Дупченето край Силистар може да ни скара с Турция
Министерското решение да се търси нефт и природен газ в морето край Силистар е непрозрачно, може би нечестно, а на всичко отгоре може да предизвика международен скандал с Турция, казаха днес на пресконференция от Съюза на Тракийските дружества в България и Черноморски институт Бургас. Генерал Тодор Бояджиев и бившият зам.кмет и евродепутат Маруся Любчева зададоха и много задочни въпроси към управляващите.
Споменаването на „блок 1-14 Силистар” оставя измамното впечатление, че се касае само за малък район в Община Царево. Но от посочените в проекта географски координати става ясно, че морското дъно ще се дупчи на 11 места около Силистар. Като съединим тези точки – на юг до Резовска река и на север - река Камчия, се получават 7 хиляди квадратни километра - една огромна площ, която вече засяга крайбрежието на цялата Бургаска област, каза генерал Бояджиев.
Оттук тръгват и редица въпроси, които засягат областта, страната ни, Европейския съюз, та дори и южната ни съседка Турция, която не е уведомена и ако бъдат открити залежи, не се знае кой ще получи правото да ги разработва. Така взетото решение на Министерския съвет оставя впечатление за действия и решения „на тъмно”, допълни той.
Проучвания от този тип се регулират от два много важни закона – Закона за подземните богатства и Закона за околната среда. Съобразен ли е този проект с тези закони, защото от публикуваната информация не става ясно? Преди да се даде разрешение да се дупчи дъното на морето, направена ли е предварителна екологична оценка? Има ли ОВОС кога е направена, какво предвижда? Веднага можем да направим аналог с тръбопровода Бургас-Александруполис – Първи ОВОС, втори ОВОВС, референдум и в крайна сметка този проект е консервиран с тенденция да бъде прекратен окончателно. Въпреки че рисковете от екологична криза на този проект са много по-малко от тези на подводното сондиране в Черно море, казват тракийци.
Фирмата, спечелила проекта, е българската „Ледърбел БГ” - дружеството за консултации, правни анализи и оценки, управление на проекти, посредничество. Никъде не става дума за сондиране. А все пак говорим за един високотехнологичен проект, който изисква специфична скъпа техника, експерти и доказани професионалисти. Фирмата е била еднолично дружество с капитал от 5 хиляди лева и само две седмици преди да бъде избрана, става акционерно дружество от 5-ма членове с общ капитал 50 000 лева. Това са жълти стотинки на фона на големите компании, които дават милиони за такива изследователски дейности.
Единственият от собствениците (притежаващ 40% от акциите) на „Ледърбел”, който има някакви познания в тази област, е геологът Михаил Радев. Самият той на 5 август 2005 година казва във вестник „Стандарт”: „Един сондаж в шелфовата зона струва 10 милиона долара, а в дълбоководната част - 50-60 милиона долара. А рисковете са много големи, около 90%. На 10 сондажа 9 са празни или не достатъчно добри.” Той го казва преди 5 години, днес фирмата му получава разрешение. Логичен въпрос е къде са Ви милионите, г-н Радев? Къде сте тръгнали с тези 50 хиляди? Кой ще обезпечи потенциалните рискове. Еко катастрофата в Мексиканския залив коства милиарди на английската компания, каза генерал Бояджиев.
В момента в Европейския съюз обмисля решение, с което да забрани на страните-членки да добиват нефт от моретата именно заради случилото се в Мексиканския залив. Успоредно с тази дискусия тече и обсъждането на Черноморска стратегия, по която проектът има пряко отношение. Дали това решение на МС е координирано с европейските институции? Защитено ли е качеството на живот, поминъкът и здравето на живущите на тази територия, попита той.
Според тракийците решението на Министерски съвет не е подписано от министър-председателя, а със запетая от Цветан Цветанов. Те питат знае ли Бойко Борисов за това проучване?!