрасните реки, а всичко това е като в един букет. „Вдъхновяват ме и мистичните сюжети, героичната история, свързана с Илинденско-Преображенското въстание. Героизмът на Георги Кондолов ме потресе“, сподели тя.
След като заместник-кметът на Бургас по култура Диана Саватева я пита дали „Живата Странджа“ ще достигне до по-широк кръг от читатели, Йотова отговори, че се надява за това на подкрепа от читалища и училища, за да може повече деца да имат шанса да прочетат книгата.
Д-р Наталия Матвеева пък разкри, че айтоската поетеса е участвала в конкурс на литературното съобщество "Мастилница“ и е впечатлила журито със своя песен, посветена на Сергей Есенин. Руската писателка покани Йотова на концерт в Руския дом в София на 15 януари.
Освен песента си за Есенин, поетесата изпълни и две от новите си произведения, публикувани като нотни текстове в „Живата Странджа“, както и „Песента на токчетата“.
Младата цигуларка Александра Карамихалева, която е ученичка на Румяна Драголова от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, пък впечатли публиката с „Жътва“.