Имало едно време в училище… Излез на дъската!
Излез на дъската!… Колкото и години да са минали от завършване на училище, споменът за този израз не избледнява. Всеки чува строго императивния тон, с който учителят изричаше тези думи при изпитване. Това означаваше – искаш-не искаш – да излезеш не където и да е, а най-ОТПРЕД! Пред целия клас, лице в лице с учителя… И не само – лице в лице с картата на България, с нейното минало, победи и поражения, градове и селца, планини и реки…Лице в лице с голата истина – знаеш ли, или не знаеш урока!…
Там – ОТПРЕД, всеки беше себе си – смел или страхлив, готов или неподготвен. И беше така, защото нямаше зад какво да се скрие, на какво да се опре, на какво да разчита, освен само и единствено на себе си. И на България! На онези малки червени стрелки, които показваха устрема на българските атаки „На нож!“ по картата. На онези кръстосани мечове, обозначаващи битките по бойните полета …Битки, в които някой е бил най-ОТПРЕД! Начело! Колкото и да е бил подготвен или неподготвен..
Ето защо „Излез на дъската!“ беше безценен израз и начин на изпитване. Защото ни учеше как да стоим най-отпред. Пред всички. И пред себе си дори!
Източник: socbg.com
Тест с множество опции е в повечето случаи фасулска работа, защото обикновено не е направен качествено - 2 от възможностите отпадат моментално, а и изборът между останалите 2 опции не е труден. Едно време в България нямаше такива тестове, но аз имах един учител по история в гимназията, който си ги правеше сам и бяха изключително трудни. Всички опции изглеждаха толкова подобни и се различаваха в такива нюанси, че нямаше начин да познаеш правилния отговор ако не си слушал в час с двете уши и ако не си прочел и последната запетайка в учебника! Имам чувството, че милият човек всъщност още тогава имаше представа за истинската история на човечеството, но естествено не можеше да я сподели и преподава... Едно нещо обаче можеше да направи и непрекъснато ни го набиваше в главите - че причините и поводът за войните са различни понятия! Опитваше се да ни накара да мислим!