Кмете, остани до върбовите клонки и не пускай в Бургас Фидосова

В ранния предиобед шефката на парламента Цецка Цачева пристигна да се пречисти в храма „Св.Св.Кирил и Методий“ в Бургас, както ви съобщихме вчера. Тя е тук по покана на областния управител Константин Гребенаров. В църквата пристигна и бургаският кмет Димитър Николов, който скромно се нареди до височайшата двойка, за да покаже уважение. След това закратко в малката зала на Областна управа Цачева се видя с двамата, с председателя на ОбС Снежина Маджарова и с депутатите Галя Милева и Иван Алексиев. От разпространените фотоси по-късно се вижда, че важна координационна роля в тази среща е играл и областният шеф на ГЕРБ депутатът Димитър Бойчев. Цачева е връчила почетни плакети на нашия кмет и Гребенаров и към 11 часа визитата тук е приключила. По-голямата част от престоя й в региона, както вече ви съобщихме вчера, бе свързана със Созопол, където до вечерта, по програма, Цачева трябваше да обиколи две църкви, да се поклони на мощите на Св.Йоан, да плава с кораб до остров „Св.Иван“, да обходи два манастира, да обиколи Южната крепостна стена и прочее „упражнения“, в които до нея плътно да върви губернаторът Константин Гребенаров, за да могат повече созополчани да ги видят заедно.

Очевидно настоящите провинциални политици нищо не са научили от предшествениците си, а пиарите им са толкова зелени, че няма как да им посочат примери от историята, за да не повтарят грешките.

Във форума под вчерашната ни дописка за „цъфтежа“ на Цачева в Созопол, който се е заформил във Фейсбук, стои  уместен коментар на моя колега Стефан Бобойчев, когото уважавам затова, че има съзнание за миналото и не се срами да припомня неудобни случаи, независимо, че е участвал в някои от тези режисури.

 Бобойчев казва следното: „Сега, ако пратят в Бургас Искра Фидосова да помага на Митко, ще ги заподозра в договорка с БСП, че ще сменят кмета“.

Прав е. Бобойчев като журналист и Димитър Николов като участник в листата с кандидат-съветници, през далечната 1999 г. бяха в щаба на кандидат-кмета от СДС Васил Илиев. Тогава Илиев беше главен секретар на Областна управа – умно, скромно и образовано момче, но твърде младо и неопитно, за да се справи с Йоан Костадинов. Винаги ще помня онази злополучна кампания, в която главният гуру на СДС Йордан Цонев хвърли над 1 млн.деноминирани лева – космическа за тогавашното време сума, за да наложи Васко Илиев за кмет в месеца преди вота. Премиерът Иван Костов пращаше тук цели кавалкади парламентаристи и министри. Най-често обаче бе присъствието на Екатерина Михайлова. Веднъж тя даже игра хоро на площада. Горките седесари, тогава бяха на власт и буквално се бяха самозабравили. Цонев смяташе, че щом Екатерина Михайлова стои толкова близо до Иван Костов, значи към нея прелива светлина от ореола му, затова от същата тая светлина тя би могла да прехвърли и на анемичния Васко. Груба грешка! Народът не прие подобно вмешателство отвън, още повече, че визията на Катето по това време беше отчайваща. Тя бе  демоде в облеклото и обувките, не знаеше, че съществуват фризьорски и козметични салони на планетата. Бургазлии не приеха Михайлова да дава сили на Васко и си избраха отново Йоан, този път от раз – с цели 67% срещу жалките Васкови 27%. Напук!