Красиви имена черпят днес за смелата християнка Света Васа и нейните деца

На 21 август почитаме смела християнка и нейните деца. Почитаме и паметта на българин с приноси за развитие на българската история и неговия мъченически подвиг. Света Васа била съпруга на идолски жрец. Тя изповядвала тайно християнската вяра. По този начин възпитала и своите деца Феогний, Агапия и Пист. Те били християни и вярвали в Христос. По време на гоненията на християните при император Максимиан, Света Васа била заловена.

Предадена от собствения й мъж, тя била съдена и осъдена на смърт. Нейните деца също били осъдени и приели мъченическата смърт. Те били жестоко изтезавани. След като не се отрекли от Христа, били обезглавени пред очите на тяхната майка. След тях била подложена на изтезания и Света Васа. Приела мъченическа смърт, след като била посечена с меч на остров Алон в Мраморно море. В Халкидон била издигната църква на нейното име. Имен ден празнуват Васа и Васо. Не е имен ден, но на 21 август почитаме паметта на Свети Симеон Самоковски.

Свети Симеон Самоковски е важна историческа личност, приела мъченичеството. Свети свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски е един от 9-те софийските светци. Той е покровител на Самоков. За първи път неговият образ е рисуван на стенопис през 70-те години на 19 век от самоковския зограф Никола Образописов. Датата на раждане не е известна, но рожденото му име е Симеон Попович. На 28 август 1734 г.

Свети Симеон Самоковски е ръкоположен за Самоковски митрополит. В Самоков служил в Бельова църква, но обслужвал и град Дупница. По време на Руско – Австро – турската война (1735-1739) Свети Симеон Самоковски застава начело на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. Това е заговор срещу османската власт. В него са замесени висши духовници като сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV. Център на заверата е манастирът “Св. Спас” над софийското с. Долни Лозен в Лозенската планина. Турците научават за съзаклятието. В края на юли и в началото на август 1737 г. са избити 350 софийски граждани, монаси, свещеници и хора от околните села. Това става след заповед от Али паша Кюпрюлюоглу, който командвал турските войски на австрийският фронт. Тези жертви са превантивна мярка срещу нови заговори.

На 20 юли същата година домът на митрополит Симеон Самоковски е нападнат и ограбен от турците. Владиката е окован във вериги и е затворен в тъмницата. В продължение на 23 дни е зверски измъчван. На 18 август е откаран в София. Той изглеждал отчайващо. Косата и брадата му били изтръгнати. Цялото му тяло било в рани и в кръв. Окован във вериги и с топузи на краката. В София е хвърлен в турските казарми. Там след години прекарал последните си дни Левски.

Още 3 дни турците правели опити да го потурчат. Но Свети Симеон Самоковски категорично отказал. Той бил обвинен, че е водач и главен организатор на заверата (заговора) срещу султана.

Заповедта на Али паша е категорична – смърт чрез обесване. На 21 август 1737 г. бесилото е издигнато зад църквата Света София. Там на 18 февруари 1873 г. е обесен и Васил Левски. Когато окачили живия Свети Симеон Самоковски, бесилото се счупило. След това въжето на примката се скъсало. Турците не се отказали и го качили на бесилката за трети път. Тогава вече успяват да го обесят. Мъртвото тяло висяло 3 дни. Въжето отново се скъсало. От страх да не възвеличаят мъртвия митрополит, Али паша издава заповед тялото да не бъде погребвано в София. Свети Симеон Самоковски е погребан в Самоков, във Бельовата църква.

През 1994 г. археологът Веселин Хаджиангелов намира в притвора на същата църква гроб. В него имало кости, златоткани архиерейски одежди, митрополитски жезъл и евангелие. В Рилския манастир е намерена бележка. Тя е написана собственоръчно от Свети Симеон Самоковски. Надписът е на правилен български език с красив почерк. Свети Симеон написал кога и защо е посетил Рилския манастир. През 2000 година Свети Симеон Самоковски е канонизиран за светец – мъченик за вярата.