6 въпроса за Афганистан, които се нуждаят от отговор

Афганистан „падна“. Това е сегашната линия, по която работят политици, журналисти и социолози. Талибаните използваха изтеглянето на войниците на САЩ и НАТО и превзеха цялата държава – град след град, село след село – в рамките само на седмица на практика без изстрелян куршум. Джо Байдън в момента е обвиняван за „липса на план“, въпреки че демократите пък винят Тръмп, който обяви изтеглянето на САЩ от Афганистан преди повече от 18 месеца. Междувременно международната преса разказва стотици истории за хуманитарната криза, бежански вълни, съдбата на жените в Афганистан и разпространява „шокиращи“ видеа на отчаяни хора. 

Това е официалната история. Но какво всъщност се случва?

1.    Талибаните просто победиха?

Нека едно е ясно – САЩ не се изтеглиха напълно от Афганистан. В държавата все още има огромно количество частни наемници, а Пентагона вече на практика си е резервирал билета за завръщане.

Всъщност талибаните не победиха, а просто бяха невъзпряни. Нещо повече – директно подпомогнати. Когато САЩ изостави базата си в Баграм там останаха стотици бойни машини, оръжия и повече от 5000 талибански затворници – всичко това попадна „по случайност“ в ръцете на талибаните.

Афганистанската армия пък, под командването на президента Ашраф Гхани, се преви без пукот от пушка. Десетки хиляди тренирани и въоръжени от САЩ войници просто не направиха нищо, за да спрат настъпленията на талибаните.

Всички медийни публикации от последната седмица настрана – в официалния наратив има нещо гнило. Обикновено в такива случаи най-простото обяснение е най-вероятен кандидат за истината. И най-простото обяснение в случая е, че на афганистанската армия е било заповядано да не се намесват. 

Разбира се тук трябва да се спомене и споразумението за примирие, подписано миналата година между Тръмп и талибаните. Какви точно са били договорките там е въпрос на догадки, но е интересно да се отбележе, че в споразумението е имало точка за освобождаването на точно 5000 талибански затворници – същата бройка, която „случайно“ бе оставена във военновъздушната база в Баграм. 

Една интерпретация е, че изтеглянето на САЩ от Афганистан се е случило точно по начина, по който Тръмп е желал. А мелодрамата и „хаоса“ покрай всичко това е само част от сделката.

2.    Истински ли е хаосът?

Медиите сътвориха редица миймове*, за да продадат „хаоса“ покрай талибанското настъпление. Най-честото сравнение е падането на посолството в Сайгон, Виетнам, с това в Афганистан. Вероятно сте видели снимките с хеликоптер, който изтегля американски персонал.
В същото време сме свидетели на видеа, чийто съдържание варира от съмнително до меко казано откачено. 

Does this amp-video not ring true to anyone else? If these are all desperate refugees, where are the women & children? Why are most of them jogging nonchalantly & making no effort to get on the plane? Why are people stopping, smiling & waving to the camera? #AfghanistanAirport https://t.co/SnBuJ384FU

— Kit Knightly (@kit_knightly) August 16, 2021

| NEW: Taliban take control of a theme park in Kabul pic.twitter.com/pdpVlEXtGt

— News For All (@NewsForAllUK) August 16, 2021

Всичко това има цел и тя е на кратко да се създаде наратив. Идеята, че САЩ са направили „грешки“ или че са „некомпетентни“. Реално „краят“ на войната в Афганистан се използва, за да се ребрандира нейното ново начало. Талибаните отново са злодеи и асоциирани с Ал Кайда – сякаш те не са просто инструмент, използван от запада.

Маркетирането на Афганистан като „загуба“ за САЩ е само камофлаж на истината – че войната е МНОГО доходоносен бизнес

3.    А хероинът?

Дълга е историята с медийното отразяване на афганистанския хероин. Също така е изпълнена не само с лъжи, но и с тотално „изобретяване“ на нови истини. Така например през 2019 г., когато „изтекоха“ данните от „Афганистанските документи“, пресата в САЩ пишеше за „провала на САЩ да спре търговията с опиум“.
Афганистан в момента произвежда около 90% от хероина в света. Когато САЩ нахлуха в държавата през 2001 г. общото производство на наркотика там бе стигнало до почти 0 килограма на година. Тогава талибаните бяха забранили нацяло отглеждането на опиум, а до края на годината този бизнес на практика не съществуваше.

Но САЩ влязоха в Афганистан през ноември 2001 г. Оттогава досега производството на опиум там се увеличава почти всяка година. С напускането на САЩ от там обаче въпросът е какво следва?

Ще забранят ли производството на опиум новите талибани? Или производството ще продължи в същия темп?

Според пресата хероинът ще продължи да се „излива“ от Афганистан. Обяснението е, че незаконната търговия с наркотика ще подхранва тяхната политика и ще ги снабдява с необходимите средства.

Идеята обаче, че хероинът е нещо, което може да е полезно за талибаните, а САЩ иска да го спре е нещо повече от мит. А ако талибаните продължат производството, това ще е поредното доказателство за сделка между тях и Запада.

4.    Ще има ли политически последствия и виновни?

На този етап изглежда, че президентът Джо Байдън е под „обстрел“. Дори неговите крайни поддръжници в лицето на CNN изстреляха следното заглавие „Джо Байдън е изправен пред криза на компетентността“. Това обаче може и да се тълкува като ранните стъпки към подготовката на Камала Харис да заеме позицията на действащия в момента президент.

На геополитическата сцена пък вече се заговори за Русия и Китай – двете единствени в света на този етап държави, които признаха официално новото талибанско правителство в Афганистан. Това се изтъква като победа за враговете на Америка.

В същото време COVID пандемията отвори очите на хората по отношение на конфликта между държави. Тя ни показа, че когато се налага, държавите работят в една посока, използвайки едни и същи истории, водещи до един и същ резултат.

Истината е, че без значение кой политик подкрепя или не подкрепя талибаните в Афганистан, дали ще има уволнени или дори размествания на политическите пластове в световен мащаб  - парите от лития и хероина на държавата ще влязат в едни и същи джобове. На този етап държавите не са играчи в „голямата игра“, а пешки – играчки за корпоративния мегалит. Техните притежатели отвреме навреме ги карат да се бият едни с други или да се обичат. И двете обаче са еднакво безсмислени.

5.    Задава ли се нова „бежанска криза“?

Историята с Афганистан ще събуди и други добре позабравени истории. На първо място е тази с бежанската криза. Според Тобайъс Елууд тя ще е „най-лошата от Втората световна война насам“. Точно това казаха обаче и за тази през 2016 г. И още веднъж през 2019 г. Но има и други важни елементи.

Бежанците ще бъдат тикани в „хотели за карантина“, които ще заплащат на своя издръжка? Всички те ли са с две ваксини? Не знаем. Никой и не мисли за това, защото това е част от другия наратив. Днес говорим за бежанци, а COVID може да почака. И в този контекст всеки, който не подкрепя това бежанци да пристигат в държавата му заради COVID веднага ще бъде брандиран расист, а медицинските специалисти ще се наредят на опашка да говорят, че „расизмът е криза в здравеопазването по-силна от COVID”. И т.н. 

Не се говори много за това, но корпорациите обичат бежанците. Точно както нелегалните мигранти, те могат да бъдат използвани като евтина работна ръка. След това могат да бъдат обвинени за лошите стандарти на живот, безработица и стагнация в заплатите. Нещо повече – „бежанците“ без паспорт са прекрасен начин да вкараш наменици, агитатори, саботьори в страната си без да оставиш следа.

Произлизащата от това армия на недокументирани мъже в страната може да се използва като източник на „терористи“, които да бъдат „радикализирани“ и впоследствие „активирани“, за да всяват паника и хаос. Което води до...

6.    Ще видим ли голяма терористична атака?

Едва няколко дни минаха откакто Кабул „падна“, но новините за подновена терористична заплаха вече започнаха да излизат. Ню Йорк Таймс пише: „Преди десетилетие, когато САЩ се изтегли от Ирак, се отвори вратата за създаването на Ислямска държава. Ще направи ли същото сега за талибаните поредното изтегляне?“
Дали ще видим такава? Може би да, може би не. Но е факт, че международния тероризъм, точно както грипа, бяха „на почивка“ по време на пандемията. По много начини обаче самата заплаха за голям атентант има същия ефект като самия атентат. С отстъпването на страха от COVID явно идва ред на нова причина всички да бъдат държани в шах.

Снимка: AP/БТА
Превод: Георги РУСЧЕВ
Източник: https://off-guardian.org/2021/08/17/6-questions-we-need-to-ask-about-afghanistan/