Как българската киноиндустрия наказа Мария Бакалова

Винаги съм си задавала въпроса защо български филм никога не е номиниран за „Оскар“... Изключвам постижението на Теодор Ушев в анимацията. Проблемът определено не е в това, че нямаме качествени ленти или актьори на световно ниво. И вчера си отговорих – защото родната киноиндустрия е оперирана от бизнес и стратегическо мислене.

За незапознатите ще представя накратко казуса, който се разигра в последните дни с филма, избран да представи България на „Оскар“-ите. Седемчленно жури, в което влизат изявени кинокритици и режисьори, избра черно-белия филм „Страх“ на Ивайло Христов с 4:3 гласа. Другият претендент беше „Жените наистина плачат“, в който участва ракетата носител Мария Бакалова.

Решението обаче предизвика гняв и недоумение у представители на гилдията основно заради това, че „Жените наистина плачат“ бе в официалната селекция на Кан. Няма как да отчетем, че „Страх“ също спечели редица международни награди, но всеки средностатистически собственик на бизнес, който иска да постигне някакъв успех и е поне малко проницателен, знае, че птиченцето каца веднъж на рамото. И само глупаците не биха го хванали.

Като цяло и двата филма засягат популярни и болезнени обществени теми. Ивайло Христов разказва за трудната любов между безработна учителка и чернокож бежанец, която цялото село осъжда. А „Жените наистина плачат“ разисква горещите теми за еманципацията и женския тормоз. Но дори и слепият може да види, че на „Оскар“-ите единият има много по-голям шанс от другия.

По никакъв начин не искам да критикувам „Страх“, още повече, че все още не е излязъл по кината и няма как обикновеният човек да го гледа, за да направи логично сравнение между двата филма. Проблемът в случая обаче е, че в България обичаме да наказваме успелите. Защото безспорно най-логичният ни ход беше да изберем филма с Мария Бакалова, която продължава да жъне световни успехи. А номинацията ѝ за „Оскар“ имаше всички предпоставки да изиграе ролята на трамплин не само за нея, но и за българското кино. А когато всички погледи са насочени към теб, ти не трябва да заравяш главата си в пясъка.

Българската киноиндустрия просто наказа Мария Бакалова заради участието ѝ в „Борат“. Пак повтарям – българската киноиндустрия наказа Мария Бакалова заради участието ѝ в „Борат“, както би казал Петър Илиев. Сигурно си спомняте интервюто на преподавателя ѝ по актьорско майсторство, който се вайкаше, че не успял да я отучи да играе с „по-евтиния, по-естраден маниер“ и че публиката на това нещо не е публиката на „Сфумато“. Е, за това „Оскар“-ите са си „Оскар“-и, а „Сфумато“ си е „Сфумато“. Разбирайте го, както искате.

Номинацията на „Жените наистина плачат“ от нашата държава е повече от логична най-вече заради участието на Бакалова, която Холивуд вече разпознава. И недалновидността на журито е подчертано глупава. Замисляли ли сте се, че едва ли вече ще има български филм с нейно участие? Е, поне не и в близко бъдеще, нали разбирате. Както вече казах, птиченцето каца веднъж на рамото. Това си е чиста бизнес неграмотност.

Мария изгря, а хора от гилдията в България я оплюха и никога няма да ѝ простят, че стана известна със скандална роля. Истината е, че изкуството трябва да е както стойностно, така и гледаемо. Какъв е смисълът ако направиш нещо яко, което няма да го гледа никой друг освен баба ти? Тук се корени драмата на България с Мария Бакалова.

Добре, че на нея не ѝ дреме. За нас е жалко.

Източник: Топновини.бг