Как се печелят избиратели чрез Програмата за селските райони

От близо две години група добре облечени дами и господа се събират всяка сряда в сградата на Министерски съвет, за да излязат от там с поредните бодряшки обещания за светло европейско бъдеще на Бългaрия. Тези граждани имат общ белег помежду си – всички седят в министерски кресла, обичат камуфлажните изпълнения и фойерверките.

Вече половин мандат наблюдаваме как споменатите функционери, предвождани от човека с голямо „Б” и числящи се към т.н. партия на  „граждани за европейско развитие на България” (герБ) правят отчаяни опити да съвместят стремежа си към собствено битово уреждане с милиционерските методи на управление на държавата. Свидетели сме също как чрез законодателни трикове техни колеги в Народното събрние им помагат да наложат пред обществото поредната уж легална форма на забогатяване за разни групи лобисти – онзи ден нотариуси, вчера алкохолни и петролни босове, утре недоучили собственици на големи аптеки.

Театърът на абсурда, чиито национално значими представления следват едно след друго, всъщност се ръководи от опитни задкулисни режисьори, PR-специалисти, имидж мейкъри, кукловоди и т.н. А от Брюксел с почуда продължават да наблюдават уникалния 20-годишен неуспешен преход на България към пазарната икономика. Нашата страна е единствена от целия бивш Източен блок, която по никакъв начин не се възползва от предимствата на капиталистическата обществено-икономическа система, донесла толкова благоденствие и висок жизнен стандарт в Европейския съюз. Тези дни узнахме, че дори в Албания реалният капитализъм е направил така, щото грижата за здравето на хората там да е с по-висок индекс, отколкото в държава-членка на ЕС, за каквато поне по документи се водим ние.

Странната икономическа среда в България

Анализаторите в европейските институции години наред си блъскат главите над „Българското икономическо чудо”, което няма прецедент с устремното си развитие, но в обратна посока. От години за България се докладват милиардни потоци чужди инвестиции, а вместо благоденствие за населението ѝ, резултатът от тях е, че за годините на „бума” 20% от хората напуснаха родните места завинаги. Според анализите „Българското икономическо чудото” е със странен и непознат тренд на  развитие – назад, надолу и най-вече в посока субконтинентална Азия.

Западните макроикономисти стигат до един и същ извод – преходът в България към пазарна икономика имал този уродлив вид, защото се правел от стройно изградени и добре организирани  мафиотски кланове, действащи в Центъра и по места. Клановете били всъщност бившите структури на Държавна сигурност и отделите на ЦК на БКП, трансформирали се в  холдингови и корпоративни управителни тела. Те си  разпределяли всички значими обществено-икономически активности в страната, контролирали средствата за масово осведомяване. Една от основните им доктрини била да се поддържа чалга културата и да се следи изкъсо да не изостава процесът на масово опростачване на нацията. Икономиката била парцелирана на браншов и териториален принцип между партийно-олигархическите мафиотски фамилии.

България освен това била на опашката по свобода на медиите. Мощни пропагандни агенции в страната се грижели хората да не узнават как в годините на остра финансова криза, чрез популистки непазарни подходи, на гърба им се трупат баснословни печалби. Един пример - цените на дребно на горивата се замразяват за един месец по нареждане на човека с голямото „Б”. После не падат 30 дни при положение, че цената на петрола се е сринала в течение на същия този месец от 111 на 77 долара на барел. Напротив  в деня на национален протест на „гражданите” срещу високите цени на горивата, азиатският моноплист „Лукойл” демонстративно вдига цените на дребно за да покаже кой всъщност управлява държавата. Разбира се, разчитайки на мълчанието на човека с голямото „Б”. Шефовете на информационни агенции и национални изследователски институти гузно пазят мълчание с надеждата да са това лято поредните щастливци, на които петролните босове ще подрят няколко незабравими дни „за двама”  на островите Бали или Реюнион.

Защо не се усвояват еврофондовете?

На 01.01.2007 г. българите се събудиха в едно наистина новообещаващо състояние. Богата Европа им беше заделила в бюджета си за следващите 7 години колосалната сума от 13,8 милиарда лева. Оставаше граждани и  институции да се заловят за работа и да инвестират тези средства в нови пътища, машини и съоръжения, младежки клубове и уютни домове за възрастни хора. Резултатът обаче към днешна дата е повече от плачевен. Усвоените средства са малко под 15% и по този показател най-бедната страна в ЕС заема твърдо последното 27-мо място, вместо да е точно обратното. Добре облечените господа, за които стана дума по-горе, междувременно са впрегнали цялата пропагандна машина, за да ни заливат с всевъзможни заблуждаващи цифри, невероятни срокове и бодри объркващи обещания за 98% усвояване на средствата от европейските програми до 2013г.

Много хора вече се питат основателно на къде ни водят тези „граждани за европейско развитие на България” ? За много наблюдатели страната все повече започва да заприличва на територия някъде на Изток от Босфора. Демократичните структури у нас, както в болшинството държави там на книга  уж действат, а всъщност са подчинени на  личната воля на местния управляващ лидер. Все повече в българското общество откриваме белези, характерни за една Индия или Шри Ланка. И там и тук от една страна щъкат тълпи изгладнели поданици, а от друга страна е налице кастата на махараджите - хора над закона, имащи по 5-6 палата, вертолети, бронирани джипове, които се появяват пред тълпите с гъст кордон телохранители.

На този фон колкото и абсурдно да звучи, но обяснението защо еврофондовете не се усвояват е ... защото те не са нужни. Не са нужни на управляващите, защото сега ОЛАФ зорко следи да не се откраднат милионите, които прибраха Доган, Станишев и Царя по програми като САПАРД, ИСПА и ФАР. А щом в държавата на абсурдите управляващите не могат да крадат е немислимо „онези от провинцията” да припечелят нещо от европрограмите. Има и друга причина - предоставянето на еврофондове на електората не е нужно в периодите, когато той не може да упражнява основната си функция – да гласува и да предоставя легитимност за управлението. А изминалият  двегодишен период беше точно такъв.

Ето какво представлява Програмата за развитие на селските райони в периода на избори

Сега положението се променя. Идват избори. Човекът с голямо „Б” ще иска да става президент. В тази обстановка на 29.04.2011 правителството лансира  поредния кьор-фишек с манипулативен характер. Медиите гръмнаха, че 304 мил. евро щели да се предоставят скоро на електората по Програмата за селските райони. В съобщението се говори за възможности за закупуване на нова селскостопанска техника, подпомагане на млади фермери, изграждане на нови междуселски пътища и т.н.

Това е поредната голяма манипулация и нека прокуратурата  да потърси най-сетне отговорност за щетите, които  са нанесени с неизползването до сега на споменатите средства.

Програмата за развитие на селските райони е най-голямият замръзнал поток от средства на ЕС към България, възлизащи общо на 6,4 милиарда лева. Те са насочени към цялата територия на България, защото по критериите на ЕС, страната ни като цяло е селска по характера на живот и по качеството на услугите. Скандалите около Калина Илиева и наследника и показха истината, че Програмата се управлява крайно неефективно от „Държавен фонд земеделие”.  До момента е изпълнена само една мярка - 121, по която в България се внесоха на тройини и четворни цени трактори, редосеялки, помпи, пръскачки и др., които до преди 20 години се произвеждаха в Карлово, Русе, Нова Загора, Видин и на други места, но поради странна липса на пазари бяха ликвидирани, а оборудването им се разкомплектова , после се изнесе за Африка или се наряза и претопи в електропещи.

Въпросните 304 мил. евро са пари от същата Програма за развитие на селските райони, които по вина на управляващите – предишни и сегашни, останаха  замразени цели 4,5 години. След предупреждения от Брюксел в средата на миналата година , че тези пари ще бъдат загубени заради правилото N+2,  на 20.11.2010 Министерството на Мирослав Найденов излезе с решение до края на 2010г. в Брюксел да се изпрати уведомление(друго в такива случаи не е нужно), че в началото на 2011 г. въпросните пари ще бъдат пренасочени .

Тук искам дебело да подчертая, че въпросната процедура с пренасочването ще наруши баланса заложен в Програмата. Ще се вземат пари, предвидени за развитие на полупазарните лични стопанства с 5-6 крави, 40-50 овце и кози. Хиляди земеделски производители ще бъдат лишени от средства за обучение в нови земеделски практики за да достигнат критериите на ЕС. Ще се изземат средства, предвидени за Местните инициативни групи, призвани да бъдат ядрата на гражданскто общество в изостаналите региони на България.