Кои са били златните години на царска България?

Годината е 1935, а светът бавно се възстановява от Голямата депресия. Цените на селскостопанските стоки на световните пазари започват да се покачват, а доходите на земеделците и индустриалците да се увеличават.

България също не е подмината от икономическата криза, както и от последвалия след това икономически подем. Само четири години по-късно - през 1939 година, брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е 2967 долара за година. По този показател страната ни е наравно с Италия, като изпреварва Португалия, Полша и Унгария, пише Bulgaria ON AIR.

"Началото на 30-те години са изключително драматично натоварени с политика. Със съмнения за корупция, с политически конфликти и така нататък. След преврата от 19 май 1934 г. постепенно политическото положение в България се успокоява. Драматичните обвинения в политически назначения, в корупция, в неадекватност, в ненавременно взимане на законодателни мерки по определени въпроси просто утихват. Това е големият плюс за икономическото развитие на България", казва проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в УНСС.

А в това бурно политическо време само за една година цар Борис III сменя четирима премиери. През януари 1935 г. на власт е кабинетът на Кимон Георгиев. След него назначава ген. Пенчо Златев от Военния съюз. Той е начело на Министерския съвет само три месеца. От април до ноември същата година кабинетът е оглавен от Андрей Тошев, който пък е сменен от Георги Кьосеиванов, който е началник на канцеларията на монарха, но преди всичко е дипломат с безупречна репутация.

Георги Кьосеиванов е роден на 19 януари 1884 година в Пещера, в голяма фамилия. Учи право в Париж, като след дипломирането си бъдещият премиер се връща в България и постъпва на работа в Министерството на външните работи, разказва доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията по енергийно и водно регулиране. (КЕВР). Той е внук на сестрата на Кьосеиванов – Мария.

"По времето на комунизма се изтъкваше, че той е дворцов чиновник. Нищо подобно, работил е там само пет месеца! Той има 22 години дипломатически стаж, благодарение на който е бил познат практически в цяла Европа със своите принципи, убеждения и визия за развитие на България. И именно по тази причина неговото управление като министър-председател е едно от най-успешните управления до Втората световна война", казва още доц. Иванов.

Като опитен дипломат Георги Кьосеиванов бързо се ориентира в сложната геополитическа и икономическа ситуация в Европа и света. Той е най-активният български министър-председател във външната политика, но опонентите му го обвиняват, че прави "много поклони" на всички съседни на България страни.

"Той се стреми да премахне големите вреди, които нанесе Ньойският договор на България чрез дипломатически стъпки. По тази причина той с Югославия подписва Пакта за вечен мир и приятелство, година по-късно в Солун се подписва Солунската спогодба съгласно, която се премахват военните клаузи от Ньойския договор и това позволява на България да модернизира своята армия. А буквално месеци преди той да напусне министър-председателския пост, подготвя завръщането на Южна Добруджа – действие, което всъщност се финализира след като той вече не е министър-председател", казва още доц. д-р Иван Иванов.

"В областта на външната политика Кьосеиванов образува един много предпазлив тандем с цар Борис. Предпазлив, но изключително успешен бих казал за това, защото те са доста внимателни, когато разчупват табутата, ограниченията на Ньойския договор. Те успяват да уцелят момента, в който да направят това. Както преоръжаването на армията, свикването на редовен набор военна служба през 1937 г.", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.

По това време емиграция от България към други страни почти няма. Голямата част от населението живее по селата, а труда им не се използва ефективно. Икономическите анализи сочат още, че около един милион души от тях са малоимотни и безработни. А това прави една шеста част от всички българи. При на управлението на Георги Кьосеиванов обществото се успокоява. Утихват и обвиненията в политически назначения и корупция.

На 15 февруари 1940 г. подава оставка като министър-председател и назначен за посланик в Швейцария. Втората световна война вече е започнала, но той отстоява позицията, че България трябва да запази неутралитет.

Една година по-късно страната ни се присъединява към Тристранния пакт. Докато е в Берн бившият премиер търси начини за плавно излизане на страната ни от Оста – Рим, Берлин и Токио. След 9 септември 1944 г. Георги Кьосеиванов не се връща в България. Отказва да напише и мемоари, с думите: "Да напиша добро не мога, а да напиша лошо – не искам".