Трима фаворити за президент, ама не съвсем

12 октомври е последната дата, на която партиите и коалициите имат право да издигат кандидати за президент. За тези избори обаче това май няма да е от особено значение.

Всички очертаващи се фаворити сега явно ще бъдат номинирани от инициативни комитети. А срокът за тях изтече на 4-и.

Настоящият президент Румен Радев логично избра да бъде издигнат като независим. Така бе и през 2016 г., макар че председател на инициативния му комитет бе Стефан Данаилов от БСП. Тогава Радев очевидно бе номиниран от соцпартията и наложен лично от Корнелия Нинова. Пет години по-късно бившият летец от ВВС е много по-еманципиран, а БСП - доста по-слаба. Пък и след мандат като държавен глава някак си не върви да си партиен кандидат.

За тези избори ГЕРБ също реши да застане зад независима номинация. Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков се оказа спасителен пояс за партията на Борисов в трудна ситуация. ГЕРБ явно не бе в състояние да издигне силен кандидат срещу фаворита Радев. Номинирането на Герджиков през инициативен кабинет, подкрепен от формацията на Бойко Борисов, бе изненада за медиите и анализаторите, които го определиха като силен ход.

Подобно бе положението и с „Демократична България“ (ДБ), които нямаха ресурси да излъчат солиден кандидат, но и не искаха да се включат в лагера зад президента Радев. Техният спасител в случая се оказа Лозан Панов.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) също бе издигнат от инициативен комитет, в който обаче изявени партийни фигури няма за разлика от комитетите на Радев и Герджиков.

Тримата независими кандидати се очертават като най-солидните играчи за предстоящите избори. Партийните номинации за президент този път ще дойдат от формации, които нямаха представителство в последните два парламента и са от маргинален порядък, ако изключим ДПС - те обаче също не са в завидна кондиция.

Радев, Герджиков и Панов пък съвсем не тръгват от еднакви позиции.

Настоящият президент продължава да е отчетлив фаворит поради няколко причини. Първо, той натрупа сериозна популярност на „Дондуков“ 2. Главно действащо лице е в българската политика през последната година и половина, особено след избухването на протестите от лятото на 2020-а. Одобрението му се движи между 45 и 65% според различните социологически агенции.

Лозан Панов също доби популярност след избора му за шеф на ВКС през 2015 г., след който изненадващо стана флагман на крехката опозиция срещу статуквото във Висшия съдебен съвет. Макар и наглед сериозна фигура, всъщност той е аутсайдер сред тримата изтъкнати претенденти за „Дондуков“ 2. Панов е твърде нишов играч – магистрат е и е концентриран върху проблемите в съдебната система. От една страна, темата продължава да е актуална след протестите миналото лято и прилива на електорална енергия към „партиите на промяната“, което промени коренно ситуацията в последните два парламента. От друга, обаче, тя продължава да е твърде абстрактна за голяма част от българите, които ходят до урните.

Освен това, Румен Радев вече до голяма степен е заел тази ниша. Лозан Панов с първите си изказвания като кандидат-президент атакува Радев като конюнктурен играч срещу статуквото в съдебната власт, но това едва ли ще му е от особена полза.

От друга страна, Панов е прекалено изтънчен за грубата българска действителност. Той трудно би могъл да впечатли някого отвъд интелектуалния каймак у нас.

Ако пък Лозан Панов прекали с нападките си срещу Румен Радев, това може да нанесе поражения в няколко посоки.

Първо, може да пострада „Демократична България“ - единствената солидна формация, която твърдо застава зад кандидатурата на Панов. Сериозна част от привържениците на ДБ харесват Радев, който все пак се доказа като остър противник на Борисов, Гешев, Пеевски и Доган. Ако Лозан Панов „пресоли манджата“, периферията на ДБ ще има още едно основание да се пренасочи на парламентарния вот към новия хит в българската политика - „Продължаваме промяната“.

Второ, печеливш в крайна сметка може да се окаже стоящият в златната среда проф. Анастас Герджиков - човекът на статуквото, срещу което се борят Радев и Панов.

Ако се стигне до втори тур, ДПС ще подкрепят Герджиков – такава заявка вече бе дадена от партията на Доган. Това не е за пренебрегване, обаче няма да е достатъчно за победа. ДПС отдавна няма ключова роля за избирането на българския президент. От 2001 г. - ако трябва да съм по-точен.

Ректорът на СУ може да надделее само ако Радев допусне груби грешки. Един от рисковете е кампанията на президента да премине рамките на добрия тон и да навлезе в спектъра на черния пиар. Държавният глава ще трябва да запази баланс и самообладание, което не би следвало да е особен проблем за него предвид натрупания политически опит.

Голяма опасност за Румен Радев дебне обаче по линия на изпълнителната власт. Президентът носи отговорност за нея от месец май – той е кадровикът на двете служебни правителства след провалите на 45-я и 46-я парламенти.

А времената съвсем не са безметежни и засягат цялото общество. Цените на енергоносителите растат, а това вещае инфлация във всичко. Правителството не успява да овладее и ковид кризата в достатъчна степен. Различни браншове протестират за пари. Уж временното управление на президента започна да се удължава опасно и това може да се отрази и на неговия вот на 14 ноември.

За Анастас Герджиков обаче също ще е трудно да навакса някои дефицити. Да, той е ректор на СУ, но досега рядко е попадал под светлините на прожекторите – не е популярен. Подобно на Лозан Панов той също ще има проблем да свали риториката си до нивото на широките маси, от които зависи победата му.

За да получи гласовете извън твърдите електорати на ГЕРБ и ДПС, Герджиков ще трябва да успее някак си и да се дистанцира от партиите на Борисов и Доган, които носят тежък корупционен товар. По тази линия той вече е силно атакуван.

В крайна сметка въпреки заформилата се интрига и лека медийна еуфория около тримата независими кандидати отчетлив фаворит остава Румен Радев. Той се очаква да получи бонус и от появата на „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев – служебните министри, които президентът назначи и които за няколко месеца разбъркаха сериозно политическата конюнктура.

Зад Радев е и партията на Слави Трифонов, а и формацията на Мая Манолова.

Класиране на Лозан Панов на балотаж пък би било чудо. Той може да бъде изпреварен дори и от някои от партийните претенденти – примерно Костадин Костадинов от „Възраждане“ или човека на ДПС.

Анастас Герджиков на този етап, изглежда, има шанс за балотаж. Победата за него обаче е трудно постижима, но и не може да бъде изключена.

Любопитно е все пак какво ще кажат първите социологически проучвания по темата идните дни.