Вложих във „Фамагуста“ 20 милиона и мечтая да видя комплекса пълен с живот
Георги Буюклиев се занимава със строителство над 60 години. Започва като изкопчия-бетонджия през 1960 г. в „Кремиковци“. Осем години по-късно е технически ръководител в Строителни войски, а първият му обект е „Воден цикъл“- Ямбол. Жителите на града и до днес пият вода от 18-те кладенеца, построени в местността „Орман“. Групов ръководител е при изграждането на водопровода „Камчия-Бургас“ и „Камчия-Варна“. Бургазлии и варналии вече над 40 години пият вода благодарение на този мащабен водопровод. В строителни войски остава до 80-те години на миналия век. Работи две години в бившия СССР. До 1990 г. е началник „Капитално строителство“ на Фуражния завод в Бургас, където основава дъщерна строителна фирма и построява няколко зърнохранилища в Бургас, Карнобат, Грудово, Екзарх Антимово.
- Г-н Буюклиев, през август името Ви отново се завъртя в публичното пространство покрай търговете за продажба на апартаменти във в.с. „Фамагуста Антония“ – Ахелой. Как се стигна дотук – вместо да спечелите милиони от такъв грандиозен проект, да фалирате.
- Ще ви обясня подробно, но според мен трябва преди това да се върнем доста години назад, когато основах фирма „Буюкстрой“.
- Кога стана това?
- През ноември 1990 година. Тогава държавата спря да строи жилища за крайно нуждаещи се, а имаше много такива семейства. Така започнах да строя удобни и красиви коооперации на мястото на стари едноетажни и двуетажни къщи, които бяха частна собственост и чрез обезщетения договарях отстъпено право за строеж. Много бързо фирмата се разрасна, създадох собствена база, автотранспорт и механизация, а 1997 г. я посрещнахме с над 250 работника и 40 обекта – някои току-що започнати, други пред довършване.
- Хиперинфлацията ли ви препъна тогава?
- От една страна довършването на започнатите обекти, а от друга – невъзможността на основните ни клиенти да си купят жилище по новите безумно високи цени. Това бяха основно трудови хор със скромни спестявания от времето на социализма. Стана невъзможно да строим по този начин. За да завършим всички обекти, отидохме на друг пазар – туристическия. Бяхме поканени да построим хотел „Нептун“ в Слънчев Бряг и продължихме в тази насока. До 2002 г. успяхме да завършим всички обекти в Бургас и всички наши клиенти си получиха жилищата. Желанието ми беше отново да се завърнем на територията на Бургас, затова приех предложението на собствениците на хотел „Нептун“ да построим и хотел „Луксор“ в Бургас. По същото време правехме и грубия строеж на хотел „Мена Палас“ в Слънчев Бряг. Но собственикът бавеше плащанията и ни уверяваше, че щом получи кредит от ОББ, ще се разплати. Основните доставчици на бетон и желязо обаче спряха да ни снабдяват.
- И вие прекратихте работа там?
- Не. Продължихме благодарение на един наемател на бетонов възел в Бургас, който каза, че ще ни подава бетон до завършване на обекта и ще изчака собственикът да получи кредита и тогава да се разплатим. Общата стойност бе 184 хиляди лева, а фактурата беше издадена на „Буюкстрой“ като главен изпълнител. За последната плоча не ни достигаше желязо за 4 500 лева. Тогава моят адвокат ме запозна с негов приятел - доставчик на желязо, който осигури необходимото количество и се разбрахме да изчака с плащането, докато аз си получа парите от хотела. Каква обаче беше изненадата ми, когато след няколко месеца този човек пусна молба за обявяване на „Буюкстрой“ в несъстоятелност.
- Заради 4500 лева на обект за стотици хиляди?
- Да. Попитах го защо е предприел тези действия, той отговори, че неговият адвокат му наговорил много лоши неща за нас и го убедил, че няма никога да си получи парите.
- Кой беше този адвокат?
- Не искам да споменавам имена. С него се познаваме отдавна – той беше юрисконсулт във фуражния завод, когато аз работех там като началник „Капитално строителство“. Като мой колега той получи от „Буюкстрой“ апартамент в центъра на града на 30-40% занижена цена спрямо хиперинфлацията. В този момент беше и адвокат на собствениците на приватизираните „Големи български мелници“.
- В крайна сметка платихте ли тези 4500?
- В присъствието на моя адвокат му платих 5 000 лева – 500 лева за забавяне на плащането и се разбрахме веднага да отидат и да изтеглят молбата за обявяване на фирмата в несъстоятелност. За мен въпросът беше приключен. Продължихме строителството на хотел „Луксор“, една кооперация в „П.Р. Славейков“ и нов хотел в Слънчев Бряг. Докато един ден моята счетоводителка ми донесе потресена Държавен вестник, в който „Буюкстрой“ беше обявена в несъстоятелност.
- Какви задължения завари синдикът Милен Козарев, който бе назначен да извърши ликвидацията?
- 225 хиляди лева, от които 184 хиляди лева за бетона на хотел „Мена Палас“. „Буюкстрой“ бе обявена в несъстоятелност не от основната си дейност в Бургас, а поради неплатеното строителство от собственика на хотел „Мена Палас“, равняващо се на 500 хиляди лева, заедно с тези 184 хиляди лева. „Буюкстрой“ предостави непродадени имоти не за 225 хиляди лева, а за над 500 хиляди лева, които бяха разпродадени в рамките на година-две. Интересно как синдикът се е издържал още 8 години и без да има вече имоти за продажба забави обявяването в несъстоятелност и пристъпи към окончателно заличаване едва след изтичане на давностния срок – 10 години. Това е загадка и само той може да отговори на този въпрос.
- Значи фалитът е бил дирижиран?
- Това беше капан и знам кой стои зад него.
- А как създадохте „Билдинг сити“ ООД?
- Собствениците на хотел „Луксор“, млади тогава момчета, ми казаха: „Ние възложихме обекта на г-н Буюклиев, а не на фирма „Буюкстрой“. Регистрирай нова фирма и продължаваме“. Така беше създадена фирма „Билдинг Сити“ ООД.
- Дълго време строяхте и за братя Диневи.
- Покана от братя Диневи да оглавя строителството на техни бъдещи комплекси на територията на Свети Влас получих скоро след регистрацията на новото дружество. В продължение на 10 години бях главен изпълнител на техни модерни комплекси. Благодарение на тяхната коректност и на това, че ми възлагаха големи обеми, „Билдинг Сити“ООД стана мощен строител със съвсем нов автотранспорт, механизация, бетонов възел и арматурен цех. За да изпълним големия обем работа и да спазим сроковете, наемахме малки фирми като подизпълнители. Появи се и нов руски инвеститор, който ми възложи строителството на 50 000 кв. м. комплекс върху едно от деретата на Свети Влас. Появи се и още един интересен инвеститор – голяма кипърска строителна компания, която регистрира фирма „Куолити България“. Те бяха изготвили проект за ваканционно селище по поръчка на английска агенция за недвижими имоти и търсеха строител. Бях поканен чрез мои колеги и през април 2007 г. подписахме договор за строителство на комплекс „Фамагуста“ край Ахелой – 20 000 кв. м., с 250 апартамента. Тъй като същата година трябваше от първи октомври 2007 г. да продължа работа при братя Диневи, аз организирах така нещата, че дотогава да завърша грубия строеж на всички жилищни корпуси. Но и тук беда. Новите собственици от Англия, които трябваше да продължат финансирането, не дойдоха. „Куолити България“ задлъжня към „Билдинг Сити“ с 3 500 000 лева. Две години не можех да ги открия, а техният управител, който е българин, ме уверяваше, че собствениците, които са петима, ще се появят. Две години по-късно един от тях се яви с предложение аз да завърша обекта срещу обезщетение. Благодарение пак на братя Диневи, които ни възлагаха обекти и на руския инвеститор, който също беше коректен, успях да изляза от евентуален фалит. Така по принуда станах собственик на 70% от жилищните етажи, а цялата инфраструктура и административната сграда трябваше да завърша с мои средства срещу споразумение пожизнено моето семейство да поддържа и управлява комплекса с допълнително регистрирана за целта фирма.
- Опитахте ли тогава да продадете на зелено част от апартаментите, за да осигурите свеж ресурс?
- Започнах усилена организация в тази посока и една руска агенция за недвижими имоти ни свърза с 20 клиенти, които купиха имоти на много добра цена. В същото време от агенцията ме увериха, че ако съкратя срока на довършване с една година, ще изкупи всички мои апартаменти. За да не блокирам другите обекти, реших да взема кредит от 3 000 000 лева и така спазих условието – през 2011 г., за началото на сезона, жилищата бяха готови. Но за жалост клиентът руснак го нямаше. Няма го и до днес. Вече 12 г., първо със строителната фирма, а от 2016 г. и с новата фирма, поддържаме комплекса в много добро състояние.
- Но без продажби нямаше как да погасите кредита си.
- В продължение на 7-8 години обслужвах кредита, платил съм 2 500 000 лева лихви през това време. В банката бях ипотекирал 85 апартамента в груб строеж. Когато ги довърших, предложих да ми дадат гратисен период, за да ги продам аз. Изготвих погасителен план, според който, ако обявя за продажба тези апартаменти с 50% по-ниска цена спрямо първите продажби, т.е. за 400 евро/кв.м., ще намеря клиенти. Но банката се довери на частни съдебни изпълнители, които за 4 години не успяха да продадат нито един апартамент, а в същото време лихвите по кредита продължаваха да се начисляват. Бях завършил всичките си обекти по договор, затова реших да обявя фирма „Билдинг Сити“ в несъстоятелност и бе назначен синдик, определен бе и списъкът с кредиторите.
- Как задълженията Ви към банката набъбнаха до 9 милиона лева?
- С главниците и начислените лихви сумата беше 4 500 000 лева. Но при подписване на договора за кредит от 3 000 000 лева, аз подписах и записни заповеди за същата стойност, такъв бил редът. И съдът одобрил като задължения 6 милиона. Обжалвахме това решение и тази сума беше приспадната. Така, че не дължа на банката 9 000 000 лева, както се тиражира.
- НАП ли е другият голям кредитор?
- Да, към НАП дружеството има 3 000 000 лева задължение.
- Как „Билдинг Сити“ задлъжня с тези пари?
- Вече ви казах, че поради големия обем работа, който ми възлагаха братя Диневи, се налагаше да наемам като подизпълнители малки фирми, които си актуват извършената работа, издават фактури и си получават заработената сума с ДДС точно и навреме. През този период в Народното събрание е гласувано постановление главните счетоводители на фирми, които са главен изпълнител, да проверяват дали подизпълнителите се издължават с ДДС към държавата. Това ние сме го пропуснали. При проверка от НАП се оказа, че за период от пет години тези фирми не са внесли ДДС на стойност 350 000 лв, с лихвите за пет години и 150 000 лева корпоративен данък - точно 720 000 лева беше акта от ревизията. По закон ние следваше да осигурим на служителите на НАП адресите на тези фирми, а те да направят насрещна проверка. Оказа се, че тези фирмички вече не съществуват или ги няма на посочените адреси. Така актът влезе в сила.
- И „Билдинг сити“ не можа да плати тази сума.
- Аз предложих жилища в комплекс „Фамагуста“ на стойност 720 000 лева, които в момента са на разположение на синдика. Именно тези 720 000 лева сега при синдика са прерастнали в задължение от 3 000 000 лева. Преди да дадат имотите ми на частни съдебни изпълнители, финансови инспектори оцениха имотите в комплекс „Фамагуста“ на 15 000 000 лева. Продажбите започнаха с 25% намаление и така до 150 евро на квадрат и успяха да продадат 3 апартамента. Сега синдик с пряко договаряне за четвърти път обявява продажба на цялата маса в несъстоятелност.
- Как стоят нещата към този момент?
- Нещата стоят така - аз вложих 20 000 000 лева за изграждането на комплекс „Фамагуста“ и няма да получа нищо. Банката ипотекира имоти в груб строеж, а ги получи в завършен строеж. Ако вината е в мен, те защо не успяха да продадат готовите жилища и да си получат парите? От 2016 г. частни съдебни изпълнители се опитват да продават тези имоти, чак до 2020 година. Един оглед не поискаха техни клиенти. А аз продължих да пазя и съхранявам не само жилищата, но и цялата инфраструктура, която е почти 20 декара. Годишните разходи за поддръжката са между 120 и 150 хиляди лева. Това значи, че за 10-12 години съм дал над 2 000 000 лева за поддръжка. Юридически нищо не ме задържа в този комплекс. Но той е моето голямо строително дете със здравословни проблеми и аз трябва да му помогна да оздравее. Затова независимо на каква цена продава синдикът, аз посрещам клиентите, запознавам ги с комплекса и неговите придобивки. Обектът има ресторант за 120 души, супермаркет, лоби бар с киносалон, вътрешен басейн, спа-център, външен басейн с олимпийски размери, паркинг за 100 коли. Моето желание е не да получа възвръщане на вложените пари, а да видя комплекса пълен с живот, да заработи така, както съм го построил.
- А какво стана с комплекс „Зорница“, на който през 1996 г направихте първа копка?
- Този обект беше най-хубавия ми проект с проектант арх. Лимонова. Имам запис на тази първа копка - присъстват много гости от общината и бизнесмени, както и много заинтересувани бъдещи клиенти. Самото събитие се предаваше по радиото. На официалния обяд бях посетен от двама представители на Българо-Американската банка. По късно, в офиса ми, те обясниха, че имат задача да инвестират и подпомагат перспективни български фирми с удобни кредити. Запознах ги с обекта и ми предложиха да изпратят техен американски експерт, който да изготви бизнес-план. Наех преводач и експерта, заедно с жена си, два месеца на мои разноски и с мои специалисти, изготвиха бизнес-плана. Първото условие беше засега да не продължаваме работа по обекта и второто – да не предлагам апартаменти на зелено. В бизнес-плана беше заложено грубият строеж на стойност 2 000 000 долара да бъде финансиран от тях, а след това да започнат продажбите и те от тях да си удържат парите. Планът беше одобрен от София и януари месец трябваше да замина за Чикаго, за да подпишем договора. Посрещнахме 1997 г. заедно с американското семейство в ресторант „България“. Срещу нашата маса празнуваха общински съветници. Те разбраха за сделката и явно са решили да насочат парите към друг. Използваха хиперинфлацията като аргумент да убедят банката, че клиенти за купуване на имоти на такива цени няма да се намерят. Затова ще е по-изгодно да се инвестира в птицеферма, а не в жилища. И така кредитът от 2 000 000 долара отиде в птицеферма, приватизирана в Бургас. Аз прецених, че на този етап, когато доларът стана 3000 лева, не е удачно да започна работа по комплекса. По късно продадох земята, а парите вложих за довършване на започнатите обекти.
- Сега вместо жилищна сграда там има бензиностанция.
- И нея я построих аз, но вече само като изпълнител. На тази първа копка една ваша колежка ми зададе два въпроса: Какво мечтая да се случи в бъдеще и с какво не мога да се справя? На първия въпрос отговорих: „Мечтая да видя как от Колодрума до жп-гарата на мястото на малките семейни къщички се издигат красиви кооперации с търговски партери.“ А на втория въпрос отговорът ми беше: „Човешките взаимоотношения“. Мечтите ми се сбъдват, макар и без мое участие. Градът вече има мечтания от мен друг образ. За „човешките взаимоотношения“, като се имат предвид моите несполуки, значи наистина не съм успял да се справя. Но все пак в Бургас над 6 000 човека живеят в апартаменти, изградени от „Буюкстрой“. А в Слънчев Бряг и Свети Влас хиляди туристи пребивават и ползват построеното от „Билдинг Сити“.