Тол системата е пълен провал, трябваше двойно да увеличи приходите, а те паднаха с поне 100 млн.лева

Йордан Апостолов е бивш бургаски депутат в 43-ото и 44-ото Народно събрание от НФСБ. В два поредни парламента той беше член на Комисията по бюджет и финанси, както и тази по Земеделие и храни. Апостолов развива успешен бизнес в сферата на селското стопанство в Северна България. Той е изявен патриот и дарител по десетки обществени каузи.

След трагедията в Айтос на 13 септември, която отне три човешки живота, Апостолов изнесе шокиращи твърдения пред Флагман.бг за работата на Държавната агенция „Автомобилна администрация“ (ДААА). Впоследствие продължи да нищи темата и достигна до изключително смущаващи данни.

-Г-н Апостолов, защо продължавате да нищите темата с претоварените камиони, хаоса в ДАИ и АПИ?

-Продължавам, защото не трябва като общество да забравяме това, което се случи. Да не е всяко чудо за 3 дни. По пътищата продължават да се движат претоварени камиони-нарушители. В ситуацията, в която се намира този пазар - на все повече производство на зърнени култури и нарастващ интерес от купувачите извън страната, се оказва, че към пристанищата всяка година отиват около 57 хил. транспортни средства, които превозват зърно.

-Говорите за двете пристанища в Бургас и Варна, които обработват товарите на зърновозите, нали?

-Да, точно така. Наблюденията ми показват, че около 80 % от зърновозите пътуват претоварени. Това означава, че всеки ден ние се разминаваме с хиляди такива камиони, които могат да отнемат човешки живот. Те продължават, защото просто държавата отсъства.  Законодателството е непълно, с много пропуски, няма връзка между агенциите, хаосът сякаш е умишлено създаден.

Армия от 600 чиновници в АПИ гледали мониторите на тол системата, приемали данните само за сведение

Ето ви и следния пример: служител на АПИ, т.нар. „толаджии“, които са около 600 инспектори по пътищата, спрат превозно средство за проверка, по закон имат право да направят акт единствено и само на водача, ако се окаже, че е претоварен. След това тези служители, уведомяват писмено органите на Държавната агенция „Автомобилна администрация“, че са проверили транспортно средство и са установили, че вози свръхтонаж. Съставили са акт на водача, но правомощията им приключват там, след което прехвърлят топката към ДААА да издири товародателя и да го санкционира.

-…Сякаш не могат да го установят документално?

-Така излиза. Двете дирекции - ДААА и АПИ се намират под шапката на едно и също ведомство – Министерството на транспорта, но не могат обменят информация. Призовавам министъра на транспорта, той е нов (Христо Алексиев, назначен във второто служебно правителство, б.а.), да погледне сериозно на проблема и да го разреши. Това министерство все не случва на министри. Предният, в редовното правителство (Росен Желязков, б.а.), биеше по цял ден барабани в кабинета си и голяма част от зам.-министрите не го виждаха в продължение на месеци.  Двете агенции – ДААА и АПИ са на противоположните страни на сградата, но може би коридорите са твърде дълги и не могат да си обменят информация. От това страда работата им, а след това, ние като граждани се чудим защо нямаме адекватен контрол по пътищата.

-Какво трябва да се направи, според Вас – да се слеят двете агенции ли?

-За съжаление обичаме да говорим за реформи, но все не ги правим както трябва. Но ще стигна и дотам. Да продължа по разминаването между двете агенции. След като ДААА получат от АПИ акта за претоварване, те имат право да съставят, пак по Закона за автомобилния превоз, акт на товародателя. Изведнъж в небитието изчезват превозвачът и търговецът на зърно. Тях ги няма в тази верига! Не могат да бъдат санкционирани. И оттук нататък има още интересни неща. В Закона за автомобилните превози всяко едно транспортно средство подлежи на лиценз. Част от тях обаче, които са собственост на фирми, търгуващи със зърно, слагат една малка табела отпред, на която пише „Превоз за собствена сметка“ и заобикалят правилата. Тези камиони, независимо, че са под лиценз по наредба Н8, която регулира отношенията в транспортния бранш, нямат задължение да пазят никаква документация за своята транспортна дейност. И ако трябва да бъдат проверени назад във времето винаги се стига до стандартния отговор: „Документи няма, те не се пазят, защото законът ни ги иска“.

-Т.е. трябва да се пазят само за курса, който се осъществява.

-Да, точно така. Този законодателен пропуск е направен съвсем съзнателно, за да се прекъсне веригата. Такива фирми не могат и не подлежат на проверка. Даже Министерството на транспорта да изиска да извърши ефикасен контрол по пътищата, се оказва, че тези две служби – ДААА и АПИ, се движат по разнопосочни законови и подзаконови нормативни актове, като игра на пинг-понг и не може да се осъществи почти никакъв контрол. И най-съвестните служители да искат да го направят проверка, се сблъскват с взаимно противоречаща и недопълнена нормативна база.

-Каква е европейската практика, имате добри наблюдения?

-В повечето случаи органът на контрол е единен. След като спре претоварено средство, обикновено му сваля номерата, а при по-тежки случаи конфискува камиона. И в България може да се процедира по този начин, но никой не иска. Не желаят дори да свалят данните от т.нар. „рамки на тол системата“ - под пътната настилка има датчици, които с точност до 200 кг притеглят камионите, но никой не се интересува от тази информация.

-Изобщо работят ли тези датчици и къде отива информацията от тях?

-Ето това е важният въпрос. Даже и да работят, защото истината е, че „Капш“ не успя да реализира в цялост тол системата, те само събират данните за сведение. Заради това приходите паднаха и са по-малко от тези, които получавахме от винетните стикери. Реално издържаме едни 500-600 човека – служители на Агенция Пътна инфраструктура, които са пред компютрите и само отчитат нарушенията, без подават информация към ДААА и органите, които могат да налагат санкции. Имаме армия от безмълвни служители, които регистрирайки на своите монитори свръхтовар си остават със своето гледане. И какво печелим от това, че са похарчени милиони за тази система?

ДАИ е престъпна организация, работеща срещу подкупи за най-големите превозвачи

Но проблемът ще става още по-сериозен,  защото в момента Турция откъдето на ден идват по 1200-1300 камиона само през ГКПП Капитан Андреево, иска да увеличи над два пъти и половина капацитета на пункта за своя сметка. Към този момент връзката им със Западна Европа се осъществява през България, както и по море – чрез ферибот до Италия.  Понякога заради бурното Средиземно море товарите много закъсняват и турските компании търпят огромни неустойки. Заради това искат да пренасочат този трафик през страната ни. За нас това е добра новина, защото ако имаме работеща тол система ще носи големи приходи, но към този момент тя просто не функционира, както трябва.

-Какво трябва да се направи оттук нататък, какви са стъпките за реформата според Вас?

-Първо контролът трябва да абсолютно единен. Касае ли се за товари, които ще растат по българските пътища трябва да имаме много строг контрол, който не може да се осъществи при тази размитост на отговорности. На второ място завишаване на санкциите, които трябва да станат ужасни. Това е единственият начин да дисциплинираме нарушителите – огромни глоби, или конфискация на камиона. Трето – трябва да имаме добре работеща тол система, а не такава, която е изпаднала в мимикрия.

-Какви са приходите от тол системата, очаквахме драстично покачване…

-Действително, когато я въвеждахме се твърдеше, че ще още на първата година приходите ще са 800-900 млн.лева, а за миналата година се оказа, че нямаме събрани и 300 млн.лева. Заради това казвам, че с винетните стикери парите, които влизаха в бюджета бяха повече. Ако не се лъжа - около 400 млн.лева. Освен, че приходите са намалени, самата система не е разработена в пълнота, а изпълнителят си е прибрал възнаграждението.

-Какво трябва да се направи?

-Нека министерството и настоящият министър, независимо, че е служебен, да се опитат да сложат началото с промяна на подзаконовите нормативни актове. Нямаме действащ парламент, но в крайна сметка Министерството на транспорта може много бързо да промени наредбите.

-С подзаконови актове какво може да се направи? Възможно ли е да се слее АПИ и ДАИ?

-Не, това не е възможно, но може най-малкото да се синхронизират законодателните актове, за да не си противоречат. Възползвайки се от това, че в наредбата има пропуски, каращите за „собствена сметка“ не поддържат нужния документооборот, за да бъдат проверени. Ако искат да си подредят къщичката имат възможност да го правят веднага, а не да вървим след събитията, ако има тир, отнел още някой човешки живот.