Вече не са нужни хладилници: (почти) нищо не се разваля

Почти всички хранителни хипермаркети в България, а те, без „Фантастико“, са все чужбински, имат качени по интернет страниците си анкети за удовлетвореността на своите потребители. Някои дори възнаграждават клиентите, попълнили тези анкети, с различни награди.

Основният въпрос, който ще срещнете там, е „Доволни ли сте от свежестта на продуктите ни“.

И естествено, едва ли има клиент, който да не е доволен. Продуктите по всички хипермаркети са така свежи, че самата дума „свежест“ се е превърнала във фикс идея за тези чуждоземски вериги.

Ще я срещнете навред из техните сайтове, по стените им в социалните мрежи, но и редовно повтаряна в неспирните скъпоплатени телевизионни реклами, с които големите хипермаркети пълнят праймтайма. А в праймтайма (20:00 – 22:30 ч.) цената на 30-секундна реклама е между 10 000 и 15 000 лева – всеки може да си направи справка в страниците на основните национални телевизии. Ето ги например в бТВ (ВИЖТЕ ТУК)

Понеже тези реклами се излъчват всеки ден, а повечето от тях са и по 30 секунди, излиза, че само за месец всяка една верига хранителен хипермаркет е готова да хвърли между 300 000 и половин милион лева, за да ни повтаря, като кречетало, думата „свежест“, та дано ни се втълпи като първичен рефлекс.

Но това не е всичко. С годините свежестта дотолкова се е превърнала в основно занимание в работата на въпросните вериги с различните производители и доставчици, че, изглежда, е станала много по-важна съставна част в производствения процес на различните продукти от техните основни съставки.

Киселото мляко може да прилича на кремче, но затова пък е изключително свежо. Телешкият салам е възможно да не е и помирисвал телешко месо, а да е натъпкан със соя и други менделееви добавки, но свежестта му е гарантирана.

Домати, израснали в Нидерландия и пътували неясно колко дълго до България, а сетне и разпределяни между различните логистични бази на хипермаркетите, което също отнема време, преди в крайна сметка да стигнат до магазините, може накрая да не помнят кога точно са били брани, ама винаги са толкова свежи и пресни, сякаш са откъснати преди малко.

И така нататък, и така нататък. Свежест, още свежест, много свежест.

Свежестта обаче се оказва не просто главна примамка за клиента, но е и основен проблем на почти всичко, което се продава по хипермаркетите. Експеримент, който авторът на тези редове направи в последните две години, установи, че продуктите си остават все така свежи седмици и месеци след закупуването им и след изтичането на техния срок на годност.

През лятото на 2019 година се развали моят хладилник. Първата ми спонтанна реакция бе да си купя веднага нов. Точно тогава обаче ми се наложи да отсъствам за 20 дни и отложих покупката за след това. В стария, неработещ, превърнал се вече просто в шкаф хладилник останаха кисели млека, колбас, кашкавал, два пакета масло, отворено бурканче майонеза и опаковка маргарин.

При лятна температура, без никакво охлаждане, след 20 дни ги заварих в същия свеж вид, в който ги оставих. Киселите млека не бяха мръднали – нито вкиснали, нито мухлясали, нито вкусовите им качества се бяха променили. Същото беше положението и с останалите продукти.

Това видео е заснето през далечната 2011 година. Тогава все още е имало български кисели млека, включващи и задължителните за такъв продукт съставки. Манията на хипермаркетите всичко да е винаги свежо днес е приравнила качеството на млеката – те не се развалят седмици след срока им на годност.

Това ме предизвика да продължа опитите, като разширявам асортимента. При киселите млека се оказа, че всички маркови производства предлагат някаква субстанция, която не вкисва и не мухлясва с месеци, независимо каква точно е цената на обявения за кисело мляко продукт. И независимо дали на капачката е поставен заветният знак „БДС“ или не.

Единствените две млека, които надуха капачки около седмица след покупката им, държани на стайна температура, бяха „Клевър“ и „Аро“, които средностатистическият посетител на двете вериги реално не купува, защото смята за нискокачествени.

Удивително, но и пресните млека се оказаха дълготрайно свежи. Отворен пакет, държан на стайна температура, съдържаше след седмица същата приятна на вкус субстанция, без следа от дъх на развалено или вкиснато.

С мляко от бадем на шумно рекламиран чужд производител, което струва доста скъпо, експериментът ми продължи един месец – на 30 ден отвореният пакет съдържаше течност със същия свеж вкус, като в деня на отварянето.

Все така не се разваляха кашкавали, салами, луканки, шунки. Салатите снежанка също се оказаха упорито свежи дни наред, без да са помирисвали хладилник. Руските салати – и те.

Последното ми откритие бe със сурово месо от хипермаркет, специализирал се да продава основно свои марки стоки. То престоя на лятна стайна температура четири дни след покупката му. В крайна сметка си остана все така свежо. А след термичната му обработка, все така на стайна температура, свежестта се запази още четири дни.

С каква точно съставка са пълни тези вечно свежи хранителни стоки, която ги държи насила пресни, е (не)ясно. Също толкова (не)ясно е дали консумацията на тези вечно свежи стоки не скъсява всекидневно разстоянието между клиента и онкологичните отделения на болниците.

Как кисело мляко, на опаковката на което пише „БДС“, може да издържа при стайна температура седмици наред без да се развали?

Дали пък, престояли на топло дълго време, продуктите, закупени от хипермаркетите, не стават по-полезни, ако (не)ясната съставка в даден момент започне да губи от силата си, включително онази, която е способна да прати клиента право в онкологията?

И ако едва ли има кой да отговори на тези въпроси в днешното консуматорско време, в което парите могат да купят не само скъпоплатения праймтайм в телевизиите, но и послушанието на контролните органи. То поне едно е сигурно – човек може да си спести от сметката за ток, ако рядко си включва хладилника. Той вече е почти напълно излишен.