Имаме нужда от стабилно правителство, а не от вдигнати юмруци
Даниел Братанов е юрист по образование, завършил е Бургаския свободен университет; от 2001-2007 г. работил като Юрисконсулт в „Слънчев бряг“ АД; от 2007 г. насам е вписан като адвокат в Бургаската адвокатска колегия; Арбитър към Български Граждански и Търговски Арбитраж; Съучредител и съдружник във Винарна Братанови.
-Г-н Братанов, Вие сте представител от една страна на бизнеса, а от друга имате успешна кариера като адвокат. Има ли допирателни точки между двете?
-По-скоро те са неразривно свързани. От една страна правото е система от норми, които уреждат обществените отношения, а именно бизнесът в неговата цялост, обхваща една голяма част от ежедневието ни днес. Науката и законодателството следва да са положили своето развитие и усъвършенстване на основата на взаимовръзките в обществото и в частност на бизнеса. От друга страна финансово-икономическите отношения трябва да дават на законотворците и прилагащите закона органи информация за проблемите и визията за развитие на сектора. С други думи - правото и бизнеса следва да вървят ръка за ръка и когато единият избърза, изостане или кривне, другият да му помага да се коригира в правилната посока.
-Нарастваща инфлация, продължаващата covid криза, поскъпване на тока. Каква е през вашите очи ситуацията и какви са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат?
-На първо място днес страната ни има спешна нужда от стабилно правителство. В ситуацията на здравна, икономическа, политическа и образователна криза всеки политик трябва да подходи национално отговорно и държавнически, да работи и апелира към обединяване на основните партии и коалиции в парламента. Крайната цел е здраво и дългосрочно управление на България. Вдигнатите юмруци да се превърнат в протегнати ръце, високо навирените брадички трябва да променят ъгъла си в посока надолу, личното его трябва да отстъпи на националния интерес. Сега не можем да си позволим правителство на малцинството и плаващи кворуми. Кризи се преборват с единение и общи цели, а не с конфронтация и партийни интереси.
-Познавате отлично съдебната система, има ли небходимост от реформи в тази сфера и в каква посока да са те?
-Съдебната система винаги е била съпътствана от сериозна доза консерватизъм в добрия смисъл на думата. Всяко действие за структурна, организационна, бюджетна и друга промяна, следва да бъде много добре обмислена и обсъдена на всички нива в съдебната йерархия. Моето лично мнение е, че има голям потенциал за развитие на арбитражните съдилища в България, като алтернатива на държавното правосъдие. Те могат да облекчат значително и претоварената съдебна система, а от друга страна да бъдат далеч по-изгоден за спорещите страни. Основните плюсове на арбитражното производство са икономичност и бързина. Процесуалните разноски са по-ниски в сравнение с тези в държавните съдилища и производството протича на една инстанция. Една добре работеща система от Арбитражни съдилища в България би била еднакво полезна както за държавната съдебна система, така и за гражданите и бизнеса.
Голям потенциал за развитие има медиацията, като начин за доброволно разрешаване на спорове. При нея страните сами разрешават спора с помощта на медиатор, а процедурите са гъвкави и неформални. Както и при арбитража, и тук икономията на време и процесуални разноски е в полза на страните в спора. Но тук бихме могли да добавим и възможността страните сами да управляват процеса и да постигнат удовлетворяващ резултат. Утвърждаването на тези два института изисква сериозна работа, както в посока на законодателни инициативи, така и в практическото им прилагане.
-Какво ви провокира да сте част от отбора на ГЕРБ-СДС за област Бургас?
-На първо място е стабилността на страната. България се нуждае от стабилно управление, а такова при днешното съотношение на парламентарно представените партии и коалиции е немислимо без първата политическа сила, а именно коалицията ГЕРБ-СДС. Новите лица и експертите в листите могат да бъдат топлата връзка при сближаване на изострените в предизборната надпревара отношения между отделните политически субекти. Естествено, бях впечатлен от страхотния екип от експерти в лицето на Любен Дилов, Жечо Станков, Деница Николова, Галя Желязкова, Веселин Пренеров и всички други. За мен наистина е чест да бъда част от този отбор. Не на последно място е убеждението ми, че НС, като единствен законодателен орган в Републиката, има нужда от повече юристи. Колегите ми по професия са хората, които работят със законите и ги прилагат ежедневно. Законотворчеството е труден, сложен и дълъг процес и дълбокото ми убеждение е, че юристите са задължителна част от него.
-Семейната ви винарна се е превърнала в един от най-разпознаваемите български брандове. Какви са наблюденията ви за винарския и лозарския сектор у нас и вашите идеи за разгръщане на потенциала му?
-Дълбоко вярвам в българското вино! Колко са крайните продукти, произведени у нас, които могат да се конкурират по качество с водещите световни такива? Виното може да бъде лице на страната ни пред света. През последните 10–12 години лозаро-винарският сектор в България бележи значително развитие, благодарение на страхотните климатично-почвени условия в различните региони, на средствата за производителите по Европейските програми и благодарение на неуморната работа на всички.
Държавата следва да подпомага сектори като винопроизводството и туризма, защото те имат потенциала да покачат имиджа ни на международната сцена. Посоките на работа са: въвеждане на стабилна политиката за качество в частта на защитени наименования за произход, защитени географски указания, пълно прекрояване на винарските райони в България; стимулиране на малките винопроизводители; проекти за подобряване винената култура на българите; финансиране популяризирането на българското вино в международен мащаб.