Комисията „Буджака“, тъжно ми е...

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев описа художествено участието си в т. нар. комисия „Буджака“ в парламента тази седмица.

Той разказа във „Фейсбук“ следното:

В сряда, 25.08.2021 заедно с главния архитект Георгиева и зам.-кмета на Общината Кисьов присъстваме на парламентарна комисия, която нищи има ли и какви незаконни строежи са се пръкнали на територията на защитената зона "Колокита" на полуостров Буджака. Въртяне-сукане, разговорът все отива към някакви огради, всъщност към една ограда... (на Иво Прокопиев – б.р.) Дали имала разрешение за строеж, пък констатирали ли сме я като незаконна.

"Да констатирали сме я, има и съдебно дело, защото "оградата" обжалва събарянето си". После ни питат за достъпите към морето и плажовете в тази зона. Миналата година разпоредих проверки на всички подстъпи към морето на Буджака. "Да" казвам им, "проверихме ги, имаше незаконно преградени - отворихме ги. Ама то някои от тях са чудесни достъпи - двадесетметрови отвесни скали.

"Членовете на комисията назидателно: "Трябва да се положат повече грижи от Общината да облагородят, обезопасят и ремонтират където е нужно" /или нещо в този дух/. Аз клатя глава с разбиране. На езика ми е да попитам, а къде е държавата с нейната роля на собственик на бреговете, но не го правя. Мълча, защото виждам, че някаква "ограда" витае из пространството и чегърта умовете на присъстващите.

Преди нас обстоен доклад изнасят ДНСК - и те започват с "оградата"... и после и с някакви още неща, всичко подробно описано. Допивам си водата спокойно - те ни похвалват, че сме направили проверки, констатирали сме, каквото трябва да се констатира и сме взели мерки. Страхотни са, много добре са подготвени за "оградата". Нищо от нейното житие-битие не им е убягнало... сигурно защото е построена преди 10-15 години, както почти всичко на Буджака. Член от комисията се размърдва: "Там богати хора са строили, а? Защо не вземе да се върне първоначалното положение?" (Тошко Йорданов – б.р.).

Поглеждам стоящите срещу мен представители на МОСВ и ДНСК, гледат все едно присъстват на среща с извънземни от съзвездие Орион. Мигат и не вярват на ушите си. Добре, че са спазили противоепидемичните мерки и маските са по лицата им. За миг "оградата" е престанала да тормози съзнанието им.

А аз се връщам 25 години назад в живота си. Отишли сме с двама приятели на "Свети Стефан", вадим миди, запалили сме огън и сме наострени да изчистим няколко кила ядка. Продажбата им ще ни осигури приятно прекарване на вечерта. Обръщам поглед, над нас встрани се извисява "Сухото дърво". Някаква лодка пърпори току до самия бряг, не успявам да позная човека в нея, слънцето нежно пръска лъчите си над водата и сребристите й отблясъци ме заслепяват. "Къде се забля, огъня ще изгасне!" Митака току-що е извадил поредния гагам с миди.

"Не става въпрос за конкретна ограда, искаме да проверим всичко, за да не се допуска беззаконие в бъдеще", председателят на комисията ме връща в реалността. "Плана за защитена зона "Колокита " е приет през 2001-а, една седмица преди да приключи правителството на Костов". Председателят прави кратка хронология на сагата по застрояването на Буджака.

"Голяма част от местните си продадоха земята преди 2001-а, преди да стане ясно, че там в бъдеще ще се строи...на безценица си продадоха имотите. Това честно ли е?" Това го питам аз. "Ми то общината е направила предложение за план", отговарят ми. Аз телешки примигвам с очи, знаейки, че е безсмислено да изкрещя: "Общината го е предложила, след като сте изкупили всичко, за да запазим и малкото останало и за да могат останалите местни собственици да защитят изконните си права."

Връщам се пак години назад: много от местните пак продават земите си на Буджака, поне сега вече за добри пари. Купуват коли, строят къщи... Буджака се превръща в строителна площадка, на която среща дават най-различни, причудливи архитектурни хрумвания. Законни са. Така поне пише в документите им. Радост (главният архитект – б.р.) ми казва: "Има много грозни неща, Тихомире!" Знам, Радост, но за грозотия не се събаря... Тъжно ми е. Едва ли ще мога да покажа на синовете си къде вадехме миди и къде хващахме паури. Всичко е застроено....

"Уважаеми членове на комисията, гости, закривам заседанието!"

*Заглавието е на редакцията