Турхут от карнобатското село Искра възроди 6 църкви

Турхут Исмаил от карнобатското село Искра е човек, достоен за уважение. Във време, когато хората обикалят света виртуално, използват криптовалути и общуват чрез Фейсбук, той откри своята кауза - да реставрира християнски храмове, независимо, че се определя за мюсюмланин.

„За мен е важно всеки човек да намери своето щастие. Без значение е дали ще реставрира църкви, или ще поставя олимпийски рекорди, в семейната среда или чрез сложни операции в банковата сфера. Важното е да правиш нещата от сърце, това е философията на живота“, казва Турхут Исмаил, който по професия е строителен предприемач, пише вестник Марица.

Той е мюсюлманин, има четири прекрасни дъщери - Самира, Тиара, Ясмин и Елис. Увлича се по философията и наскоро завърши тази специалност във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий'. Дипломирането му съвпадна с успешния финал на една сложна рестраврация - от 5 години храмът „Свети Николай“ в Жеравна стои под ключ.

„Скоро обаче църквата ще отвори врати. Чакаме само да минат проверките от Института по паметници на културата", обещана Турхут. 

Камбаната в църквата „Св. Николай" в Жеравна не бие от високо. За нея няма камбанария. Вижда се още при входа, в двора на църквата. Поставена е върху земята и посреща вярващите с една любопитна история.

„Беше спукана, когато започнах ремонта на църквата. Навремето в „Свети Николай“ избухнал пожар. Хората се уплашили и хукнали да бягат. В паниката някой се сетил за мандалото, но не го намерили и ударил с брадва по камбаната, за да предупреди хората от селото. От удара камбаната се напукала“, разказва той.

Наскоро строителят завърши реставрацията на „Св. Николай". Построена в далечната 1834 г., църквата в Жеравна е изписана от зографите Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна.

Историята с камбаната обаче вълнува Турхут повече от миналото на храма. В годините на соца кметът на Жеравна решил да я претопи. Тръгнал да търси майстор да <210> направи отливка, за да може новата да стане досущ като оригинала. Пристигнали с камбаната в столичното Илиенци. Каква била обаче изненадата им, когато леярят, щом я видял, им казал: Аз тази камбана няма да я претопя. Друга ще ви направя, но тази нe я пипам. Всички го изгледали недоумяващо, ала майсторът си имал причина: Вижте какво пише върху камбаната. Това е подписът на баща ми, показал той на слисания кмет.

"Тази история много ме развълнува", признава Турхут.

Сега иска да се погрижи първо за безопасността на храма. В основата на проекта му e да защити сградите от пожар, тъй като там всичко е от дърво. За целта до оградата е вкопан в земята дъждоприемен резервоар. В него се съхраняват 30-35 кубика вода, нещо като минипожарна - с помпи и бързи маркучи, които са на разположение по всяко време, за да могат хората бързо да реагират. С проекта Турхут Исмаил първо укрепва свлачищата по целия терен и събира водата във водохранилище под земята.

Вечер храмът е осветен, а каменните огради и градежи са консервирани по стара дюлгерска рецепта със специален пясък, докаран от Вятово. В църквата е монтирана нова димоотвеждаща инсталация, която пази стенописите от дима на свещите. А покривът е защитен от течове чрез френска система за реставрация - това са специални вълнообразни листове „руфолин“, които се поставят под турските керемиди.

„Остава да се ремонтира и метохът, който заедно с църквата и музея с икони образуват един завършен комплекс. Имаме проект и се надяваме да привлечем средства за ремонта от Норвежкия фонд“, заявява Турхут.

Един от първите храмове, които той се захваща да ремонтира, е  "Св. св. Кирил и Методий“ в родното му село Искра, до Карнобат.

„По това време бях на 37 години. Обичам родното си място и ми е болно, като виждам как изглежда сега. Искам то отново да се възроди. Ремонтът на църквата ми отне цяла година. Бързах да я завърша, за да я открием на празника, който се почита в селото - 24 май.

Църквата е построена в 1882 година и беше пълна развалина, в окаяно състояние. Вътре я бяха подпрели с метални пилони, за да не падне. Стенописите бяха заличени напълно. Конструктивно беше много зле, цялата сграда беше нацепена. Затова поех изцяло разноските на проектантите, които изготвиха конструктивно становище, архитектура. После майсторите ми работиха като миньори, укрепваха я метър по метър. Проектантите обаче сгрешиха, като предположиха, че разцепването на храма е от поддадени основи. Тогава не знаехме, че тази църква е вдигната от Уста Генчо, а при него такова нещо не може да се случи“, разказва Турхут.

Досега той е възстановил шест църкви.

Надява се да направи още поне толкова. Подпомага и с дарения  най-голямата светиня по нашите земи - Голямата базилика в Плиска.

Турхут върви по стъпките на проф. Божидар Димитров. Приятелство го свързва с историка през последните години от живота му.

Днес в негова памет Турхут вдига три паметника, като сам финансира отливките на бюстовете. Два от монументите, отлети по проект на пловдивския скулптор Иван Тотев, вече са поставени в карнобатското село Искра и в Созопол, родното място на историка.

„Приживе Божидар Димитров вярваше, че един ден ще има негов паметник в Македония. Скоро взех и третата отливка и мисля да я поставя там, в  Ново село, община Струмица, където професорът помогна да се реставрира голямото ни войнишко гробище”, разказва Турхут.

Турхут среща Божидар Димитров, докато работи по църквата в родното си село Искра, до Карнобат. На откриването идват журналисти и питат историка:"Как преценихте, че Турхут Исмаил е подходящият човек и ще свърши работата?". Професорът се усмихнал и казал: "Аз като стар шпионин веднага го прецених и разбрах, че той е човекът".

"Божидар Димитров беше истински народен будител. Само два дни преди да почине (на 1 юли 2018 г.) той ми разказа един свой спомен за разговор с пророчицата Ванга отпреди 30-40 години“, споделя Турхут.

Петричката врачка го извикала и му пророкувала, че България ще се оправи, когато се случат три неща. Казала му: "Ти, Божидаре, си в основата и на трите. Първо - трябва да се възстанови Боянската църква, второ - църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в подножието на  Царевец, в старата столица Велико Търново". А последното условие, което поставила Ванга, било да се възроди Голямата базилика в Плиска.

Тогава Божидар Димитров  ми каза: "Виж, първите две вече се случиха и България тръгна напред, нещата малко по-малко се оправят. Строят се пътища и магистрали, разви се туризмът, културно-историческото ни наследство също излиза от прахта на миналото. Единствено Голямата Базилика в Плиска остана!".

Тази своя мисия историкът не успя да довърши. Затова съм правил нееднократно дарения към Сдружение Плиска и Голямата базилика. Виждах какво време и енергия влагаше Божидар Димитров в тази реставрация. Жалко е, че след смъртта му работата по обекта затихна", съжалява строителят.