Приемането на еврото ще повиши доходите, твърди шефът на БНБ
Присъединяването на България към еврозоната ще доведе до увеличаване на доходите, а не до тяхното намаляване. Процесът на присъединяване и самото присъединяване води до ускорено увеличаване на доходите, затова и синдикатите го подкрепят. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за bTV по случая Деня на банкера, 6 декември.
Страната ни изпълнява нужните икономически критерии и технически е готова да приеме еврото на 1 януари 2024 г., а БНБ знае как да подготви икономиката за новата валута през следващите 2 години. Все още не е ясно дали сме готови политически. Имаше подобни заявки от политическите партии, но те трябва да се превърнат в конкретни действия, посочи Радев.
Преминаването към общоевропейската валута ще се случи при настоящия фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро, което е гарантирано както от българските власти, така и от ЕЦБ.
При влизането на България в еврозоната ще можем да плащаме в двете валути за сравнително кратък период – около месец. Половин година, преди да приемем еврото, цените ще започнат да се обявяват и в евро, и в лева, за да могат българите по-лесно да свикнат с новата парична единица. Тази практика ще продължи 1 година след присъединяването към общата валута.
Банковите депозити на гражданите и фирмите в левове автоматично ще се прехвърлят в евро, без това да им струва нищо, щом влезем в еврозоната, посочи още Димитър Радев.
Ръст на депозитите, но и на ипотеките в кризата
Шефът на БНБ също така отбеляза, че по време на коронавирусната пандемия има увеличаване на банковите депозити. Това е нормална тенденция – хората винаги спестяват в периоди на несигурност. "Депозитите се увеличаваха още преди кризата, увеличават се и по време на кризата, като хората действително са притеснени и спестяват. От друга страна – нямат инвестиционни възможности", заяви Димитър Радев и добави: "Явно хората имат доверие в банковата система, щом държат парите си в банка".
В България има скок при покупките на жилища с кредит, но момента у нас няма "имотен балон", макар че се забелязва подобна тенденция. Централната банка взема мерки, за да не допусне да се стигне до "имотен балон", увери Димитър Радев. Точно в тази насока е затягането на правилата за кредитиране, което е превантивна мярка срещу все по-бързия ръст ипотечните кредити. "Следим внимателно този процес, анализираме предприетите мерки и тяхното изпълнение на всеки 3 месеца.
Взетото решение влиза в сила след 12 месеца, така че банките да имат време да се подготвят", отбеляза той. В резултат на това банките ще бъдат по-внимателни при отпускането на ипотечни кредити, което няма да създаде затруднения за клиентите им, увери Радев.
През 2022 г. инфлацията в нашата страна ще бъде поставена под контрол и ще бъде стабилизирана, макар и на по-високи от очакваното нива. Въпреки растящата инфлация обаче нашата банкова система е стабилна, подчерта Радев.
Българската икономика ще възстанови нивата си от преди Covid кризата до края на 2022 г. Догодина със сигурност ще има ръст на БВП на България, но според управителя на БНБ по-важният въпрос е с колко. За да постигне заложените икономически и социални цели, държавата се нуждае от изпреварващ икономически растеж, значително над средния за ЕС, което обаче не се случва до момента. Банкерът изрази надежда, че ще успеем да постигнем подобен растеж в средносрочен план.
Един пазар, една валута. Просто и лесно. Всичко друго е ненужна бюрократична бумащина.