Пет куршума за боса на каратистите Цветан Цветанов

Един специалист по административно право, шеф на Българския спортен съюз, Националния тотализатор, основател на Асоциацията за защита на населението от престъпността “Защита” и майстор четвърти дан по таекуондо не можа да се достигне висотите в държавата, към които се стремеше. Куршумите прекъснаха обещаващата кариера на доц. Цветан Цветанов, точно когато беше започнал да става една от обещаващите фигури в обществения живот. Досега не е ясно нито кой е поръчал убийството му, нито кой е натиснал спусъка. Версиите са много, желаещите смъртта му - също. Щеше ли “Защита” наистина да застане зад ошашавения от бандити българин или просто щеше да се превърни в поредната мутренска организация, така и не можа да стане ясно. Полицаи твърдят, че именно асоциацията е причина за разстрела на 43-годишния доцент.

Куршумите срещу Цветан Цветанов засвистяват в столичния кв. Изток” на 30 август 1994 г. Трупът на юриста е открит в храсти на ул. “Юрий Гагарин”. По-късно разследващите ще установят, че убийците са го чакали пред дома на приятелката му Неда Колева пред бл. 98. Били са с “Фиат Уно” и са го следили, докато намерят удобно място, след това са стреляли от автомобила. Основателят на “Защита” загива на място, уцелен пет пъти.

Фиатът е открит на ул. “Райко Алексиев”. Оказва се, че е краден и е пребоядисван два пъти. Килърите така и не са открити, полицията работи по няколко версии - сделки с петрол, дългове, спорни спортни имоти. Версията, че апетити в Спортния тотализатор стоят зад стрелбата, не се приема сериозно от разследващите. Като шеф на тотото Цветанов успява да обори във Върховния съд решението на правителството на Филип Димитров за одържавяване на тотализатора и спортните бази.

По това време се води борба гръцката фирма “Интраком” да сключи договор с родния тотализатор. Името на нейния бос Сократис Кокалис бе спрягано и в немския, и в гръцкия печат с това на източногерманската тайна служба ЩАЗИ. Най-логичната версия обаче е, че юристът е жертва на войната между “борци” и “каратисти”, в която е на страната на вторите. След 10 ноември момчетата от спортните школи - и най-вече от “Олимпийски надежди”, се вливат в зараждащите се структури на организираната престъпност. На преден план бяха “борчетата”, които за година-две успяват да превземат охранителния, а след това и застрахователния бизнес, контрабандата, търговията с жива плът, дрогата. Бизнесът, а най-малко престъпният, не търпи монопол и на сцената излизат бивши и действащи състезатели по бойни изкуства. На 16 ноември 1993 г. 50-60 “борчета” атакуват “Дескрим” - щабквартирата на т. нар. Каратисти, като пребиват и отвличат лидера им и бъдещ евродепутат Слави Бинев - член на управителния съвет на “Защита” и близък приятел на Цветанов. На следващия ден сутринта из София тръгва слухът, че войната в подземния свят е неизбежна, защото в хотел “Орбита” са се събрали около 300 бивши “борци”, а в нападнатото заведение и къпалнята “Мария Луиза” - около 200 “каратисти”. Вътрешният министър Виктор Михайлов изважда на улицата полиция и барети. Това обаче не предотвратява сблъсъците, които ще продължат с години.

Следва бомбен атентат пред известния като борчески ресторант “Мираж” навръх Нова година и ответна гангстерска акция в столичния квартал “Дружба” на 11 януари 1994 г., когато пазарджишката “борческа” бригада на Иван Ангелов-Кобрата напада един от съдружниците на Слави Бинев - Цветан Божков. Той обаче успява да извика помощ и в завързалата се престрелка трима от пазарджиклиите са убити, а Божков е ранен. Полицаи смятат, че в стрелбата с автомати участват Димитър Джамов, Маргина, Руснака и Васил Магурката.

Часове по-късно като ответен удар Младен Михалев-Маджо стреля от джип по казино “Севастопол”, където е базата на Карамански, който е минал на страната на “каратистите”. Доц. Цветанов не стои настрана от събитията. Той твърдо е решил да прекрати превъзходството на “борците” и публично споделя намеренията си. Още повече, че има висша държавна подкрепа. В създадената от него асоциация членуват шефът на Военна прокуратура Лилко Йоцов, началникът на отдел “Следствен” в Главна прокуратура Ангел Ганев и други видни мъже от държавните структури, както и депутатът Иван Палчев, Стефан Гайтанджиев - завеждащ общосъюзните служби на Съюза на демократичните сили, син депутат в Седмото Велико народно събрание и червен народен представител в следващия парламент. Някои обаче се отказват от “Защита” в момента, в който тя придобива слава като мозъчния тръст на рекета в България. Много от постовете си Цветанов дължи на силните на деня.

Гангстерските престрелки продължават, но доцентът е умен и знае, че те едва ли ще доведат до успех някоя от страните. Част от висшестоящите му покровители се отдръпват и Цветанов ясно съзнава, че начинът за борба е друг. Той дружи с много хора - и от подземния свят, и от държавните структури. От тях събира доста информация за първите години на прехода, когато бясно се трупа капитал.
Затова със загадъчна усмивка обявява: “Много знам и ако си отворя устата - глави ще хвърчат!” Само няколко дни по-късно, го застигат куршумите.

Пише концепции за социализма

Оценяват го и по времето на Живков
Цветан Цветанов е работохолик и отличната диплома и трудолюбието му са забелязани още по Живково време от тогавашния главен прокурор Костадин Лютов, който го взема под крилото си. Младият юрист защитава аспирантура в Института за държавата и правото. Говори се, че взема активно участие в екипите, които пишат Татовите концепции за “усъвършенстване на развитото социалистическо общество”. С

лед 10 ноември Цветанов измества на заден план научните си занимания в благоевградския факултет по право и се устремява чрез спорта към главна роля на сцената на властта. Той е близък на тогавашния министър на отбраната Димитър Луджев и още през 1991 г. заема шефския пост в ЦСКА. Така получава картбланш за експлоатация на една от най-богатите спортни бази в България, която е зачислена на военните. Като началник той раздава множество имоти и получава обвинения, че взема за тях “под масата”.

След смяната на Луджев с Александър Сталийски обаче, доцентът е изхвърлен от спортния клуб и му повдигат обвинение за липсата на 12 милиона тогавашни лева. Цветанов се връща на бял кон в спорта година по-късно, когато на извънреден конгрес на Българския съюз за физкултура и спорт е избран за председател. Той започва битка с БСФС за спортните имоти, която губи, след като съдът не признава за легитимен новия съюз.