Защо си навират дръжки от кафемелачка в Бургаския затвор

Прекарал е година в затвора в Бургас и шест месеца излежава в София. Осъден е за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. От близо година и половина е на свобода. И той като всички останали твърди, че е невинен. Не обещава да спре с престъпленията, защото и той самият знае, че едва ли ще удържи на думата си, а един ден не знае как ще го "завърти" живота.

Специално за Бесове Огито разказа скандални истории от затворническото ежедневие. Ето и изповедта му за това, което се случва зад решетките:

В затвора има много далаверки. Цигарите зад решетките са еквивалент на парите. Ако нямаш пари, с цигари и кафе можеш да си купиш всичко-месо, яйца, сирене... Да си осигуриш по-добри условия. С цигари се търгува дори техника. Тази търговия си е вътрешна и не се прави с

покровителството на старшините.

Те си гледат тяхната работя отвън. Ама и никой не се смее да каже, защото търговията вътре е забранена и ще търпим наказания. В затвора е много разпространено лихварството. Схемата е много проста. Едно за две. Давам ти една лъжица захар, после трябва да ми върнеш две, взимаш една кутия цигари, после връщаш две. С всичко е така. Ако не върнеш цигарите, лихварят те пребива или ти измисля наказание. Има и затворници, които задлъжняват в затвора и после близките му превеждат пари на лихвяря директно отвън. Заборчняваш и казваш: "Майко, дължа на едно момче пари прати ми в затвора или ги приведи на негови роднини". В затвора най-много се търгува дрехи и техника.

Зад решетките има хора с джиесеми. Вечер след проверката в 20.30 ч., който има джиесем, го вади и започват разговори с близките. Има страшно много варианти за криене на телефони. Примерно внимателно се изкопава плочка от фаянсовата настилка на килията. Отлепя се,

под нея се копае с лъжица дупчица,

колкото да се постави апаратът и плочката се лепи отгоре със сапун или лепило С 200. Другият вариант е телефонът да се увие в найлон, чорап и презерватив. Връзва се от едната страна с въженце и се изхвърля през прозореца. Краят на въженцето е вътре. Идват на проверка - няма го телефона и след това се изважда обратно. Телефони се крият и в дограмата на прозорците, в дюшеците. Не са малко случаите, когато старшините влизатв килиите за проверки. Ако те хванат с джиесем наказанието е 14 дни карцер. Влизаш в една килия 1,80 м на 2,40 м, спиш на дъски, лишават те от пратки и лекарско обслужване. В затвора няма разделение на "баровци", "средна класа" и "шматки". Там се групираме на българи, цигани, хомосексуалисти и педофили. Има тарикати, които се уреждат да са по двама, трима човека в килия. В затвора най-важното е да си имаш своя храна. Иначе

храната в затвора не става за нищо.

Вместо ориз дават булгур, сутрин за закуска - купа с вода, вътре плуват недосварени макарони и от предната вечер неизмити от купата картофи и люспи. Единствено в четвъртък се "отпускаха" и даваха тук-таме мусака или по някое кюфте.

Отоплението през зимата е за няколко часа. Право да се изкъпиш имаш един път в седмицата. През останалото време топла вода няма. Водата в кофи я затопляш с бързовар вкаран отвън. В килиите тоалетни няма. Нощно време, ако някой му се приходи се изхожда в кофа и така до сутринта. Миризмата от изпражнения и урина е ужасна. В килии сме по 20 човека, има и такива с по 7  и по 15 души. Тоалетна има една на целия етаж и тя се ползва от всички затворници. Говори се, че има ХИВ позитивни в Бургаския затвор. Доколкото знам са 2-3 човека. Не ми е известен обаче случай на заразен вътре в затвора. Издевателства, извращения, побоища и гаври също има.Спомням си за едно циганче, което нямаше храна. Поиска шпеков салам от затворник и той го накара да си пъхне щафетата в ануса. Колкото от колбаса успее да навре отзад, толкова ще му бъде отрязано и дадено. Това го видях с очите си. Гаврите между затворниците се правят от скука, някакъв вид представление и другите се смеят.

Навират им краставици, отвертки, тръби,

всякакви предмети. Едно момче стоя три дни с краставица в ануса, накрая не издържа и се оплака на началниците. Докато бях в бургаския имаше шестима хомосексуалисти. Двама даже спяха на една легло. Караха се, бяха като семейство. Педерастчетата в затвора сетърсят за “свирки”, да изперат, да изчистят, да оправят леглата...

Виждал съм хора пребити в затвора. Всеки гледа да надделей над другия, да се прави на мъж. Побоищата стават за цигари, кафе, интриги, за най-дребното нещо се карат и бият. Има и затворници, които внасят респект и страхопочитание към началниците. Докато аз бях зад решетките това беше Димитър Желязков - Очите. Служителите му се "четкаха" защото ги е страх, имаха респект.

"Кмет" в затвора няма. Ръководството избира доброволни сътрудници - подбират се сред затворниците хора, на които може да им се има доверие. Официалните им задължения са примерно да изготвят списъци кой от затворниците желае да отиде на концерт, списъци за обяд, вечеря. Неофициалните им задължения са да поддържат реда и чистотата.
Иначе при затворниците още е модерно за увеличаване на диаметъра, да си инжектират

боров вазелин в половите органи.

Шефовете научават едва когато случаят стане клиничен.

В затвора най-ужасното нещо е, че можеш да умреш докато чакаш до дойде лекар. Нощно време заключват килиите в 20,30 часа. След това каквото и да стене с теб никой не идва на помощ. За да влезе лекарски екип се прави запитване до София и от там се чака разрешение.