Ако Иоаникий иска да пребори бесовете, ние сме с него
Ако не бях дошла на място днес, за да видя с очите си в какво е превърнат манастира, сигурно щях да защитя Евтимий. Познавам го от началото на 90-е години на миналия век, когато той, бившият миньор, въпреки неугледния си външен вид и татуираните от китките до раменете му ръце, обикаляше всевъзможни инстанции с една кутия от обувки, за да събира дарения за възстановяването на древния манастир. Тъй като видимо изглеждаше смахнат, шефовете на държавни фирми, кметовете и новобогаташите често извръщаха глави и се правеха, че не го чуват. Виждала съм Евтимий, с мръсната му калимявка, да броди в прахоляците на поредния панаир и да моли за малка лепта миряните. Винаги съм го харесвала заради тези негови качества, бях сигурна, че не злоупотребява с парите.
Да, през годините тук не се съгради нищо, което да има нещо общо с канона, дори иконите по стените на църквата са изографисани сякаш в час по ръчен труд. Из неокосения двор са разхвърляни всевъзможни боклуци, фургони, недовършени постройки.
Но пак щях да продължа да го браня, ако не бях разбрала, че отчето наистина вече не става за духовник. Разбрах през 2009 г., че дарение от 15 хиляди лева за построяването на камбанарията, са отишли някъде на вятъра. Видях протокола за дарението, разписано от самия Евтимий, а парите, в евро, предадени от благодетеля Ивайло Зартов. Камбанария до ден днешен няма, а камбаните висят на едно дърво пред храма. Иначе Евтимий бракосъчетава и кръщава тук по ценоразпис, многократно по-евтин от другите църкви. И все пак, запитах го, какво направи с парите за камбанарията, отговор и до ден днешен няма.
И когато днес видях отблъскващото хомосексуално обкръжение на отчето, разбрах, че мястото му не е тук. Лошото е, че Иоаникий няма полезен ход, дори и насила да бъде изведен, той пак ще върне, защото приема манастира като свой дом, с право, донякъде.