Кривите сметки на БСП за правителството

8-4-3-2 вероятно ще е разпределението на министерските постове в следващото правителство, обяви вчера изненадващо ветеранът от БСП проф. Румен Гечев. Според него 8 трябва да вземе най-голямата политическа сила „Продължаваме Промяната“ (ПП), 4 – БСП, 3 - Има такъв народ“ и 2 - „Демократична България“.

Добре, но сметката нещо не се връзва.

В момента правителството се състои от 19 членове – министър-председател, вицепремиер без портфейл (по управление на европейските средства) и още 17 министри. По схемата на Румен Гечев постовете в Министерския съвет са общо 17.

Впрочем, в интервюто си пред БНТ той първоначално каза, че разпределението ще е 8-3-3-2, т.е. даде на БСП едно министерство по-малко. След това обясни, че е сгрешил и че партията му следва да получи „4 места, защото ние имаме едно депутатско място повече от следващия - „Има такъв народ“.

И тука обаче сметката не излиза. Няма как на едно депутатско място да се полага един министерски пост. Парламентарната група на „БСП за България“ ще има 26 народни представители, а на ИТН – 25. Очевидно става въпрос за фактически равностойни парламентарни групи, които би трябвало да имат еднаква тежест в правителството.

Любопитен момент е, че най-голямата сила – „Продължаваме Промяната“, ще има точно толкова депутати в 47-ото Народно събрание, колкото трите й евентуални партньори, взети заедно. ПП е с 67 мандата. БСП, ИТН и ДБ общо също имат толкова.

Изявата на Румен Гечев показва и още една порочна сметка. БСП си остава партията на бившите комунисти, за които превземането на властта на всяка цена бе висша цел. Тя е в не малка степен олицетворение и на статуквото в българската политическа система, а участието й в евентуалната бъдеща коалиция на промяната е необходим компромис, базиран на опозиционната роля на БСП спрямо досегашната управляваща партия ГЕРБ.

В този смисъл, разпределянето на министерските постове от страна на Гечев пред БНТ изглеждаше самодоволно и нахално. Нещо като „ето, виждате ли, пак се завръщаме“.

В момента обкръжението на Корнелия Нинова явно е активирано да тушира напрежението спрямо нея. Лидерката на БСП подаде оставка след катастрофалния изборен резултат - под 268 000 гласа. Изглежда обаче тече нов сценарий тя да не бъде приета.

Нинова и нейни съмишленици „наводниха“ тв и радио ефира несиметрично спрямо останалите партии в контекста на серията преговори за постигане на коалиционно споразумение. Изявяват се и хора от вътрешната й опозиция, които я атакуват.

65-годишният Румен Гечев сега брани Нинова, но той бе реабилитиран от нея след дългогодишно отсъствие от политическия живот на страната. Гечев бе вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов, което срути държавата през 1995-1996 г., бе припомнено отново тези дни.

На преговорите миналата седмица БСП изпрати и други ветерани като Емилия Масларова, Асен Гагаузов, Румен Овчаров, които са с противоречива репутация.

Тук идва и въпросът дали тази партия в момента е в състояние да излъчи четирима министри, които наистина да изпълнят със съдържание едно реформистко правителство. На мен ми е трудно да се сетя за такива кадри в БСП въпреки подмладяването, което Нинова уж започна.

Нахалството трябва да има мяра. Защото сметките може да излязат криви не само за БСП, но и за цялата държава.