Живко Иванов откри първата изложба в залата на Етнографски комплекс Ченгене скеле
Големият бургаски художник Живко Иванов, наследник на Георги Баев-Джурлата, откри първата изложба в залата на новия Етнографски комплекс на рибарското селище Ченгене скеле. Комплексът е със заявка да се превърне в най-желаната туристическа атракция в залива, а поканата към Иванов дошла от две култови личности за рибарскиото селище - кмета му Димитър Янчев Брадата и бившия депутат Стоян Проданов. И двамата заклети рибари, с постоянен адрес в хижите край живописните канали на Ченгенето, пише вестник Труд.
Живака с радост откликнал на поканата. В Етнографския комплекс, старите морски вълци показват занаята на рибаря, мрежите си, морските възли и траловете, и обясняват, какво е “тайфа”- морски екипаж, а “бурунтия”- силна буря, която вдига голяма вълна... “Рибарите живеят в чист и светъл свят. В селището е страхотно, там животът има други измерения”, казва творецът. Нарисувал специално за тази експозиция платна, в които морето диша, с уникалните за четката му цветове. Кръстил изложбата си “Усещане за море”, а на откриването се стекли страшно много хора, напук на пандемията. В този сив свят, в ежедневие белязано от COVID кризата, всеки има нужда от глътка надежда.
Живко Иванов е от легендарното поколение на бургаските художници, белязали града с неповторима романтика, красота, оптимизъм и странно чувство за неповторимост. Те се събираха в Клуба на културните дейци всяка вечер на по питие, на интересни разговори за работата и морето. Бяха приятели, не конкуренти, а в Бургас мнозина ги наричаха “продавачи на надежда”- защото картините им те карат да мечтаеш.
Самият Живко Иванов разказва, че заедно с бургаския скулптор и негов голям приятел Руси Стоянов, който рано си отиде от този свят, много обичали да стоят на скалите до Фара и да хвърлят въдици. Не толкова заради надлъгването с рибата, колкото заради това да усетят морето. Малцина знаят, че в ателието му има една Библия, цялата изцапана с боя, защото когато рисува, често спира, за да прочете написаното в нея. Това е стихосбирката на Христо Фотев. С поета са били много близки приятели, живели са врата срещу врата. По стените на ателието му с боя са изписани стихове на Фотев.
“Където и да съм бил, правил съм много изложби по света, винаги съм се наричал “бургаски художник”, казва Живко Иванов. И винаги влакът го е довеждал обратно в родния Бургас, където е неговият живописен пейзаж.
Мъчно му е, че Дружеството на художниците не е това, което е било. На едно събитие видял прозрачна пластмасова кутия, в която имало няколко смачкани петолевки - помощи за сдружението и му станало тъжно. Сетил се за старите славни времена.
Според него сега, когато са под знака на пандемията, хората са жадни повече от всякога за изкуство, и то е, което спасява душата.
Какъв цвят е морето и вярва ли, че художникът е почти вълшебник? В неговите картини морето може да е розово или огнено. - “Преди известно време бях болен. Но когато се върнах в ателието и започнах да рисувам - мен това ме спасява. Вдъхновението никога не ме е напускало. Вечер си лягам - то е в главата ми и си мисля за идния ден, какво ще нарисувам”, разкрива художникът.
Само с него Джурлата е правил обща изложба
Навремето, когато Живака, както го наричат всички, се върнал в Бургас след студентските години и започнал да рисува, Джурлата го забелязал веднага. “Дойде едно момче, ама какви цветове праска!” - Тази похвала и то от устата на Георги Баев, зарадвала младока. Между другото, Живко Иванов е единственият художник, с когото Баев е правил обща изложба. И лично го е провъзгласил за свой наследник.
-----
Иво Баев, син на Георги Баев-Джурлата: Живака е световен художник, национално богатство! Гордея се, че го познавам лично и е отколешен приятел на семейството ми. Майка ми и баща ми много го обичаха... зная, че някъде отдалеч много се радват на успехите му.
Димитър Янчев, кмет на рибарското селище Ченгене скеле: Живко Иванов е член на Комитета за защита на рибарското селище от събаряне. Нашето сдружение “Морски сговор” сме му страшно благодарни. Много го обичаме и много го уважаваме. Много добър е! Има страхотно умение да съчетава цветовете. Затова първата ни покана за маринистична изложба в Етнографския кмплекс бе към него.
Проф. Галя Христозова, ректор на Бургаския свободен университет: В къщи притежаваме 6-7 картини на Живко. Той има една изключителна контролирана и неконтролирана фантазия, което те кара за онемяваш пред картините му. Въпреки че нямат сюжет, те разказват изключително много и винаги имаш желание да научиш още и още.
Д-р Галина Милева, семеен приятел: Първо Живака е прекрасен човек и приятел. Картините му са невероятни, те буквално те обсебват и е много трудно да се отделиш от тях, и да спреш да ги гледаш. Ходя често на гости в ателието, страхотно е. Пожелавам му да е здрав, да нарисува още много картини и да направи много изложби.