ИПИ: Увеличаването на майчинството не решава демографската криза

България е сред страните с най-дълго платено майчинство в световен мащаб, а спрямо средноевропейската му продължителност (около 20 седмици) разликата е в пъти. На този фон правителството гласува обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - т. нар. втора година майчинство - да се увеличи от 380 до 650 лева, съобщават от Института за пазарна икономика.

Мотивите стъпват върху демографския срив, но без по-конкретно обяснение как парите за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще стимулират родителите да имат повече деца. Напротив, причините за въздържането на хората да имат деца могат да се търсят в отглеждането на деца след периода на платено майчинство, а именно достъпните и качествените услуги за деца (ясли, градини, образование, здравеопазване), както и възможността за добре платен труд и варианти за гъвкава работа.

И докато хората в големите градове (основно столицата и части от Пловдив и Варна) имат проблеми с недостига на места в детските заведения, вторият набор от трудности се отнася до родителите в по-малките градове и селата.

Увеличаването на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст само би стимулирало още повече жени да стоят по-дълго в майчинство, защото в общия случай финансово обезсмисля връщането на работа в почти цяла България и в почти всички сектори на икономиката.

Данните показват, че средната месечна работна заплата на жените в България през 2019 г. е 1127 лв. брутно, съответно около 868 лв. нетно. Това означава, че увеличеният размер на месечното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вече достига 75% от средното заплащане, което получават жените. Ако пресметнем нетната месечна работна заплата по области чрез средните за икономиката стойности на разликите между брутната и нетна заплата и на тези между заплащането на мъжете и жените, можем да видим огромните различия между отделните области. В точно десет области обезщетението от 650 лв. ще бъде по-високо от средната нетна заплата на жените, в 20 – над 90% от заплащането, а във всички без столицата – над 75% (дори ако приемем, че в момента средната заплата е нараснала с обичайния си темп, само в пет от областите обезщетението ще е под 75% от нетната заплата).   

Във всички случаи проблемите с недостига на места в някои от големите градове, липсата на възможност за добре платени и сигурни работни места в някои от по-малките населени места и общите проблеми на детското здравеопазване и образование остават нерешени. Промяната не засяга демографската криза и основните проблеми на родителите в България, а стимулира оставането на жените извън заетост за още една година в почти цялата страна.