Ива, която победи рака и помага на другите

“Представи си: здрава и права жена, поддържана, добре изглеждаща, обичаща семейството, работата, живота си и в един миг - “удря те товарният влак”, споделя с въздишка Ива.

Една малка бучка в гърдата преобръща целия й живот. Днес, 6 години по-късно, Ива Филипова не просто празнува победата си над рака, но и вдъхновява други жени да го преборят. В Канада тя е сред единиците специализирани треньори, преодолели рака на гърдата. Иска да приложи в България специалната възстановителна програма с фитнес и психологическа помощ, която е усвоила в далечната страна.
Родена е в центъра на София, в семейство на журналисти - баба, баща, майка. Затова прави естествения избор да следва журналистика в Софийския университет. Едно голямо разочарование, за което не иска да говори, обаче я подтиква да прекъсне следването си.

През 2000-та година тя е омъжена с едно дете и заедно със съпруга си заминава за Канада. Там се ражда и дъщеря є, а тя се грижи за децата си. След 7-8 години се връщат в България. Ива е стилист, работи по фотопроектите на Велислава Каймаканова - Ножарова “Да оставим следи”. “С Вили снимахме, аз правех стайлинга на нейни проекти, имаме и корици в списания. Не съм учила моден дизайн, просто ми се отдаваше”, разказва Ива.

През 2011 г. Денис Ризов от “Ахат” є предлага да бъде стилист на вечерното шоу “Денис и приятели” по БНТ. “Това бяха може би най-хубавите няколко години в живота ми - споделя Ива. - Обичах работата си, колегите си, вдъхновението, цялата тази суета много ми липсва днес...” Тя работи паралелно и с Велислава, и в шоуто. Двете имат заснети реклами, няколко музикални клипа.

През 2015 г. мъжът є Явор, лекар диетолог, открива бучка в гърдата й и - край на бурния весел живот. Следват месеци на борба с “онова коварно нещо”. Една бърза операция във ВМА, химиотерапия, физиотерапия, лъчетерапия... Целият коктейл. “Много кошмарно беше. Чудиш се: “Защо точно аз? Като наказание ли да бъде?” И понеже се занимавам с мода, с дрехи, беше страхотен удар за мен, когато ми опадаха косата, миглите, веждите. Изчезва всичко женско, чувстваш се като един номер в някаква система”, споделя Ива.

Във ВМА тя попада на великолепен лекар и екип. И до днес не спира да благославя д-р Теодор Бадаров, който запазва поразената є гърда, като отстранява само част от нея. “По-късно в Канада всички лекари ме питаха кой ми е правил шевовете. Казаха ми, че този човек е феноменален. Онколожката ми от Канада, като видя какво сме правили в България, каза: “Ти имаш ли представа, че си получила най-доброто лечение в света?”.

Имала е много тежки моменти, в които е губила надеждата, че ще победи коварната болест. Химиотерапията е разбиваща - имаш афти в устата от отровите, не можеш да се храниш, ако изобщо ядеш нещо, храната няма никакъв вкус, всичко те дразни, в страхотна депресия си, всичко те боли. Започват да є се изкривяват костите на краката, не може да върви... През цялото това време мъжът є е до нея и като лекар реагира много адекватно на всичките є проблеми.

“Мен лично суетата ме спаси. Моите деца бяха свикнали да ме виждат винаги добре облечена, гримирана, добре изглеждаща. И в един момент трябваше да си подстрижа косата, която беше изключително добре поддържана. След химиотерапията изглеждах много зле. Виждах съжаление в очите на хората и най-вече на собствените ми деца. Не можах да го преживея. Смених няколко перуки и накрая попаднах на една червена, която ми стоеше толкова добре, че се чудех, защо цял живот ходя руса, а не червенокоса. В интерес на истината, тогава много ме спираха и заговаряха мъже, което ми беше много странно. Казах си, че е заради червената перука”, смее се Ива.

От братовчедка си, която тогава работи за “Шанел”, тя получава голям пакет с гримове. “Прекарвах много време пред огледалото, докато разбера как точно трябва да се гримирам, за да си вдигна самочувствието. И това ме вдигна, мобилизира ме страхотно. Исках децата ми да виждат хубавата си майка и да не ги е страх, че нещо лошо ще ми се случи”, разказва Ива.

“Когато споделях с приятели, че имам рак, повечето ми казваха: “О, съжалявам, ще се видим като се пооправиш”... Много малко хора останаха до мен, подадоха ми ръка и ме извадиха на повърхността, когато беше най-страшно. За мен истинският приятел е този, който те хваща за ръка и те извежда от вцепенението навън, при живота”, коментира дамата.

Тя разказва за една своя приятелка, Елина, която след всяка химиотерапия я чака в един бар и двете се “напиват приятно”. “Ама не трябвало алкохол след химията?... Изобщо не ме интересуваше! След като съм седяла 3 дена на стола за вливания, исках просто да се напия и да го забравя това преживяване. Защото във ВМА понякога виждах хора и в един момент спирах да ги виждам - бяха починали. Но знаех, че Елина ме чакаше в бара, и трябва да ти кажа, че точно това ме вдигна”, разказва Ива.

Кошмарът продължава една година. През 2016 г. тя вече е здрава и семейството отново заминава за Канада. “Всичко, което преживях, беше като едно своеобразно събуждане за мен. Тогава още не осъзнавах до какво ще ме доведе това събуждане. Сега вече знам каква е моята мисия в живота - да помагам на жени като мен да победят рака”, споделя дамата.

В Канада да водиш здравословен начин на живот си е цяла култура, дори и 70-годишните жени ходят на фитнес и на басейн. “Фитнесът ме промени много. Дълго време, докато лежах на дивана и гледах филми по време на химиотерапията, за да се разсейвам, наблюдавах една изключително красива българка как си трансформира тялото - Славена Михайлова. Тя сега е модел и фитнес треньор в Лондон. Казах си: “Боже мой, когато се оправя, искам да изглеждам така. Славена ме вдъхнови и се обърнах за помощ към нея”, разказва Ива.

Оказва се, че повечето фитнес треньори нямат опит с проблемите на болните от рак - смазваща преумора, промени в тялото, нарушен баланс... “В един момент престанах да търся треньори и реших сама да се стягам”, спомня си Ива.

Отнема є една година, за да си възвърне силата в тялото. Във фитнеса все повече жени я спират за съвет. Това я мотивира да премине през обучение за фитнес треньори, курс по бърза помощ, курс “Основи на рака на гърдата”. Завършва института CETI (Cancer Exercise Training Institute), чиято основателка, Анджела Леонард, е преживяла рак на гърдата. Институтът работи с болници като “Джон Хопкинс”, водещи онколози, рехабилитатори, треньори и т. н.

Сертифицирана е за фитнес треньор от CANFITPRO (Canadian Fitness Professionals). Има сертификат и за Breast Cancer Recovery BOSU Specialist от CETI. Това е за работа с BOSU топка, предназначена за жени с рак на гърдата. С нея болните възстановяват баланса на тялото си, нарушен след отстраняване на един орган, както при тях е гърдата.

Ива е получила и предложение от Анджела Леонард да направи офис в София, от който да се излъчват обучени кадри за цял свят. Големият є плюс като треньор е, че самата тя е преживяла рак, а няма по-вдъхновяващо за болните от това, да си кажат: “Ето, Ива е победила болестта, значи мога и аз”.

Във възстановителния център, който планира да създаде в София, тя ще работи индивидуално с всяка жена, като ще оказва физическа помощ като треньор, а също и психологическа помощ. А кой друг, ако не една жена, преминала през ада на болестта, ще разбере по-добре една болна от рак. “Често се случва жените да плачат, да споделят интимни неща от заболяването си, искат да си свалят перуките и да се чувстват удобно и на сигурно място. А това в група не става”, обяснява Ива.

Преди месец тя и семейството є окончателно се връщат да живеят в България. “Много хора се върнаха, защото след ковид ограниченията там се чувстваш като в затвор. У дома си е най-добре”, казва тя. “Предпочитам всичко, което съм натрупала като знания и опит в Канада, да го приложа в моя възстановителен център в помощ на българки. Освен това искам да върна жеста към родината си за невероятно качественото лечение и помощ, които получих във ВМА”, споделя Ива.

Децата є също са предпочели да се върнат в България. Дъщеря й Ясмин е на 18 години, завършила е в Торонто училище по актьорско майсторство (Wexford Collegiate School for the Arts), преди това от 4-годишна е по театралните сцени на София. Синът Стефан е на 25 години, завършил е католическо училище в Торонто, след това RAC College и се занимава с музика, хип-хоп. Има един албум зад гърба си, в момента работи по втори проект.

Преди година Ива получава щастливата вест “cancer free” - че е “свободна” от рака. Днес се чувства много силна и с огромна енергия и желание да помага на другите. И това е единственото, с което иска да се занимава. Приема го не просто като работа, а като лична кауза, на която иска да посвети живота си.