Всичко продължава да поскъпва, а инфлацията расте
През последните няколко месеца темпът на инфлация се ускорява и всъщност надвишава очакванията в официалните прогнози на местни и международни институции. Понастоящем това се обяснява като временен феномен, който е продукт на възстановяването на икономическата активност. Според тази хипотеза след приспособяването на стопанството към новите условия, без съществени изменения на елементите на действащата към момента икономическа политика, инфлацията постепенно ще спадне до стойностите, които са съвместими с т. нар. пълна заетост, т. е. икономиката ще бъде близо до потенциала си, пише вестник Труд.
Всъщност това е само част от общата картина. Един съществен елемент от нея са паричната и фискалната експанзия, които активно се прилагат в периода на кризата, а и преди това. Ниските и даже отрицателни основни лихвени проценти, масивното изливане на ликвидност на пазарите чрез покупки на облигации и поддържането на големи бюджетни дефицити, финансирани чрез емисия на държавен дълг, фактически представляват увеличаване на балансите на централните банки с рекордно висок темп. Въпреки понижаването на паричния мултипликатор това води до силно нарастване на ликвидност на пазарите. В резултат от това се надуват балони при финансовите активи и недвижимите имоти, а потребителските разходи вече надвишават в номинално изражение размера си преди кризата.
Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен и настоящата ситуация за пореден път потвърждава тази сентенция. Единственият източник на продължително нарастване на цените може да бъде само увеличаването на паричното предлагане по описания по-горе начин. Разбира се, има фактори, които могат да въздействат на избора между потребление и спестяване и на структурата на потреблението. Така те също влияят върху темпа на инфлация, но не представляват основен фактор за определяне на равнището на цените в дългосрочен период.
Инфлация - търсене и инфлация - разходи
Борбата с инфлацията по принцип е приоритет на централната банка чрез паричната политика. Основната цел на всяка съвременна централна банка е поддържането на ценова стабилност. Тази цел обаче би следвало да се съчетава със стремежа за поддържане на висока заетост, като се има предвид зависимостта в краткосрочен период между по-ниската инфлация и по-ниска икономическа активност.
Както вече отбелязах, основната теза на централните банки в момента е, че текущата инфлация е временна и се дължи на процеса на възстановяване на икономиките от COVID-19 кризата. В литературата се използва терминът “инфлация - търсене”. Тук става въпрос за излизане на икономиката извън границата на производствените възможности, тоест когато тя надскача потенциалния си растеж към момента и всъщност по този начин прегрява. Това е резултат от стимулирането на вътрешното търсене чрез паричната и фискалната политика.
Алтернативната хипотеза е, че всъщност тази фаза вече е преминала и понастоящем икономиките се намират в състояние на “инфлация - разходи”. Тя възниква, когато производствените разходи (за труд, горива, суровини) започват да нарастват много бързо. В резултат от това кривата на съвкупното предлагане се измества наляво, тоест производството намалява. Същевременно обаче отново вътрешното търсене е стимулирано чрез експанзивна парична и фискална политика. На практика по този начин се достига до ситуация, в която икономиката е под потенциала си и е налице по-висока норма на безработица от естествената и по-висок темп на инфлация. В литературата това е познато като стагфлация - комбинация от стагнация и инфлация.
Два епизода на висока инфлация
Инфлацията според индекса на потребителските цени все още е ниска, но признак за предстоящ растеж при тях е бързото нарастване на цените на производител. През последните 15 години са налице два епизода на двуцифрена инфлация, според втория показател, и тук накратко ще ги разгледам.
Първият епизод се отнася до периода преди настъпването на Световната финансова криза в България. Той започва с прегряване на икономиката, когато има висока инфлация. Цените на суровините и енергийните източници са много високи. Ниската норма на безработица и растежът на цените задвижват бързо покачване на работните заплати. В резултат от това рязко нарастват производствените разходи, които започват да влияят негативно върху корпоративните печалби и оттам върху съвкупното предлагане.
Високата инфлация повишава нивото на пазарните лихвени проценти. От друга страна централните банки предприемат действия за понижаване на темпа є чрез увеличаване на основните си лихви. В резултат от тези мерки обслужването на натрупаните огромни задължения се затруднява, тъй като разходите за това стават прекалено голям дял от приходите на някои бизнеси. Заради това започват масови фалити и настъпва финансова криза.
Замръзването на финансовите пазари изведнъж лишава от ликвидност множество бизнеси. Това се отразява силно върху търсенето на стоки и услуги, което рязко се понижава.
По време на този епизод изменението на цените на производител за вътрешния пазар на годишна база достига 17,4% през юли 2008 г., а месечната инфлация според този показател е 3,4%. Тези стойности са рекордни за периода след 2000 г., за които са налични данни. Първите ясни признаци на кризата се усещат през последното тримесечие на 2008 г., като през декември инфлацията на годишна база вече се е забавила до 4,7% след няколко месеца на бърз спад на цените.
Вторият епизод, с когото може да се търси аналогия, е от средата на 2010 г. до средата на 2011 г. Тогава протича възстановяването на икономиката след Световната финансова криза. Пикът на инфлацията се достига през февруари 2011 г. (12,5% на годишна база), докато на месечна база той е през юли 2010 г. (2,3%).
Всъщност този период е предшестван от спад на производствените цени по време на кризата и високият темп на инфлация до голяма степен се дължи на базов ефект. По този начин през 2010 г. ценовите равнища възстановяват нивата си от 2008 г. преди кризата.
Същевременно на пазара на труда обаче се наблюдава забавено изменение спрямо това при производството. Първоначално спадът на заетостта е по-бавен, а след това създаването на допълнителна заетост се случва по-бавно от възстановяването на производството. Поради това няма сериозен натиск за бърз растеж на работните заплати.
Икономическата политика в България
Основните направление за въздействие от страна на държавата са паричната политика на централната банка, фискалната политика на правителството и регулаторната политика, която се осъществява от няколко институции, но основен изпълнител е Комисията за енергийно и водно регулиране, пише вестник Труд.
Държавата е основен играч в производството на електрическа и топлинна енергия, както и на снабдяването с гази и вода. Тя може да влияе чрез административно определените цени на тези услуги. Само че последните є действия са в посока допълнително ускоряване на темпа на инфлация. Например, КЕВР взе решение от 1 септември цената на природния газ без такси и данъци да се повиши на 69,4 лв. на MWh, което представлява нарастване с 20,5% спрямо цената преди това. Спрямо цената от съответния месец на 2020 г. обаче поскъпването е драстично - с 209%.
Освен това не е изключено до края на годината да бъде взето решение за допълнително повишаване на цената на природния газ. Това действие е обосновано от цената на газа към България, която е резултат от микс от доставки основно от Русия. Алтернативен източник с по-ниски цени от руския газ е Азербайджан.
Обяснението от страна на “Булгаргаз” защо не използва този източник е, че липсва капацитет за по-голям внос, но на практика този проблем би могъл да бъде поне частично преодолян. По този начин средната цена към България би могла да бъде намалена, но засега тази опция не се използва.
Цената на електроенергията за бизнеса е друг проблем, решението на когото зависи до известна степен от държавната политика. Въздържането от работа на някои от блоковете на ТЕЦ “Марица Изток” 2 допринесе за рязкото повишаване на борсовите цени “ден напред” в средата на юли и през август. Едва, когато всички налични мощности на централата бяха върнати в експлоатация, цените се понижиха. Въпреки това обаче те остават сред най-високите в границите на Европейския съюз, което означава, че българските фирми са изправени пред значително увеличаване на цените на този енергоизточник.
Фискалната политика понастоящем е антиинфлационна, тъй като държавният бюджет реализира повече приходи, отколкото разходи и по този начин изтегля ликвидност от икономиката. В същата посока е предстоящото теглене на заем чрез емисия облигации на вътрешния пазар от страна на Министерството на финансите. Това обаче е временно. Предвиденият бюджетен дефицит за края на годината означава, че през следващите месеци правителството ще изразходва значително повече средства, отколкото получава от икономиката. Очакваната актуализация на бюджета ще подсили този процес, тъй като допълнително ще увеличи разходната му част, което ще се отрази и върху съвкупните потребителски разходи, като директен ефект ще имат средствата за заплати и пенсии.
Мерките срещу разпространението на COVID-19 ще имат ограничителен ефект върху предлагането и потреблението на някои услуги, което ще въздейства за по-бавно покачване на цените им.
На практика политиката на държавните институции до края на годината допълнително ще стимулира инфлацията да се повиши. Очакваното разхлабване на фискалната политика се съчетава с отрицателен основен лихвен процент на централната банка, който благоприятства потреблението и наказва спестяванията. От друга страна КЕВР тъкмо повиши някои цени на услугите, които регулира, като е твърде възможно това увеличение да не е последно за годината. Икономическата политика в основните партньори на България също не е насочена към овладяване на инфлацията, което означава, че външните фактори въздействат в същата посока.
Всичко това означава, че инфлацията ще продължи да се покачва. Тя вече се отразява върху цените на стоките от първа необходимост, което означава, че както и в други подобни епизоди социалният ефект ще бъде значителен.