Кирил и Асен ще уволнят Гешев, ама друг път

Отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Това е една от каузите на новата първа политическа сила - „Продължаваме промяната“ (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев.

Искането за премахването на Гешев бе пропагандирано в предизборната кампания, но бе потвърдено и снощи от Петков, след като стана ясно, че формацията му измества ГЕРБ от върха. Дали обаче това може да се случи?

Главният прокурор се избира и се уволнява на две стъпки - първата е санкция от Висшия съдебен съвет (ВСС), а втората е указ на президента. И ако с държавния глава проблем няма (ако той е отново Румен Радев), то при ВСС е налице сериозна бариера. Именно тази институция избра Гешев и то със завидно мнозинство. За разлика от парламента, обаче, промени в статуквото там няма. Мнозинството във ВСС си стои твърдо зад обвинител №1, чийто седемгодишен мандат приключва в далечната 2027 г. 

Народното събрание в случая може да се намеси много трудно. Единият вариант това да стане е чрез законодателна интервенция, която обаче вероятно ще трябва да ескалира до промяна в конституцията. Просто опираме до различни власти, които са специално защитени от основния закон.

Без смяна на състава на Висшия съдебен съвет отстраняването на Иван Гешев е фактически невъзможно. Парламентът избира близо половината членове на ВСС – 11 души. Смяната на сегашния състав на Съвета така или иначе трябва да се случи следващата година, когато изтича мандатът му. За избора на парламентарната квота обаче пак е нужно конституционно мнозинство - поне две трети от всички народни представители. Т.е. необходими са поне 160 депутатски гласа. Това изискване бе прието с последните промени в Конституцията през 2015 г. по предложение на Явор Хайтов от БДЦ. Впрочем, неговата инициатива тогава, изглежда, бе инспирирана именно от статуквото, срещу което се борят Кирил Петков и Асен Василев сега.

Изискването за две трети мнозинство може да е сериозно препятствие пред реформата в съдебната власт. Причината е, че според последните данни от ЦИК се очертава ГЕРБ да разполагат с около 58 депутати, а ДПС – с 36. Двете заедно са сред защитниците на главния прокурор Иван Гешев и статуквото в правосъдната система.

Останалите формации в 47-ото Народно събрание се очаква да излъчат около 146 народни представители – доста под конституционното мнозинство.

Т.е. дори ако ПП, „Демократична България“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“ се обединят за по-сериозна реформа в съдебната власт, ще трябва да разчитат поне на една от „вражеските“ партии – ГЕРБ или ДПС, за да се достигнат заветните 160 гласа.

Формациите на Борисов и Доган обаче вероятно ще поискат сериозен дял и в следващия ВСС, за да може да се приемат новите 11 членове от парламентарната квота в него. Това би поставило пред изпитание промяната на статуквото във Висшия съдебен съвет. По-вероятно е при такава ситуация силите в него просто да се изравнят и да се блокират взаимно по важните, най-вече кадрови, въпроси. 

Съставът на Инспектората към ВСС – ключов контролен орган в системата, също се избира от парламента с две трети мнозинство. Т.е. и тук силите на промяната ще зависят от ГЕРБ и/или ДПС.

Иначе казано, за реформа в съдебната власт няма да е достатъчно просто единство на останалите пет парламентарни формации, което само по себе си също ще е изпитание.

Нека не забравяме, че и настоящият ВСС бе избран с ключовата подкрепа на БСП, която имаше фактически блокираща квота със своите 80 депутати в 44-я парламент. При това, тримата представители в Съвета, излъчени от соцпартията, са твърда част от мнозинството около Иван Гешев. Неясноти има и около „Има такъв народ“ и „Възраждане“, които не се знае чия „подводница“ са.

С други думи, промяната, ако изобщо е възможна, може да стане само ако се действа внимателно, стъпка по стъпка и хитро дори. На първо време, трябва да се състави правителство на широка основа – с участието на ПП, ИТН, БСП и ДБ.

Оттам следва да се продължи политиката на смени в МВР, започната от служебния кабинет. Друга очаквана стъпка е влизане в антикорупционния орган КПКОНПИ и отстраняване на сегашното ръководство начело с бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

Интервенция в регулаторите, започвайки с Комисията за защита на конкуренцията, може да е следващото ключово действие. Както и, разбира се, закриването на специализираното правосъдие в сегашния му вид. 

За всичко това парламентът може да решава с обикновено мнозинство.

Ако силите на промяната покажат единомислие и качество в тези действия, това може да отнеме важни лостове за влияние от ГЕРБ и ДПС. Оттам нататък вече би могло да се мисли и за тяхното привличане по един или друг начин в конституционното мнозинство.

Консолидацията обаче ще е трудна, а препятствията по пътя може да сложат в зародиш край на амбициозните намерения на Кирил и Асен за генерални промени и „нулева корупция“.