С гласовете от Турция ДПС вкара 10 депутати, а по наше време, благодарение на патриотите, влязоха едва двама

- Г-н Митев, припомнете какви промени бяха приети по предложение на патриотите през 2017 г. в Изборния кодекс, с цел да се ограничи вотът от Турция?

- Тогава по наше предложение бе прието решение за ограничаване на секциите в държави извън ЕС, но основно насочено срещу масовото гласуване в контролираната от едноличния режим на Ердоган Република Турция, която до този момент насочваше вота си в посока подпомагане на противоконституционното Движение за права и свободи. Видяхме, че след промените, направени от 45-ото Народно събрание, това ограничение и тази преграда пред организираното от Турция гласуване паднаха. Съответно резултатите не закъсняха. Ако преди това имахме излъчвани между 1 и 2 мандата в резултат на гласовете от Турция, сега ДПС ще се радва на между 8 и 10 мандата само от този вот. Имаме фрапантни разлики в броя на откритите секции – на места те са 3-4 пъти повече в сравнение с изборите през април т.г.

Можеше, ако имаше желание, без да се ограничават българските граждани извън ЕС, но с доказано демократични принципи, и да бъде премахнато ограничението, но за държави, следващи недемократични принципи и нарушаващи човешките права, това ограничение да остане. Така нямаше да сме свидетели на тази грозна и груба намеса, на която станахме свидетели в изборния ден. Никога не е имало подобно погазване на Изборния кодекс с гласуване от страна на членовете на СИК вместо избирателите. И това става пред очите на всички. Беше показано от електронните медии. И въпреки това няма никаква реакция дори от останалите партии, които разполагат със съответната легитимация да поискат касиране на изборите. Разбира се, за това има още срок за действие и ще видим дали ще бъдат предприети такива. Изглежда нарушаването на Изборния кодекс се приема като даденост, а не като нещо, което би следвало да се санкционира.

- Ограничаването на броя на секциите извън страната беше ваше предложение още в 43-ото Народно събрание през 2014 г. Беше прието през 2016 г. на второ четене с много спорове. През 2017 г. телевизиите, които не харесваха НФСБ и лично г-н Валери Симеонов, излъчваха непрекъснато едни кадри от границата с една бабичка, която той дърпа и не ѝ позволява да прекрачи прага от един автобус. Защо вече никой не си спомня какво направи Симеонов с поправката в броя на тези секции, а тогава повече от година се въртяха тези кадри?

- Защото сега не е удобно да правиш реклама на Валери Симеонов и на НФСБ. Сега те са извън този нов либерален тренд, който идва в българската политика – новите управляващи с новата най-голяма партия в страната. Още повече, че ако тогава беше припомнено в негативен контекст, това припомняне в днешно време щеше да има по-скоро положителна конотация след това, което видяхме в изборния ден от Република Турция. Възмущението щеше да обхване доста български граждани. За съжаление, когато трябваше да има реакция през пролетта на 2021 г., през април и май, когато бяха приемани тези инфарктни промени в Изборния кодекс – буквално посред нощите – тогава реакция нямаше. Гледаше се повече да осигурим на всички право на глас, без да се замислим, че всъщност с това право може и да се злоупотребява. Една чужда държава използва българските изселници в границите си, за да подпомага очевидно етническа партия, каквато е ДПС. Резултатът е негативен за цялото общество и за законодателния орган.

- Как ще коментирате факта, че държавната агенция на Турция призовава „гласът на турчина да отиде за турчина“. Това е равносилно на това БТА да призовава за подобно нещо.

- Това е доказателство за това, което ние говорим от години – че ДПС освен, че е една стабилна икономическо-мафиотска група, е запазила до голяма степен характера си на етническа партия, който произлиза още от създаването й през 1991 г. Спомнете си емблематичното посещение на Карадайъ при Ердоган и изявлението, че „Турция е неговата родина“. Не е проблемът в това да гласуват българи извън границата на страната, подчертавам. Проблем е, когато това става в държави с недемократично управление и когато се използва, за да бъдат прокарвани  у нас чужди интереси, различни от националните. В тази обстановка на политическа, икономическа и ковид криза, това обаче остава на заден план.

- Удовлетворява ли Ви или Ви тревожи картината в новия парламент? Вълната от Харвард. Накъде върви България?

- Никакво значение няма дали ме удовлетворява мен, или НФСБ. Това е изборът на българския народ. Въпросът е по-скоро друг. Ако питаме тези хора, които отидоха до урните... между другото за първи път имаме толкова ниска избирателна активност, която няма как да не повлияе на представителността на новото Народно събрание и практикчески 60% от хората спокойно могат да кажат: „това не са нашите народни представители“. Смятам, че хората трябва да дадат оценка дали са доволни. Аз лично не съм оптимист при тази конфигурация и при заявените от канещите се да стават управляващи приоритети . Няма как, докато страната е в икономическа, здравна, социална криза, да казваш – нашият основен приоритет е да сменим главния прокурор. В превод: „този главен прокурор не ни харесва и ще го сменим с наш такъв, който вече ни харесва“. За да има истинска реформа в прокуратурата, трябва първо да тръгнем към правомощията на главния прокурор и тогава към личността. Иначе става на практика заяждане на междуличностно ниво.

- С какви промени в Конституцията е готов президентът? Той намекна нещо преди дни. Тревожи ли Ви това като изявление?

- Тревожно би било, ако промените са в посока промяна на формата на държавно управление от Парламентарна република в Президентска република – смесеният модел, който се наблюдава във Франция и в САЩ. Ако става въпрос за други промени – нека първо да ги представи и после да коментираме. В интерес на истината, при полагането на клетвата на новите конституционни съдии загатна за една от промените, на които той ще държи – приемането на индивидуална конституционна жалба, която и ние имахме в програмата си още от създаването на партията. Ако това е промяната, адмирираме я и ще я подкрепим. Но за всичко останало трябва да проследим внимателно какво се случва. Помните преди няколко години, когато президентът беше свикал неговия Консултативен съвет от експерти и беше представил насоки за промяна. Тогава нямаше нищо конкретно и беше заявено, че се подготвят промени. Сега с интерес очакваме да видим какви са те. Много е опасно обаче, според мен, в тази ситуация на тежка политическа и парламентарна криза да вървим в посока промяна на формата на управление на България.

- Това, което успяхте да отстоите като редут в правителството, притеснявате ли се, че сега много бързо ще влезе в сила? Вашите претенции по отношение на Македония, приемането на Истанбулската конвенция и куп други придружаващия я регламенти? Има опасност да се ускори либерал-глобализмът в България?

- При всички положения новите политически формации, които се заявяват като либерално-демократични и ляво-либерални от типа на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и дори популистичната „Има такъв народ“, много лесно и бързо могат да тръгнат по тази плоскост и вероятно ще го направят. Защото подкрепата от чужди посолства не е безрезервна и не е само на базата на добри думи и усмивки, а на базата на поети ангажименти. Със сигурност част от тези ангажименти са ратифициране на Истанбулската конвенция, включително с настояване и натиск към Конституционния съд, който обяви, че приемането на този документ е противоконситуционно. Включително може би ще има промени по отношение на позицията на България към Северна Македония със замаскираното „отстояване“ на националния интерес чрез признаване на българско национално малцинство в Македония. Но пък загърбване на признаването на историческата истина и продължаването на подмяната на българската история там, както и затварянето на очите на официалните власти в България през езика на омразата, който се лее от различни държавни институции в Република Северна Македония. По същия начин всички други либерални теми ще бъдат прокарвани и застъпвани. И това си следва от характера на въпросните политически сили.

- Сега Вие с какво се занимавате?

- С прилагането на знанията ми като юрист в адвокатската професия. Върнах се в кантората си и имам клиенти.

- Къде е г-н Симеонов?

- И в София, и в Бургас. Пътува. Знаете, че телевизия „СКАТ“ има централен офис в София, в Бургас има регионален.

- Разочарован ли е много?

- Няма как да не е. Предстои да бъде направен анализ от националните органи и до края на годината вероятно ще проведен Конгрес на НФСБ, на който ще видим какъв нов курс ще поеме партията.

- Дни след изборите се спряга твърдението, че една друга партия с гръмкото име "Възраждане", с откровени лъжи и изопачаване на факти, обра патриотичния вот.

- Аз смятам, че там не отиде патриотичният вот, а антиваксърският такъв. Ако го нямаше това говорене, нямаше да видите Костадин Костадинов в Народното събрание. Патриотичният вот просто се пръсна. Ако го съберем на едно място, той ще е това, което беше навремето. Не вярвам такъв вот да отишъл към ГЕРБ или БСП.