Прокуратурата саботира разследването по АМ "Хемус", можеше да се процедира като в случая "Бахлова"

Драгомир Ошавков е адвокат в Бургаската адвокатска колегия, специалист по гражданско и търговско право. Дипломиран от Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Той е бивш депутат в 45-ото Народно събрание, член на Комисията по ревизиите. Още като народен представител през май т.г., Ошавков разглежда първите сигнали за строителството на „Хемус“. Познава добре темата и фактът, че е адвокат по граждански и търговски дела, му дава много по-голяма свобода, за да говори за отношенията на защитата с прокуратурата.

-Г-н Ошавков, в случая със строителството на АМ „Хемус“ къде се къса нишката? Виждаме от вчера много сериозен спор между Софийска градска прокуратура и ГДБОП – взаимни обвинения, преписки от едната страна, сигнали до прокуратурата от другата...

-Най-вероятно събитията са се случили по следния начин: ГДБОП се интересуват от това да „заковат“ големите риби по тази верига и да проследят пътя на парите. Порадите тази причина са се договорили с „бушона“ - обвиняемия Борислав Колев – да се разприказва срещу едно по-леко обвинение и вероятно промяна на мярката за неотклонение. Всички знаем, че тази схема често се прилага от екипите и разследващите прокурори в цял свят, за да се стигне до организаторите. Явно обаче в случая наблюдаващите прокурори нямат същите поставени задачи, като хората от ГДБОП и саботират договорената с обвиняемия схема. По този начин осуетяват разкриването на останалите хора по веригата. В резултат на този провал, шефът на ГДБОП си изпуска нервите, вероятно заплашва наблюдаващите прокурори. Те пък от своя страна се жалват на главния прокурор Иван Гешев, а той решава да се направи на жертва и да се оплаче публично на всички на всеки, на който се сети.

-А законни ли са тези действия на ГДБОП?

-Относно схемата на договорка с обвиняемия на един по-ранен етап, това не е регламентирано в нашия Наказателен кодекс. Споразумение може да има пред съда и то да касае единствено съответния обвиняем. Но както всички знаем, такива договорки се правят особено по отношение на тежки престъпления. Правя едно сравнение, вероятно за такава договорка се касае с делото за убитата брокерка Бахлова – случай, за който Флагман отрази широко. Такава уговорка най-вероятно е имало с Деян Дичев, който по този начин разкрива останалите лица в престъплението и техните роли. Това е схема, по която работят и разследващи, и прокуратура. Но, за да работи добре тази схема, те трябва да бъдат екип и да имат общи цели. Очевидно е, че в случая нямат.

Обърнете внимание на изключително непрофесионално действие от страна на прокуратурата - да споделя стратегията на разследването пред медиите. По този начин поставя под заплаха животът и сигурността на лицето, което се е съгласило да свидетелства. Това показва големият разрив между МВР и държавното обвинение.

Правя и интересна забележка – самият Иван Гешев, още преди да стане главен прокурор, през 2019 г. е правил такива договорки по отношение на едно ОПГ. Става въпрос за дело за източване на големи суми по Данък добавена стойност. От същата година има записи, които бяха публично разпространени и показаха, че той се е договарял пряко с обвиняемите за по-леки мерки за неотклонение и изменения на обвинението. Това показва, че тази практика е често срещана в наказателното производство. Още една забележка – аз мога да си позволя да говоря свободно по тази тема, тъй като не съм наказателен адвокат. Всеки такъв би отрекъл, или не би искал да коментира този начин на работа.

-Какво имате предвид? Може да бъде уличен в престъпление или ще си саботира работата си с прокуратурата?

-По-скоро, че това би представлявало пречка за работата му с държавното обвинение. Както казах, в Наказателния кодекс няма такива текстове, които да уреждат споразумения на толкова ранен етап от разследването и то по отношение на мерки за неотклонени. Въпреки това, този метод е широко използван и това е може би един от малкото начини да се стигне до истинските извършители и организаторите на престъплението.

-Нещо обаче не се връзва, поне по това, което разбираме ние от изявленията на двете страни. Не трябваше ли ГДБОП да разкрие цялата си стратегия пред прокуратурата, за да може държавното обвинение да вземе решение? Прокурорките твърдят, че не са знаели до последно какво ще каже обвиняемият, предлага им се да подпишат един вид празен чек.

-Според мен, разследващите и прокуратурата просто не преследват едни и същи интереси. Очевидно е, че ГДБОП иска да стигне до останалите извършители, но в същото време е видно, и че държавното обвинение предпочита да се ограничи до понасяне на наказателна отговорност от страна на „бушона“. Съответно след като скандалът избухва, прокуратурата решава да изнесе пред медиите информация за тези, така да ги наречем, противоречиви практики. Никога досега в историята на наказателното правораздаване не се е случвало подобно нещо.

-Какво искате да кажете, че прокуратурата саботира досъдебното производство още в начален етап ли?

-На мен точно на това ми прилича. На саботаж от страна на държавното обвинение и опит да се ограничат щетите само до този „бушон“ Борислав Колев. Ако прокуратурата имаше желание да стигне до останалите хора по веригата, тя сама щеше да предложи тази схема на разследващите органи и заедно с тях щеше да работи в тази посока с обвиняемия. Това показва до каква степен има разкол между прокуратурата и МВР, но също така и че очевидно с този главен прокурор Иван Гешев не може да имаме нормално наказателно правораздаване. Жалка картина – това мога да кажа.