Радев върви към присъда като президент на най-голямата политическа криза
-Г-н Дилов, има "странни птици", кандидати за народни представители из листите в Бургас. И даже прогнозираме, че някои ще долетят и на жълтите павета. Имали ли сте време да погледнете състава на другите партии във Втори МИР Бургас, какво мислите за опонентите?
-В някои листи, да. Лошо за бургаски депутат няма да кажа. Съвсем на шега дори съм склонен да подкрепя усилията на Петър Кънев от БСП, който каза, че лично се заема с оправяне на демографската картина на Странджа. Човекът отиде, събра дамите и обобщи: „Заемаме се с демографската криза“. Извън шегата обезлюдяването на района действително е проблем, а е красив, перспективен, в близките 20 години не виждам как Турция ще стане член на Европейския съюз, а тази граничност дава много възможности. Например един турски хладилник, сглобен тук, струва една цена, а сглобен от другата страна на границата – струва друга. Съвсем елементарно – чисто търговски. Така че всички имаме интерес – пътища, туризъм, търговия в граничния район. Но няма да коментирам сериозно личности, защото не е в природата ми.
Непростимо е случващото се в държавата, по-страшно е от глада и чумата
-А изобщо хората интересуват ли се от предизборни срещи? Идват ли на такива?
-Идват, идват. Аз правя предизборни срещи с хора, които не са нагласени за събрания. В смисъл такъв, че отивам, да речем в Созопол, и си говоря с хората, около Савко Калата е достатъчно интересно. Няма смисъл да вдигна байрака и да кажа „Елате на предизборна среща“. Вчера съм дал 40-минутно интервю на улицата. Спират ме хората и ме заприказват.
-Това ли е основният ви коз? Че сте разпознаваем, популярен?
- Това много помага. Едни хлапета ме спряха онзи ден – между 18 и 22 г., говорихме около 30 минути пред хотел „България“. Те ме спряха с мотив да ме разпитват за CineLibre – кой от филмите си струвало да се гледа. Бяха си взели покана от някъде и искаха да се ориентират. Между другото наистина е интересен този фестивал – за адаптации на литературни произведения. Та разговорът тръгна така, но зави в посока политика. При мен е лесно. По-трудно е за кандидатите, които като се срещнат с избиратели, биват атакувани за местни проблеми. Те трудно се пречупват.
-Узряха ли хората за бащицата Бойко Борисов, който да си поеме държавицата отново?
-Още не мога да го усетя това. Основният упрек към Борисов, особено на хората от моята черга, беше „Стига с това „Аз!“. Но в крайна сметка това „Аз“ ясно фиксираше отговорностите. Излиза един човек, който казва „Това ще го направя!“. Ясно е, че не го прави сам, той, със свои пари. Ясно е, че зад него има огромен екип от хора. Но има човек, който заявява, че поема отговорността. В момента кой е този човек? Президентът Радев, който назначава тези служебни правителства, прави всичко възможно да избяга от темите на изпълнителната власт, а всъщност неговата политическа похот е насочена основно към изпълнителната власт. Цели шест месеца по-късно влиза Плана за възстановяване в ЕК заради това, че той искаше да прави промени в него. Даже мен ме е яд на герберите, че не му казаха „Добре, бе, дай ги тези промени, лепим ги отзад и каквото стане, стане“. Защото досега щяхме да сме взели аванс 1.5 млрд. евро и нямаше да сме в този режим на свръхнаблюдение. Да не забравяме и другото – излязоха разкритията по закона "Магнитски", което е голям шамар не толкова за България, колкото за ЕК. Европейците казват „Ние сме подложени на голям натиск заради "Магнитски", защото не правим нищо против корупцията в ЕС. Кажете вие какво да ви препоръчаме да правите.“ Каквото бяхме измислили, ние вече го направихме – специализирани прокуратура, следствие, съд, разделяне на властите, реформата на Христо Иванов, докато бе министър се проведе точно според представите му. Това стана под натиска на ЕК и ЕС. Те сега отново ни питат „Кажете какво да ви препоръчаме, защото и ние не знаем, а трябва“. И това са само детайли от голямата каша. Обикновените хора обаче не се интересуват от това. Между другото нито спецсъдът, нито спецпрокуратурата са за обикновените хора. Те се интересуват от това, което се случва в джоба им, а там се случват недобри неща. Нашата обща прогноза е, че цялото съсредоточие на изпълнителната и законодателната власт е към средата на януари, когато инфлационният удар ще е най-голям.
-Тогава за какво я искате тази власт, защо ви е да гледате народа в неговото отчаяние от бедност и безизходица? Той, народът ни, след два избора за парламент, очевидно не осъзнава, че е нужно да изтрезнее.
-Никой от нас, в листата на ГЕРБ-СДС, не я иска, за да се качи в министерския мерцедес и да си надува бузите. Такъв човек обикновено катастрофира много бързо. Просто нещо трябва да се направи за този народ – България не е Белгия, която може да стои 3 години без правителство. България е суперцентрализирана. Ако имаше малко по-голяма автономия за общините, някои щяха някак да се погрижат за населението. Тук 9/10 от проектите са с държавно участие, с изцяло държавни средства и с държавна санкция. Един строителен акт да извадиш, ти си свързан с куп държавни агенции. Държавен апарат, който не можеш да го оставиш просто така да си работи. В момента работещите в тези учреждения са в паника. Например в НАП – този Спецов ще остане ли, бандит ли е, не е ли? Как седи един данъчен служител на бюрото си и чака пряка заповед от Спецов, който има всичката власт в данъчно-осигурителната сфера. Дори по време на Османската империя българите са знаели пределно ясно йерархията, по която вървят техните оплаквания – къде и на кого могат да се жалят. Това е видимо в книгите на Вера Мутафчиева и на Антонина Желязкова за този период. Дори простият, абсолютно неграмотен селянин, е познавал процедурата. И всъщност тази яснота е отношението на човека към държавата. Тук това е неглижирано. Държавата са ония мистичните, дето пускат скъпото олио, вдигат цената на тока. Задачата на тези избори е да се подреди София. С хората трябва да сме честни и да го казваме. Ако през изминалата кампания говорех само за местни проекти, сега говоря само за хаоса, който трябва да се преустанови на централно ниво.
-Вчера пристигнаха първите електрически автобуси на Бургас, почна мащабно преасфалтиране на улици и булеварди. Ние тук сме подредени...
-Но това са опашки отпреди 6 месеца. Ново няма. А ти, за да започнеш нещо ново, то ще се види след 2 години. Когато пропуснеш един период от дори само 6 месеца, влизаш в застой. Не тичаш ли, дори на място, си изостанал. Елементарен пример – вчера обсъждахме ще го има ли престижното спортно състезание по гимнастика „Жулиета Шишманова“. Трябва да се заложи в календара на големите събития и да се предвидят средствата. След като смаяхме света, да го затрием този конкурс е обидно. Той е местна и регионална гордост за Бургас и трябва да го има. И нямаме с кого да говорим, за да стигнем до яснота.
-За кандидат-президентската двойка Анастас Герджиков-Невяна Митева какво мислите, дали ще успеят с умерения си тон?
-Те по особено готин начин допълват нашето политическо послание, а то е в общи линии, че сме по-силни от хаоса. Защото сме се справяли с подобна ситуация, кога по-добре, кога по-зле. Но пък бързо, наистина – в рамките на дни и месеци. Те са в унисон. Защото, за да има изпълнителната власт бърза и ефективна реакция, е необходим сговор, спокойствие и да не си предизвикваме войни едни на други. Тоест фронт между президентската власт и изпълнителната власт е глупаво да има. В Бургас вече е обявен инициативен комитет за президентската двойка. В него членуват интересни личности.
В синхрон са ни посланията – всички мерки, които предлагаме, могат да се реализират само в спокойна политическа обстановка и с президент, който е медиатор. Очевидно президентът Радев си има свой собствен политически проект, той е на избори и играе с 5-6 коня още, но има един основен политически проект, който парадоксално смуче гласове от тези, които го издигнаха – БСП. Само ще кажа за проф.Герджиков – един университет е по-сложен за управление от цяла държава. Особено Софийският университет. Защото академичнат автономия го превръща в империя от отделни феодални кралства, които денонощно са в конфликт. Да успяваш два мандата да управляваш тази огромна империя от индивидуалисти, се искат сериозни дипломатически качества – балансиране, спокойствие, да не се палиш бързо. Герджиков е безценен. Аз имам удоволствието да го познавам, бяхме в един и също поток като студенти, макар и в различни факултети. Познавам и него, и хората около него, приятелите му. Това е добро поколение, което мина през много изпитания – през страшния недоимък на университетските преподаватели, които буквално гладуваха и по-добре беше да станеш огняр в университета, отколкото професор, защото нямаше да взимаш толкова пари. Всичко това те го преживяха и останаха в България, успяха да направят научните си трудове и имат международни признания. Най-ценното, което ни помага в момента, е че харизмата на Анастас Герджиков и публичния му образ са коренно различни от това, което е Радев, особено в последно време. И то му се върна – защото едни може да не харесват Желю Желев или Петър Стоянов, други Георги Първанов, Плевнелиев, но всички тези президенти минаха през не по-малко тежки кризи и се справиха с тях без да предизвикват това невиждано досега обществено противопоставяне. Независимо от коя политическа сила произлиза президентът, Българската конституция, която макар да не е изяснила точно ролята му, е вменила нещо много важно – да е медиатор между политическите партии и да ги вразумява, а не да ги насъсква. Когато правиш второто, то ти се връща. Този президент пропусна две възможности да състави правителство. Ама партиите били виновни. Не. Не са партиите виновни. Те влизат с някаква своя нагласа в парламента и ти си този, който трябва да направи предварителните разговори. Да каже на Слави Трифонов: „Човек, това, което предлагаш, няма да мине просто. Предложи друго, ако искаш да направиш кабинет. Ако не искаш, излез и кажи, че не искаш“. Да е ясно. В момента какво стана? Поредният парламент не можа да сформира кабинет и всички се обвиняват едни други. Слави хейти „Да, България“, „Да, България“ хейти Слави, започнаха да хейтят негласно Кирил Петков и Асен Василев.
-Всъщност това май го устройва Радев? Той се надява да бъде преизбран още на първи тур, ще опази статута си още 5 години, а какво ще е след 14 ноември в изпълнителната власт, може вече и изобщо да не го засяга.
-Би трябвало да не е много умен човек, ако иска да е президент на България в следващите 5 години. Желае това, за да начеше егото си, а аз имам всички основания да вярвам, че е точно така. Защото ако беше заради друго, досега щеше да се е проявил. Ако той беше искрено загрижен за това как да излезем от тези тежки ситуации, досега щехме да сме излезли. В него, когато няма парламент, е цялата власт. Не знам дали го устройва, но ако иска да остане в историята като президентът по време на най-голямата политическа криза, ще го постигне. Върви към присъда: „Ти беше президентът на най-голямата политическа криза“.