60 години история: Колко живот имат още панелките

1,6 млн. български граждани, или всеки четвърти, живее в панелно жилище, сочат статистиката, според данни на вестник Монитор. В градовете блоковете от този тип са над 14 800. В столицата - 3024, в Пловдив - 1274, Варна - 1094.

През 1958 г. е построена първата жилищна сграда у нас по тази технология. Това е експерименталният 4-етажен блок на ул. „Найчо Цанов“ №66 в София. Предишната година са произведени и първите панели за нея. Серийното строителство започва през 1959 г. в столичния жк „Толстой“ по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС).

Във Велико Търново най-старият блок се намира на ул. „Самуил“. Последните панелки са от втората половина на 80-те години. Строени са от Строителни войски и са в кварталите „Бузлуджа“ и „Колю Фичето“ за офицери от военното училище в града.

Панелките във Варна в центъра, в жк „Чайка” и „Левски” са изграждани през 60-те години на миналия век, а в „Младост” и „Възраждане” - около десетилетие по-късно. Повечето от панелните блокове спешно се нуждаят от саниране, алармират специалисти. Най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са вдигнати през 1985-1986 г. в „Кайсиева градина” и около бившия завод „Електрон”.

Първите панели в Бургас са построени в края на 60-те и началото на 70-те години едновременно в "Лазур" и "Славейков". Към момента проблемите на 50-годишните вече панелни сгради са свързани основно с пукнатини по страничните стени и ронене на по-тънките панели на терасите или течове от покривите.

В Благоевград първият изграден панелен квартал е "Струмско". Масовото строителство там започна в края на 70-те години на миналия век. В Стара Загора пък най-старият е недалеко от центъра, най-новият, през 90-те години е в квартал „Железник“.

Панелките в Русе са на половин век и повече, много от хората, които планират да се преместят да живеят в града, предпочитат тези квартали

Причината е, че тези места са тихи и спокойни, има училища и магазини, а и цените са доста по-ниски. През годините няколко соцсгради имаха сериозни конструктивни проблеми. Известна е сагата с панелния блок „Калофер“, чиито секции се раздалечават.

В Добрич панелните комплекси са три: „Дунав“, „Иглика“, „Балик“. Първият блок е изграден в комплекс „Дунав“, а последният в „Балик“. Няма аварирала или необитаема сграда.

Инж. Кирил Милев, дълги години преподавал в УАСГ, строителен експерт и специалист по панелното строителство, каза за „Монитор“, че най-много блокове са се строели от модела БДС 69Сф

Панелите за тях са се произвеждали в столичния ДК-1 в „Илиянци“ и във филиала му на гара Искър, а също и в Русе и други градове в страната. „Известна е с вътрешните си балкони. В Земляне се правеха панелите за тези с външните балкони, които не са много функционални. При другия вид балконите са по-стабилни. В София имаше и панелки за студентските общежития. В страната е имало и други номенклатури на панелки, но те са били с подобрения на основните 2 (с вътрешните и външните балкони). За изграждането на хотелите на курорта Албена е направена отделна номенклатура, произвеждана в ДК в гр. Толбухин (сега Добрич). Най-големите плюс на панелките, че се строяха много бързо. Добре са замислени, но бяха строени качествено. Слабото място са им фугите между панелите, които не се уплътняват по стандарта. Другият минус е, че не всички заварки между отделните елементи са били качествени или не са правени заради слаб контрол. Подобни дефекти съм виждал при участието ми навремето в приемателни комисии на блоковете. Това крие известни рискове при земетресение, но те са си устойчиви. За тях се говореше, че ще изтраят само 50 години. По-устойчиви от монолитните или пълзящия кофраж, защото почти всички стени, с изключение на фасадите са част от носещата конструкция“, поясни инж. Милев.

Проф. дан арх. Борислав Борисов от ВСУ "Л. Каравелов" смята, че самите панели, от които са направени тези сгради, са с качество да надживеят и нашите внуци. „След построяване на голяма част от панелните блокове имаше доста земетресения у нас. Тези сгради доказаха, че са най-устойчиви. Единственото изключение бе блокът в Свищов, паднал през март 1977 г. В София пък нито една панелка тогава нямаше дори пукнатини. При монолитните се появиха не само пукнатини, а и цепнатини. Освен това 1977 г. контролът при строителството на панелките бе много засилен. Единственият риск при този тип блокове е слабият контрол при строителството им, но това са изключения. Не бива да забравяме и много доброто и функционално разпределение на жилищната площ

в панелните апартаменти. При едно качествено саниране панелните комплекси в големите градове могат да се превърнат в по-желано място за живеене заради по-широките междублокови пространства за разлика от новите квартали, където се забелязва презастрояване.

Комплекс „Тракия“ се оформя като град на младите

Жк „Тракия” е един от трите най-големи комплекса в България с панелно строителство от годините на социализма. В онези години това е бил кварталът на младите семейства. В наши дни това вече не е така и ако днешните млади в шестия район на Пловдив не помнят кой е бил първият построен панелен блок, то по-възрастните и до ден днешен си спомнят това. „Когато се нанесохме през 1976 г. в блока ни, всичко наоколо бе кално поле. Нямаше други построени блокове наблизо. Газехме в кал, за да отидем на работа, защото нямаше и улици“, си спомнят възрастните обитатели на района.

Изграждането на един от най-големите архитектурни и социални експерименти в България започва през 1973 г. На празното поле между Пловдив и Асеновград. Архитектите на новия град са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова.

Авангардната за времето си архитектура легализира демографските процеси на масово придвижване към града. Живеенето в панелки става норма за новия социалистически гражданин.

В ЧЕХИЯ: Партерът често е без апартаменти

3 години след Пражката пролет, през лятото на 1971 г. с родителите ми бях на гости у братовчед на баща ми в Шумперк - малък град в тогавашна Чехословакия.

Освен големия панелен апартамент, в който живееха роднините ни (поне 100 квадрата), даден от завода, където чичо ми работеше като обикновен шлосер, ми направи впечатление, че на партера на блока нямаше жилища. Цялата площ там бе заета от помещения, които да улесняват бита на живеещите във входа стая за детски колички, в друга имаше маса за тенис, в трета - сушилня за дрехи през зимата, в следващата - работилница, ако някой реши да си майстори нещо. Излишно е да казвам, че в тях цареше пълен ред и не видях там никакви натрупани излишни вещи.

Друго интересно нещо в панелния блок, в този неголям чешки град, бяха балконите. Те бяха външни, но долната им плоча не бе от тънък железобетон, както у нас, а от стомана. Освен това във ведомствения апартамент имаше дрешник с площ около 6 квадрата и жилището бе газифицирано.

ЕКСПЕРТИ: Санирането на обитавани сгради - неефективно

Санирането на обитавани сгради е неефективно, смятат строителни експерти. Инж. Кирил Милев смята, че обновяването със субсидии от последните години е направено порочно. „Най-важно е при санирането да се прегледат връзките между панелите в какво състояние са и да се ремонтират, ако е необходимо. Те не са ги пипали. Тези проверки стават с преместване на хората от жилищата, а това у нас не е правено. Тогава има възможност да се разтворят фугите и да се види всичко, включително дали заварките не са ръждясали. Основно се занимават с външните фуги и външната изолация. В бившата ГДР беше направено, както трябва - с напускане временно на жилищата от техните обитатели“, припомня инженерът.

„Във всички случаи трябва да се следи състоянието на заварките между отделните панели“, каза проф. дан арх. Борислав Борисов. „Тази проверка не е сложна за хора, които разбират. При тази операция най-добрият вариант е хората временно да не обитават жилищата си. Така строителната фирма може да провери абсолютно всичко в блока и да види цялостното състояние на конструкцията. За съжаление обаче в България не се прилага“, добавя той.

Обновени са около 3000 кооперации

Едва под 3000 са санираните многофамилни жилищни сгради у нас. Те са с полезна площ около 12 млн. кв. м, сочи публичната информация от ОПРР 2007-2013, ОПРР 2014-2020 и Националната програма за саниране с пълна субсидия от хазната. Статистика за завършените предприети обновявания на еднофамилни сгради липсва, тъй като до момента те не са се ползвали от субсидии по програмите.

93% от жилищен фонд, обхващащ около 67 хил. многофамилни и 1,3 млн. еднофамилни сгради с обща полезна площ 235,5 млн. кв. м, не отговаря на изискванията за енергийна ефективност.

Около 2000 са обновените блокове в резултат на изпълнението на мерки по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Към края на 2020 г., по данни на МРРБ 105 оставаха за довършване. Общият брой на сключените договори за финансиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност с Българската банка за развитие бе 2022.

От въведените в експлоатация около 2000 многофамилни жилищни сгради по държавната програма най-много са в градовете Бургас - 205, а в столицата им броят им е много по-малък.