"Галъп": Близо 50% от българите не възнамеряват да се ваксинират

Около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани, друга една пета още не са, но казват, че ще го направят - немалка част от тях вероятно отлагат ваксинацията след прекарано заболяване, показват данни от редовното, независимо изследване от тридесетгодишната програма на "Галъп интернешънъл болкан", проведено между 2 и 10 септември по метода "лице в лице" сред 1007 души.

Има обаче и 45%, които декларират, че нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят. Сред тях личат най-вече млади и представители на "гетоизираните и маргинализираните общности", коментират анализаторите.
Около една десета не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането.

От "Галъп интернешънъл болкан" обобщават, че обществото ни се оказва разделено на две - едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата - нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това, част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор, отбелязват анализаторите, предава vesti.bg.

Анкетираните са помолени да изберат измежду няколко опции.

Според данните 5% отговарят "Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус". 19,2 на сто декларират, че са ваксинирани с две дози. Тези 19,2 на сто са условно над милион от пълнолетните българи, уточняват от социологическата агенция, като посочват, че се вижда генералното покриване на декларации на респондентите и официалната статистика.

Някои от ползваните у нас ваксини обаче предвиждат единствена доза, а ваксинация вече има и при непълнолетните - затова и не бива да се търси напълно дословна съпоставимост на декларативните данни с официалната статистика, поясняват анализаторите.

21,5 на сто казват, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират.

Оказва се, че най-забележимият критерий в тази група е, че в нея са в по-голяма степен представени хора, които твърдят, че вече са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите "не съм се ваксинирал/а, но ще го направя" делът на прекаралите болестта е по-висок - около две пети, посочват от "Галъп интернешънъл болкан".

Затова според тях е валидна хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта и не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.

Социологическите данни за преболедуване, разбира се, следва да се отчитат условно - доколкото става дума най-вече за декларативни отговори по твърде деликатна тема, освен това, няма как да се отчете безсимптомното преболедуване, коментират анализаторите, но допълват, че, все пак, показателите регистрират консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка.

Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените.

А ако, например, процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно, отбелязват от "Галъп интернешънъл болкан".

В изследването има и по около една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат опция по отношение на ваксините или пък по отношение на боледуването.

Ако техните отговори се приспаднат, нивата на боледуване и/или ваксиниране могат да се пресмятат дори и на по-високи нива. При всичките възможни уговорки, това допълнително показва, че имунитетът сред българите всъщност не е на толкова ниски равнища, смятат анализаторите и посочват, че това обаче очевидно се дължи повече на боледуване, отколкото на ваксиниране.

45,1 на сто избират опцията "Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус". Техният дял се равнява условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към непълнолетните, ще може да се говори и за много повече. Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират.

В по-голяма степен присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането, респективно - по-ниско е нежеланието за ваксиниране, и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване, констатират от социологическата агенция.

Причините за отказ от ваксиниране подлежат на обсъждане и по-задълбочено изследване. При всички положения обаче, дял от 45 на сто принципен отказ събужда тревога, коментират анализаторите, като отбелязват, че, при това, в отговори от типа "не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам" съвсем не са изключени и неискрени, социално желателни отговори.

След датите на изследването ваксинираните са повече, но това не променя факта, че делът от около 45 на сто отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване, посочват от агенцията и допълват, че междувременно темата вече търпи и частична идеологизация.