Британският бежанец: Разменям Стоунхендж за Бегликташ!

Известен блогър, който в мрежата се представя за "британски бежанец", похвали Бегликташ в невероятен разказ, в който го сравнява със Стоунхендж - една от най-важните находки за историята не само на ранните обитатели на Острова, но и на човечеството. Ето какво написа той в шеговито забавен стил, смесвайки български думи с английски:

Hello приятели, опитвате се да се сетите какво беше Бегликташ, дето съм готов да разменя за него един от най-известните британски landmark? А в същото време като прочетете Stonehenge веднага се сещате за гигантските правоъгълни камъни подредени в кръг? Добре, кажете ми първо че сте съгласни на сделката, която ви предлагам, а аз в знак на добри чувства ще ви разкажа за Бегликташ.

Бегликташ или Беглик Таш означава на турски език „Скалата за данъци“. По време на турско робство овчарите от Странджа са карали там добитъка, който е трябвало да дават за данък на турските власти. По ирония на съдбата този факт, който е дал името на днешната местност е най-малко интересния от нейната история.

If I must be honest, имате две основателни причини да не сте чак толкова добре запознати с една от най-впечатляващите древни забележителности на територията на България. Първата причина е, че по времето на комунизма този район е бил с ограничен достъп, тъй като е попадал в границите на ловното стопанство на държавната резиденция „Перла“. Едва, в началото на новия век, археолозите са започнали сериозна работа тук и мястото е направено по-достъпно и интересно за туристите.

Втората причина е, че за Бегликташ се тръгва от един от най-феноменалните плажове на Българското черноморие – „Перла“ до гр. Приморско. Така че, е напълно разбираемо, че няма тълпи от туристи, които да си умират от желание да бухат път пеша из горите, вместо да се излежават на този великолепен плаж.

However, Бегликташ е място, което всеки човек трябва да види поне веднъж през живота си, а колкото до мен, аз лично ще трябва да го посетя още няколко пъти. Но за това по-нататък.

Какво представлява Бегликташ? Трудно е да се опише, но ще започна с най-популярното определение – древен мегалитен комплекс. Мегалит, mate означава древен градеж от камъни, сглобени от човешка ръка без помощта на мазилка. One of the most famous мегалити в света е именно Стоунхендж. По вид, той е кромлех, това е мегалит от камъни разположени в кръг, които най-често имат обредни функции. Другият вид мегалити е менхирът, който представлява висок камък забит в земята, а третия се нарича долмен. Долмените са нещо като къща със стени и покрив от каменни плочи. Well, в Бегликташ има от всичко по много. Целия комплекс е изграден в кръг и в него има различни по големина и впечатляващи по форма обредни камъни. Смята се, че е посветен на древния култ към Богинята-майка и Богът-слънце. В него има Брачно ложе, на което се съчетават боговете по време на лятното слънцестоене. Има трон, на който седи главният жрец. Жертвеник, по който са изсечени канали, от които тече мляко, вода, вино и масло. Има Посечен камък, който изглежда като отрязан с нож. Има Сърцевиден камък, който е с размерите на автобус и стъпва на земята само на три точки. Има главен долмен наречен утробата. Има също и главен менхир – най-гигантския камък, на който отгоре е изсечена стъпката на Бога-слънце. Oh, за малко да забравя има и лабиринт от скали, през които се смята, че е трябвало да минават хората, поставени на изпитание, доказващо дали са праведни.

Всичко, това което ви описвам е в мащаби като все едно го е строил Кинг Конг. Само, че не измислената гигантска горила, а истински хора от тракийското племе скримиани са подредили тези огромни камъни по този магически начин.

И това според археолозите се е случило през Бронзовата епоха или около 1500 години преди Новата ера. Actually, Бегликташ е функционирал било 2000г., някъде до IVв., когато християнството навлиза по тези земи и древните обичаи са изоставени.

Сега, да ви обясня по-конкретно. Каменното светилище Бегликташ е само едно от многото интересни места в тази местност. Мегалитният комплекс е проучен, около него е облагородено и е направен асфалтов път до там. Реално в местността зад плаж Перла има още няколко групи от долмени, има останки от древното тракийско селище Ранули, останки от Крепостта при Маслен нос и Малкото кале. Well, има и няколко раннохристиянски параклиси, ама на фона на другите древни останки те са направо като кооперации в кв. Манастирски ливади.

Всичките тези забележителности се намират във вековни гори и близо до stunning скалисти брегове и красиви морски заливи. Малката подробност е, че почти нищо от тях не е проходимо с кола. А както се оказа не е съвсем достъпно и с нашия малък джип.

Когато тръгнахме на пътешествие към Бегликташ, ние стигнахме първо до плаж „Перла“. Вместо, обаче както нормалните хора да отбием колата и да се въргаляме цял ден в златния пясък, завихме по пътя към гората и решихме да направим обиколен тур с колата.

От добре начертаните пътища на картата си направихме план да тръгнем край брега, да видим първо параклисa „Св. Константин и Елена“, оттам да караме до Маслен нос и след това да влезем по горски път до Бекликташ. След него трябваше да направим кръг към долмена Змейовата къща, леко да отбием ктм Ранули и скалата Лъвската глава и после да се върнем на изходната ни точка.

Нищо от това не се оказа възможно, mate! Пътищата може и да изглеждат добре нарисувани на картата, но още след параклиса, установихме, че с нашия паркетен джип няма как да продължим през горската просека, която иначе беше нарисувана с дебела червена черта на the map.

Върнахме се. Поехме по асфалтовия път за Бегликташ, като по средата на маршрута отбихме по черния път за Маслен нос. По пътя засякохме няколко „обикновени“ коли, отбили в страни и техните собственици почесващи се замислено по главите и гледащи към все по-стесняващия се и стръмен път навътре. Нашият високопроходим автомобил ни заведе до залива Мириус. Спряхме, погледахме рибарите, поолюбувахме се на прекрасната гледка. Послушахме и съвета на един от местните, да гледаме за насипан чакъл между дърветата, тъй като това означава, че се движим по пътя за Маслен нос. След 40 минути на първа скорост превзехме Маслен нос.

Неизбежният ремонт на предницата на колата, който ми причини това пътуване по никакъв начин не може да помрачи спомените ми от красотата на залива при Маслен нос !

Шарнири, биалетки, whatever! Бих дал всичко на света да можем да се преселим тук, пътят зад нас завинаги да се затвори и единствените белези от човешката цивилизация, които да виждаме да са турските товарни кораби, на които помощник-капитаните са трезвени и си спазват маршрута, минавайки далеч по хоризонта, вместо да катастрофират по българските брегове.

Well, на Маслен нос има Beach bar и някакъв Изследователски център, който не разбрах за археолози ли е или за водолази, но Слава Богу и двете бяха затворени.

Разказвал съм ви mate, идеалното място, на което да се покриеш, за да се измъкнеш от убийство е уединението и красотата на Гложенския манастир. Е, вие вървете там – на мен оставете Маслен нос.

Направихме си lovely пикник на малкото плажче и решихме да потеглим към Бегликташ.

Не стана така както го мислехме. Червеният маршрут от картата постепенно премина в тясна козя пътека, по която можеш да минеш максимум с велосипед. Ние, се върнахме пак на асфалтовия път и поехме по пътя, по който мислехме да минем на връщане.

Важен съвет, ако ще се ориентирате по въпросната карта в началото на местността (то няма друга) и сте с кола, гледйте само зеления маршрут. Ако сте с Лада „Нива“, няма никаква нужда да гледате картата at all.

В Бегликташ, вече ви разказах какво видяхме. Подробно описание на скалите можете да намерите навсякъде. Само не и от лелката на входа, която продава билетчета и говори nonstop по телефона.

Важна подробност е че и тук точно върху скалата „Брачното ложе“, можете да видите живо доказателство колко много идиоти са посещавали мястото преди вас. Цялата скала е осеяна с жълти стотиники, оставени по неясно коя древнотракийска традиция. Аз си мечтая, mate за деня, в който ще посетя някоя забележителност в България и няма да видя нито едно кладенче, чешма, фонтан, плоска скала и въобще никакво местенце, на което някакви хора са решили да хвърлят жълти стотинки за спомен.

За какъв дявол го правят това?!

Ако толкова много искате да хвърляте жълти стоники някъде – давайте ги на просяците по улиците. Те поне ще могат да си купят водка с тях. А като ги оставяте върху древно каменно светилище, които някакви хора незнайно как са успели да изградят преди 3500г. какво демонстрирате. Ако пък толкова искате да демонстрирате нещо оставете 100лв. на цяло goddammit!

Whatever, за добро или за лошо времето не ни стигна, за да отидем до Лъвксата скала. Дотам прехода бил около час по стръмни пътеки, а ние все пак сме с едва проходило дете. А, и ако и там бях видял колекция от нахвърляни жълти стотинки, сигурно щях да се метна в прословутата пещера-утроба.

Местността около Бегликташ хич не е за еднодневна разходка с кола, mate. Нужни са ти поне няколко дни и здрави крака, за да разгледаш всички красиви и интересни места в околоността. А, това, че наричат мегалитния комплекс „Българският Стоунхендж“ е доста смешно. Само някой който не е виждал тъпата уилтшърска поляна, осеяна с кравешки shits, на която има пет камъка на кръст, може да я сравни с тази магическа гора пълна с недокоснати от съвременна човешка ръка (с изключение на bloody стотинки) останки от древни цивилизации.

Аз с две ръце гласувам за Бегликташ. Вие си вземете Стонхендж. И ако искате хвърляйте стоинки там.