Ж.к."Лазур" реши: Детският кът до блок 88 няма да се демонтира
През лятото бургазлии с адреси в бл. 88 и на ул. „Юрий Венелин“ №24 в к-с „Лазур“ заявиха отново категоричното си нежелание под прозорците им да има детски кът. Още през 2018 г. те събраха подписи ПРОТИВ него и ги внесоха в Общината. На среща при кмета тази година недоволните жители дори декларираха готовност сами да демонтират съоръженията за игра.
В отговор на странното искане, каквото за първи път постъпва в Общината, беше инициирана подписка в районното кметство. От 26 август до 5 октомври се включиха 134 души. От тях 8 са ЗА, а 126 гласуваха ПРОТИВ премахването на детския кът. Така че той остава на своето място.
Всъщност детски кът на тази локация е имало още през 2006 г., но със стар модел съоръжения за игра. Настоящият си добър вид той придоби през 2018 г. Това се случи именно след множество искания до кмета Николов и подписка от младите семейства в района за обособяване на удобно място за игра и отдих. Тогава бяха монтирани съоръженията, които виждате на снимките, декоративната ограда, поставени бяха нови пейки.
Аргументите на противниците на детския кът бяха следните:
„Събират се не само деца, а и възрастни. Виковете и крясъците продължават вечер до малките часове. В блока живеят много възрастни, както и работещи хора, които се нуждаят от почивка.“
Община Бургас се отнася с уважение към мнението на всеки свой гражданин. И е съгласна, че всеки заслужава да може да се порадва на своето любимо време – за игра на децата, за почивка на възрастните. Но Общината не можеше да вземе еднолично решение по този въпрос, тъй като очаквано се потвърди, че е твърде вероятно друга група да иска запазване на сегашното статукво.
В крайна сметка мнозинството хора, живеещи в този район на „Лазур“, взе своето решение. За Община Бургас то е окончателно и такъв казус вече не съществува.
Но вечерта почват да се събират пиянки, носят си голяма тонколона, пиене и цигари. Площадката става на кръчма.
Едно лято, подред нощ, цял час слушахме как двама таковаха едно момиче. От възторжените й викове оценихме момчетата като истински мъжаги, но беззсънието на съседите си беше факт.
И нямаше да е така, ако сигналите до органите не бяха останали просто празни вопли.
Гледаме да се справяме сами с подобни проблеми, възможно най-човешки и цивилизовано, но не всички могат така. Явно на някои им се налага да прибегнат до крути мерки.