Ето ги тримата натръшкани при спецакцията в Черноморец, единият е син на бивш полицай

Tas prosta damadjana Galina koleva

Целта на индивидуалното ни развитие е да ставаме все по-автономни и свободни от различни видове зависимости. Родителите, особено в нашето патриархално общество, трудно пускат децата си да се отделят от семейството, защото това изпразва от смисъл тази система. Голямото предизвикателство е въпреки тази тенденция да станем самостоятелни, без да разрушим връзките с най-близките си.
Свободата е ценност и здраве, а несвободата - болест, т. е. увеличаване степента на свобода е инвестиция в здраве. Свободата е възможност за по-голямо благополучие, за функциониране и завладяване на нови пространства - не само географски, но и духовни. Статистиката показва, че във всяко четвърто семейство има човек с някакъв психичен проблем – той може да не е непременно тежък, но някакъв проблем има. Това означава, че това е често срещано явление, но за него просто не се говори.

Има само едно нещо, което може да задвижи спрялата история на България. А тя наистина е спряла и дори приплъзна назад. В много отношения България се връща към минали епохи – засилване на ролята на родово-племенния фактор, на съсловното и кастовото начало, запушване на социалните лифтове, спиране на вертикалната мобилност .Това, което може да задвижи една промяна, е известно - подмяна на политическия елит на страната. Това е мегаисторическа задача. За нея е по-лесно да се говори, отколкото да се изпълни. Но друг изход няма. Днешният политически елит на България няма да се промени сам. Няма надежда за просветление сред господата от елита. Става дума за жестоко разминаване в оптиката на елита и оптиката на обществото, което наблюдава своя елит. Едните разсъждават в категориите на власт на правото - след като при мен всичко е легално, оставате ме на мира и не ми губете времето с вашата критика.
Обществото разсъждава в обратната логика: на правото на властта. Обществото се интересува от правата, които властта си е присвоила и употребява както поиска. Обществото знае, че властта сама утвърждава своите права и реалният въпрос е не дали е легална регистрацията на имотите на този или онзи властник или опозиционер. Въпросът е дали този тип натрупвания са легитимни. Има разминаване между легалност и легитимност. Обществото не приема легитимността на състоянието. Легалност и легитимност са две различни неща.
Логиката на елита и на обществото се разминават.Днешният политически елит успешно легализира своите материални завоевания. При тях всичко е законно и аз не вярвам дори една честно работеща комисия да открие някакви съществени нарушения на закона. Дребни, може би, но съществени – едва ли.
Общественото съмнение обаче не е в легалността, не е в правната оформеност на материалните достижения, а в легитимността. Това налично съмнение е знак за кризата на политическата класа. С други думи, на елита е отправено най-тежкото възможно обвинение от страна на обществото.
Представете си как френският крал, когото водят към гилотината, казва: Оставете ме, аз съм законен крал! Да, така е, те му отрязаха главата именно като на законен крал. Съмнението не е в неговата законност и легалност, а в неговата легитимност.
Обществото е на косъм от разстояние, когато вече ще гледа на собствения се елит като на нелегитимен. Въпросът за легитимността не се оправя с бумажки. Той е принципно друг - политически е, а не правен. И децата в чужбина, и авоарите в чужбина...
- Което означава, че българският елит живее тук като колективен чужденец, който паразитира върху обществения организъм. За двигателя на процеса има две хипотези. Едната е, че Държавният департамент чрез своя много ефективен орган „Свободна Европа“ желае да промени политическия пайзаж на страната, защото българският политически режим е омръзнал и на Изток, и на Запад.
Има само една сила, която е доволна от българския политически режим е това е самият той. Той си се харесва. Иначе е омръзнал на всички и не е чудо невиждано в американската практика да се променят управленските формули на държави, които зависят от тях.
Втората хипотеза, която върви, е, че става дума за скандал между два обширни сектора на българската олигархия. Да, възможно е причината за инфекцията да е вътрешна.
Но ми се струва важно да подчертаем друго: държавата се развиваше така, че неволно, но неизбежно влезе и в етапа на саморазклащане.
Този режим загуби своите основания за легитимност, загуби доверието на обществото. Омръзнаха на огромен кръг от хора без явни политически ангажименти. Сегашният елит управлява само и единствено в свой интерес. Законът на всеки елит е, че управлява в своя интерес, но, ако наистина е елит, дава възможност за развитие и на всички други. Налице е пълна загуба на историческо чувство за мяра. Това е причина за клатенето на държавата, вулгарно казано. Когато една държава сама себе си клати, по причина на нефелността на елита си, тогава всеки друг може да участва в клатенето – и на Изток, и на Запад.Но отново ще кажа: системата вече е вътрешно деморализирана, изхабена, амортизирана и всяка намеса може да я побутне към нейния естествен финал. Когато човек доживее до 98 години, фаталното събитие може да се случи от падане по стълбите или от хрема, нали?
В обществото се формира морален консенсус, че „тия не стават“, а външни сили винаги ще правят опит да се намесят в процеса. Днешното състояние е спряло естествения импулс на България да се развива. За какъв европеизъм става дума, след като европейските пари се употребяват от около 500 праведни семейства?

Колкото по-малък, слаб и незначителен се преживяваш вътре в себе си, толкова повече имаш нужда да се идентифицираш с позиции, през които да демонстрираш сила, власт, влияние, значимост. Сякаш се сдобиваш със сила и значение. Нищо, че тази сила и значение не произтича от теб, от личността ти, а идва отвън, от позицията, която заемаш – главен прокурор, министър-председател, почетен председател, изпълнителен директор, председател на борда на директорите…Сърденето, оплакването, цупенето, обвиняването на другите, прекалено експресивната враждебност, липсата на премереност и въздържаност са симптом за личностова незрялост или регрес...

Какво се случи за последните 25 г. и продължава и сега? Под оксиморона „преход“, всъщност, се крие каскада от взаимно противоречиви и изключващи се процеси. Накратко този период може да бъде формулиран така: преди 25 г. управляващата българска номенклатурна върхушка в желанието си да бъде приета в световния елит предаде страната, която от Втория развит индустриален свят при противостоенето в Студената война, отиде след тези години в Третия свят.

Рекапитулацията от тези 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта и, може би, последна национална катастрофа. И това не са силни думи.

Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят. Българското население от 9 млн. души през т.нар. преход се стопи до около 5.5 млн. души днес. Имаме повече от 2.5 млн. души, които са емигрирали – това е, всъщност, българският кръвен данък, който платихме за глобализацията. Най-лошото е, че качеството на останалия човешки капитал в страната е доста ниско.

За мен тази истина трябва да бъде казана ясно, защото резултатите от това са повече от очевидни. Ние нямаме армия, имаме полиция, която да осигурява стабилността на режима, установен за тези 25 г. на територията ни. Разбира се, всякакви алтернативни, относително високоразвити източници на технологии и на ноу-хау бяха ликвидирани, тъй като имаха потенциал за осъществяване на реална конкуренция на победилите сили. Значителна част от перспективният човешки капитал очаквано беше засмукан в полза на новия цивилизационен и военен център на Запад.

С риск да бъда обвинен за пореден път в черногледство ще кажа, че в България няма добре структурирани сили с идеи, които да се противопоставят на сегашното политическо статукво. А това, което е останало като българско общество е с ниско качество, с разкъсани социални връзки и най-вече – с липса на консолидирани социални групи, които да осъзнават цялата бездна и маразъм на сегашното ни битие. И второ – как на тази база, евентуално, някой ще се опита да открие онзи коридор от възможности, който е обективно застъпен и с усилия, воля и организация да влезе в него?

В България има особена мъртвешка хватка между структурираните олигархични елити, всички те с произход от късната комунистическа номенклатура, без изключение, която постигна целите си. А те са: първо, да стане реален собственик на наследените от времето на социализма активи, разбира се, тези, които й носят бързооборотни печалби и второ, да осъществява разпределението и преразпределението на колониалната рента, която се реализира на терена. Срещу това господарите на геополитическия ред й дават мизерната възможност да се изживява като управител на територията България.

Между другото, и този период ще мине или по-скоро минава, тъй като наблюдавам, че ерата на българските олигарси приключва и второ, на тяхно място вече идват платените чиновници на колониалния център.

По аналогия с Римската империя, отначало Рим е оставял вътрешна автономия на всякакви местни владетели и на тяхната камарила. Като същевременно е вземал синовете им в почетно заложничество в Рим, където са ги обучавали като наследници на римската цивилизация. Вторият етап е бил тези обучени вече хора да бъдат върнати да управляват територията, а третият етап – просто да бъдат изпратени римски началници, да бъдат разквартировани там ветераните от римските легиони и четвъртият – изсмукване на територията и превръщането й в римска провинция.

Лошото е, че по отношение на такива като нас периферни територии Западът дори не предвижда и това. Тъй като ценността ни е като контактна зона между три свята – този на Близкия изток и на ислямския, на Русия и Запада, така че се намираме в прифронтова или направо – фронтова зона.

В този смисъл тук не могат да се очакват някакви големи инвестиции, които да ни стабилизират и да дадат шанс на лишеното от собствена субектност общество, държава и народ. Припомняте ми анализи на Хенри Кисинджър – хора като него са дълбоко осведомени и той не прогнозира, а съобщава част от плановете какво може да се случи. Не изключвам и вариант да станем зона на оперативни бойни действия, той е един от най-кошмарните. Лошото е, че понякога кошмарите имат свойството да се сбъдват по-лесно, отколкото добрите прогнози.

Най-голямата заблуда на българското настояще е неосъзнаването на драматизма и качеството на ситуацията, в която сме попаднали. Ако някой има илюзията, че ние избираме нашето настояще и бъдеще, той е или наивник или демагог.

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

Знаем ви всичките колеги готвачи и играчи,който дълго време си разиграват цирка поздрави и на журналистите ви,и на криминалистите ви,и на всичкото отгоре имаме данни за много,много случай на симулиране,предупреждение за едни,други граждани зависими нарочени и цели семейства и хора с положение и контакти ще ви гонят и предледват до дупка няма мърдане идваме

Тихо е сектант, дръж здраво да не изпищиш нацяло, че вече си яко изтървал козите

Как се става мафиотска държава
Една мафиотска държава може да се познае по монопола на политическата власт, обяснява анализаторът. Предпоставка е съществуването в обществото на доминиращи връзки от типа покровител - клиент. В обичайния случай тези държави се създават от силна президентска власт, но Унгария с нейната парламентарна система е изключение. В нея партията-монополист печели от диспропорции в избирателната система и комбинира концентрацията на политическа власт със забогатяването на приемното политическо семейство. "Няма власт без имущество и няма забогатяване без власт", отбелязва Мадяр пред "Капитал". Той прави разлика с "хванатата" държава (captured state), където икономически интереси и олигарси завладяват някаква част от нея. "Мафиотската държава може да бъде определена като криминална държава, където самото правителство действа като криминална организация", посочва разликата Мадяр. То подчинява икономиката, като монополизира властта.

Гледали ли сте малко дете, седнало пред огледалото? Той се опитва да хване детето в огледалото, защото смята, че детето е „там отвън“. Ако не може да се хване, то обикаля и поглежда към задната част на огледалото - може би детето се крие там? Но от време на време то започва да знае, че то е това, което се отразява. И тогава той започва да чувства някаква приемственост: вчера беше същото лице, днес също същото лице в огледалото. Когато децата се загледат за първи път в огледалото, те се очароват от огледалото. Те не го напускат. Отиват отново и отново до огледалото. Да, казано ви е да уважавате себе си, защото не знаете кой сте. Казано ви е да се чувствате полезни, защото се чувствате безполезни. Казано ви е да се обичате, защото се мразите. И странното е, че иронията е, че същите хора са ви ВНУШИЛИ и двете неща. Същите хора първо ви карат да се чувствате безполезни; това е търговската тайна на всички църкви, на всички така наречени религии, на всички политически идеологии, на всички общества. Това е търговската тайна: първо те карат да се чувстваш безполезен - всяко дете се кара да се чувства безполезно. Казват му: „Освен ако не станеш това или онова, нямаш стойност“. Когато започне да се чувства безполезен, ние започваме да му казваме: „Чувствай се достоен, почувствай някаква стойност. Ако не можеш да се чувстваш достоен, животът ти е пропилян!" Първо му казваме да се мрази и да се самоотрича; всичко, което прави, е погрешно, затова започва да се мрази, защото не е красив човек. Родителите, учителите, свещениците, всички те са включени в тази ЛУДОСТ. Всяко дете е доведено до такова осъдително състояние, че започва да чувства: „Трябва да съм най -грозният човек на света, защото правя неща, които не трябва да се правят, и не правя неща, които трябва да се правят.“ И тогава един ден започваме да казваме на детето: „Защо не обичаш себе си?! Иначе как ще оцелееш? " Ние отнемаме всяко уважение от детето и когато то стане неуважително към себе си, започваме да му казваме да създаде уважение и да уважава другите. Това е толкова невротична ситуация! Всяко дете се ражда с голямо уважение към себе си. Всяко дете знае своята стойност, своята вътрешна стойност. Той не е достоен, защото е като НЯКОГО - той просто знае, че има стойност, защото Е. Това е достатъчно! И всяко дете обича себе си, уважава себе си. Ти си този луд човек, който го учи точно обратното. Първо унищожаваш всичко красиво в него, а след това започваш да рисуваш фалшива картина. Унищожете естествената красота и след това нарисувайте лицето му, направете го абсолютно фалшив. Но защо това се прави? - понеже само фалшиви хора могат да бъдат роби, само слепите хора могат да следват глупавите политици, само фалшиви хора могат да станат жертви на напълно невежи свещеници. Ако хората са истински, те не могат да бъдат експлоатирани и не могат да бъдат потискани.

Една част от децата в прословутата пубертетна възраст започват да демонстрират протест срещу тази симбиотична връзка. Този протест често приема много социално неприемлива форма. Това са бягствата от вкъщи, бягствата от училище, психоактивните вещества, наркотиците. Този процес означава: “Аз искам да вземам решенията си сам! Искам да правя това, което аз смятам за добре!”. Това е вик за помощ: “Освободете ме от тази връзка!”. Това, което обикновено се случва тогава, е, че цялата вина отива върху детето. То е лошото, то е неблагодарното, „аз толкова съм се грижила за него”... Но това всъщност е нескъсаната пъпна връв. Родителят трябва да разбере, че когато детето му наближи пубертета, е абсолютно нормално той вече да не е на пиедестал. Той вече не е еталонът за поведение - на негово място застават връстниците. Понякога майките казват: “Той се събра с лоши деца!”. Няма лоши деца. Въпросът е каква е ценностната система на самото дете, което да може да прецени кое е добро и кое - лошо. Когато се подбира маргинално-криминална група, това означава: „Аз се чувствам зле, нека да отида при други, които се чувстват зле!”. И една от най-грешните стъпки на родителите е да обвиняват за това децата. Детето е синдром на недобре функционираща семейна система.

Нещастието е състояние на неосъзнатост. Ние сме нещастни защото не осъзнаваме какво вършим, не осъзнаваме какво мислим, какво чувстваме – постоянно сме в конфликт със себе си. Действията са в една посока, мислите – в друга, а чувствата – в трета. Разпадаме се отново и отново, ставаме на все повече парченца. Това е всъщност нещастието – губим интеграция, губим цялостност. Живеем по периферията на нашата същност, а не в центъра й. И е нормално живот, който не протича в хармония да е обречен на нещастие, на трагедии и страдания – той е просто товар. Най-много да направиш този живот поносим. И има хиляди измислени такива начини. Не само алкохола и наркотиците...
Трябва да се намери нещо, което да те накара да си още по-неосъзнат отколкото си сега, за да не усещаш повече нещастието. Нещо, с което да си крайно нечувствителен, някакъв интоксикант, някакъв наркотик, които да те потопи в пълно безсъзнание, и по този начин да забравиш за целия
гняв, пустота и тревожност.
Да, има зависимост към наркотиците, но има и зависимост към консуматорството, зависимост към секса, интернет, пазаруването, храната.
Будистите имат поверие за Гладните духове – същества с огромни празни кореми, слаби и изкривени вратове и малки усти, които нямат засищане, които просто не могат да запълнят празнотата в себе си. Всички ние в това общество сме гладни духове, всички ние носим в себе си тази празнота и толкова много от нас се опитват да я запълнят с външни средства - пристрастяването е свързано именно с опитите да запълним тази пустота отвън.
Има и друг фактор (за пристрастяването) - човешкият мозък, който е устроен така, че да си взаимодейства с околната среда, тоест, не е само генетично програмиран. Това означава, че заобикалящата среда, в която расте едно дете, на практика определя развитието на неговия мозък.
Ще ви разкажа за два експеримента с мишки. В първия вземаме мишка и слагаме в устата й храна. Тя ще я изяде - ще й се наслади и ще я погълне. Ако обаче сложим храната на няколко сантиметра от носа й, тя няма дори да се доближи до нея, по-скоро би умряла от глад, отколкото да я изяде. Защо? Защото рецепторите на мишката за хормон, отделян в мозъка, наречен допамин, са генетично притъпени.
Допаминът е стимулиращ и мотивиращ химикал, който се произвежда, когато сме развълнувани, ентусиазирани, пълни с енергия, когато откриваме или опитваме нещо ново, независимо дали става въпрос за храна или сексуален партньор. Без допамин ние нямаме мотивация.
Какво мислите, че получава пристрастеният? Когато взема кокаин, амфетамини или друг наркотик, той си набавя ударна доза допамин и въпросът е какво се случва в действителност с неговия мозък? Защото е мит, че наркотиците са пристрастяващи. Сами по себе си наркотиците не предизвикват пристрастяване, защото по-голямата част от хората, опитващи наркотици, никога не се пристрастяват. 
Така че въпросът е: защо някои хора са склонни към пристрастяване? Точно както храната не е пристрастяваща, но за някои хора е, пазаруването не е пристрастяващо, но за някои хора е, телевизията не е пристрастяваща, но за някои хора е. Въпросът е: на какво се дължи тази уязвимост?
И така, въпросът е: какво се случва с хората, че да имат нужда да си набавят тези химикали по изкуствен начин? Е, това, което се е случило, е следното: тъй като с тях е било злоупотребявано като деца, въпросните невронни мрежи не са се развили.  
Когато в човешкия живот още от съвсем ранна възраст липсва любов, липсва чувството за привързаност, тогава тези важни невронни мрежи просто не се развиват правилно. Когато децата растат в среда на насилие, те не се развиват правилно и мозъкът им става податлив – тук се намесват наркотиците.
Благодарение на тях те се чувстват нормални, те им носят облекчение на болката, те им помагат да чувстват любов.
Въпросът, който искам да задам, е ако можете да си обясните страданието на тези хора и как това страдание ги кара да търсят облекчение от болката в своите зависимости, какво ще кажете за хората, които им го причиняват? Към какво са пристрастени те? Пристрастени са към властта, пристрастени са към богатството, пристрастени са към това да притежават. Те искат да станат още по-велики. 
Когато се опитвах да разбера пристрастяването към властта, насочих вниманието си към най-могъщите хора в историята - Александър Велики, Наполеон, Хитлер, Чингис хан, Сталин. Защо властта им е била толкова необходима? При всички тях се наблюдават няколко много интересни подробности – физически те са били доста ниски мъже и не са били част от основното местно население.
Сталин е бил грузинец, а не руснак, Наполеон е бил корсиканец, а не французин, Александър Велики е бил македонец, а не грък, Хитлер е бил австриец, а не германец. Всичко това е свързано с реално чувство на несигурност и малоценност. Те са се нуждаели от властта, за да се почувстват по-добре със самите себе си, за да станат още по-големи, още по-могъщи. За да получат тази власт, те са били склонни да воюват и да убиват, само за да задържат своето могъщество. Разбира се, аз не твърдя, че само ниските хора са жадни за власт, но си струва да помислим върху тези примери.
Властта, пристрастяването към нея, някак винаги е свързано с празнотата, която се опитваме да запълним отвън. Наполеон, дори в изгнание на остров Света Елена, след като губи властта си, казва: "Обичам властта, обичам силата". Той не може да си представи себе си без власт, не намира смисъл да съществува, ако не разполага с власт.
Когато гледаме този пълен с толкова трудности свят, тази загиваща природа, глобалното затопляне, разрушението на океаните, е логично да се обърнем към хората с власт, за да променят нещата. Но хората с власт, съжалявам, че трябва да го кажа, много често са едни от най-празните хора в света и те не биха променили нищо за нас.
Ние трябва да открием светлината в себе си, трябва да открием светлината, която живее във всяко едно общество, да открием светлината в собствената си мъдрост, в собствената си съзидателност. Не можем да чакаме хората с власт да направят нещата по-добри за нас, защото те никога няма да го направят, ние трябва да го направим.

Пак всички са 20 и годишни фитнес батки ха ха смях .

Коя е компанията на Николай??

Бяхахахаххаха много смешно как сред обичайните коментари има някакъв тежък сектант с мааазните, дълги и промити комемтари

Какво значи да живееш чужд живот?
Да живееш живота, който ти описват светът, близките, обществото, но който е в пълен разрез с твоята същност. Ако изобщо знаеш коя е твоята същност. Да живееш чужд живот е да вървиш по матричния шаблон. Това е коловоз, жп линия, която води съдбата ти по предсказуема траектория. Ще минеш покрай много познати гари, по които са минали родителите ти, познатите ти, всички останали, и ще завършиш в глуха линия – смъртта. А дотогава живеенето ще е заменено от страха – от промяната, от непознатото, от “риска” да си разЛичност.

cqlata kompaniq na nikolai (jenata) chonata sa dilari

Руснак насили 11-годишно момиченце в басейн в Хисаря...Тея капути ко да им гледам.Съд и в затвора,аман от мОтри и разни други примати в Бургас и района.

Az pak si kupih coca ot Nikolav kato bqh v sozopol na edin klub. Iskam da dam info v mvr v sozopol ili burgas trqbva da otida?

Николай продава кокайн по черноморието от години време беше дано да влезе в затвора

Защо мислиш че никой не ги познава, а ако е точно обратното и съм се убедил че е сериозен гангстер, как да не е, смила ги от бой, има поне 30 40 изсипани от него, и то само такива отбрани хора, целия град има респект от него, особено като го видели гол до кръста този титан, кандидат културрист 100%първо място категория, тежка жена, пичччч Владо щом говориш така за такъв убитак не те чака нищо хубаво в живота, виждам ти преценката, тежка олигофрения те гони!

Честити на печелившите! Най-жестоката строгост на закона за такива мекерета. Но както се вижда те и доста други дилъри прибраха от Черномрец, и след няколко месеца ги пуснаха. Как после хората с малко мозък в главата да имат респект от законите в България!? Да полежат няколко годинки да им дойде акъла в главата ...ама надали. В Черноморец е геройство да те арестува полициата или да лежиш в зандана.

Определено тези момчета не са като тримата класици - Бетовен, Моцарт и Бах, обаче имат класически бургаски вид.

Недейте да храните хората без да ги познавате мишкиии Николайчо е тарикат вие сте мишки

Българинът не се е отървал от културата на агонизиращ патриархат. Това е култура, според която единственото важно нещо е аз и моите роднини да живеем добре и няма значение какво става с другите - с гетата, с общността и публичния свят. Важно е нашите деца да живеят по начина, по който ние вярваме. Това е патриархатът. Всичко останало – корупцията, безхаберието, лошото функциониране на институциите и масовата миграция на младите - е без значение. Ами ние ще ги прогоним, но няма да се променим. Когато обаче стане въпрос за другите, които са от другата страна на дувара, на реката, от другата страна на пътя, там няма никакво значение какво се случва. Това е генерализираната безотговорност към това общество. Ние успяваме да се свържем само с нашите роднини и нашата махала. Това е една култура на агонизиращ патриархат. Известна е в науката като аморален фамилизъм. По-развитите и напреднали хора са в състояние да направят идентификация с определена по-голяма група, с нация, с племе, с род, дори с политическа партия. Докато в малките и деградирали общности връзката е само между мен и най-близките. Ние живеем като в средновековието, на кланове. Когато деградацията стигне до дъното, тогава се разпадат и най-близките семейни връзки и се появява перверзия на патриархата. Българите са все още патриархални. Но те по-скоро контролират децата си през грижа. Типичното българско семейство е доста обгрижващо, контролиращо, доста посесивно – излъчващо сигнали, че притежава децата си. И тук е неговата голяма драма, защото в един свободен и отворен свят рано или късно децата скъсват синджира и обикновено избягват някъде в Европа.

В първия етап технологията беше на превръщане на властта в собственост. Като че ли този етап беше успешен и логично да започне вторият, а той е превръщане на собствеността във власт. Олигархичният модел няма по-добро обяснение от това, че собствеността директно манипулира властта. Днешната политическа система в България е олигархична. Олигархията е ужасяваща, но закономерна стъпка или спирка по пътя на развитието на българската политика. Вертикалните лифтове в обществото не работят, а стълбищата, по които можеш да се изкачиш, са блокирани и няма път нагоре без торба пари. Българският елит вече е навлязъл в последната си фаза и нито той ще може да живее с това общество, нито това общество ще може да живее с днешния политически елит. Целият въпрос, на езика на политическата технология, е как да се отворят и да се активират вертикалните лифтове в българското общество - как да живеем, ако не сме хубавици или нямаме торба с пари. България е поставена на външно управление, което се осъществява на терена на българската държавност чрез български функционери, "но те са благословени, те са миропомазани от няколко най-важни посолства": "Не можеш да бъдеш министър на финансите, министър на отбраната, на външните работи и министър-председател, ако не си получил патент от едно ръководно посолство, пък и другите посолства е добре да са съгласни. Политическата система на България лека-полека си отива пред очите ни и ще стигне до задънената си улица. Тя е навлязла в най-ужасната си криза за последните 30 години.

Имат много гадно бяло

Тия деца защо така се разплакаха,когато ги натръшкаха ченгетата?
Уж корави,пък реваха като жени...

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържа недоказуеми твърдения, касаещи конкретни личности.

Като им гледам сега снимките ми става смешно защото единият се напика другият трепереше като лист а третият се разрева!Тъпо е да им качвате тези снимки в предвид,че се насраха като ги натръшкаха

И тримата стават за мандръцане. Още докато не са много охлабени отзад.

Илко паскалев кога има плантаций със трева всяка година си прибира реколтата и прибира килограми и никой нищо но полицията се занимава със диларчета за по една две цигарки колко да ви казваме

Ей гаден дилар ща смачкам наркоман

Меден Рудник докато 4рпу е объркано росен-джанго пт 71 блок готви и продава пико

Малии ама те големи престъпници бре имали кока растения и газов пищов Ай сиктир :))))))))

a taka chonata toq dilar na bqlo da vliza v zatvora

България има трагична историческа съдба, толкова трагична, че ми се струва като да да няма вече бъдеще. Още от Българското Възраждане, а после с Освобождението и след него ние се лашкаме ту в западна, ту в източна геополитическа орбита, защото сме географски и исторически на разлома, на ръба на две цивилизация ( е да, Русия Е също цивилизация). И гравитираме към тази, която в момента е по силна. Случило се е така, че винаги, ама винаги, сме се оказвали на губещата страна. Пржевяхме национална катастрофа с Фердинад, разграбиха ни земите, преживяхме национална катастрофа с Борис, преживяхме национална катастрофа с 9 септември, още една с 10 ноември...И прочутият "цивилизационен избор" май никога не е бил наш. От най големия народ на Балканите сме се свили до ( може би) 7 милиона, на практика 5. В рамките на моя живот, през 70те, имахме промишленост съизмерима с тази на Гърция и Турция комбинирани. През 80те бяхме около 9 милиона, гърците също там някъде, сега те са 11, ние сме 7 и по малко. В рамките на едно поколение! Всяка смяна на орбитата води до унищожаване на елита и появата на нов. И все по дребен, все по неугледен, все по шантав. Прозападникът Стамболов и проруският Каравелов са титани невероятни, независимо от политическите си различия. Борис 3ти е с класи над сина си Симеончо. До 9 септемврити елитите издребняват, след това съвсем, а след 10 ти не се виждат. И при все това Тато е класи над аватара си Боеко. След 10ти сривът на елитите е въобще тотален. И отново, и при все това, крайно недобвания от мен Костов е много повече политик от , да речем, Станишев. За Боеко пъдаря и боекоборците ИТН и ИБНИ не ми се говори, единия сикаджия, другите откровени палячоци, шутове някакви. И всичите такива около тях, незаисимо от цвят и принадлежност. Полседните 70 години вървим по линията дикататор - цар-пъдар - шут. Деградация му викат на това. Пълна деградация. На елитите и , уви, на народа, който ги поражда и полива.

малки кукерландчета, ако имаше казарма щяхте да видите вий т
марихуаната или кокаина, колко бой щяхте да изядате, чинии да мийте и карали да давате, не сега да ми се правите на гангстер чета, по два шамара и ще се нааакате, ама днешното модерно време много се мислят за филмови герои!

Диктатурата обаче няма да се нарича така, а ще се нарича режим на ред, твърда ръка на закона и творческо спокойствие в политически и икономически план. ... Когато диктатурата е отвътре - откъм обществото - тя не се възприема като непрекъснато пребиване с бухалки, а като спокойствие и ситуация, при която бизнесът има възможност да се развива. ... България преживява някакво безвремие. Това е така, защото усещането за безвремие идва от паузата, от липсата на бързи промени в смисъла на ситуацията. Когато стават всякакви ужким важни неща, но щом продължава усещането за безвремие, то значи, че важните неща са по-скоро безсмислени. „Някой си Платон“ обосновано твърди, че след олигархията идват времената на диктатурата. Диктатурата е това, което Шпенглер очаква да настъпи в Европа, нали сега е модерно да се говори за Залеза на Запада по името на известната книга на Освалд Шпенглер. Хората, които говорят за това, просто не са чели втория том, където е разкрита тайната на залеза - там се говори, че Европа очаква своите Цезари. Диктаторът може да бъде ненавиждан, или обичан, но не може да бъде подиграван. Т. е. българската диктатура все още чука на вратата. Когато олигархията е изморена и не може повече да се възпроизвежда чрез серия от избори или дори чрез два избора, както е напът да стане в България, очаквам българските богати хора отново да не могат да се договорят. Имаме несъгласие на българските политически субекти, на невъзможност да се договорят, те са перпендикулярни на всички други - вижда се в парламента - един с един не е съгласен - това е израз на невъзможността на властните много богати българи днес да стигнат до някаква уравнителна общоприемлива формула. Когато това продължи с още едни избори, тогава ще дойде времето на българския диктатор. Нашата представа за диктатор е окепазена от либералната ни пишман идеология. Говоря не за диктатори от типа на Сталин и Хитлер, а за диктатори от рода на Хуан Перон, Алберто Фухимори, Фулхенсио Батиста... Нима римските Цезари не са били диктатори - тяхното право да бъдат диктатори, е било обосновано в римските правила на държавен живот. Така че, на вратата всеки момент ще почука българската диктатура, която ние може и да не възприемем като диктатура. Но да се върнем към умората - българите са не толкова уморени, колкото са досадени, но няма да има спокойствие от тези избори и от следващите, които се задават. Чувството за безвремие ще бъде заменено от това, че стават съдбовни неща и то само за една-две-три нощи. Политиците от своя страна ще трябва да се приспособят, като повечето от тях ще изтекат в канализацията на историята. Страната ни има още сили да се развива. Но не съм и оптимист. Светът, Балканите, Европа са на прага на голяма война, ако успее да се избегне като при Карибската криза, ще е голям успех. На ръба на своите възможности сме. Това е състоянието на едно катастрофирало общество - катастрофирало политически и социокултурно. Но не бива да губим надежда. Пътят към надеждата минава през осмислянето на катастрофалните резултати на последните десетилетия..

Тез Владко от Възраждане ги издаде и много други издаде пак той.Половината град лежи заради него.

Хората в културата на бедността имат силно чувство на маргиналност, безпомощност, зависимост, непринадлежност. Те са като извънземни в собствената си страна, убедени, че съществуващите институции не обслужват техните интереси и нужди. Заедно с това чувство на безсилие е широко разпространено чувство за малоценност, за лична недостойност. Това важи за жителите на бедните квартали на Мексико сити, които не съставляват отделен етнически или расова група и не страдат от расова дискриминация. В Съединени щати културата на бедността на негрите има допълнителния недостатък на расовата дискриминация.

Хората с култура на бедност имат много малко чувство за история. Те са маргинален народ, който познава само собствените си проблеми, своите местни условия, своя квартал, своя начин на живот. Обикновено те нямат нито знания, нито визия, нито идеология да видят приликите между техните проблеми и тези на други като тях другаде по света. С други думи, те не са съзнателно в клас, въпреки че те наистина са много чувствителни към разликите в статуса. Когато бедните станат класово съзнателни или членове на профсъюзни организации, или когато възприемат интернационалистичен възглед за света, според мен те вече не са част от културата на бедността, въпреки че все още могат да бъдат отчаяно бедни.

Правте ги уши, после жени и да се свършва!

Nataliaaaaa obicham te

Доста недостоверна информация, те флагман са си доста изостанала медия!

Тримата паляка ги бахме със Сали вгзъ. Много се радваха и после отидаха на зангадор.

Млади хора правете наркотици продавайте взимайте така по-бързо ще се отървем от паразиди като вас!И без това и чеп за зеле не ставате!И помнете мотото на гангстерите живей бързо умри млад хахах! Успех!Старт

Няма лев, брат! Искам айфон, ма не ми стигна лев о за това взех ретро айфон от олх

ама така се почва.. 3 уж тъпи ареста... после опг и на векилски.. Хванат ли ушевите от руп- то е ок всичко, ама Тея прндели от дирекцията метнат ли те не е добре

Тва да си дилър е наи смешното и жалко . Тоя в дясно говедо насрано

Hqhaha nqkoi mai izobshto ne e na qsno s delata... Sajelqvam dechko no ne e taka :)

Газов пистолет нерегистриран-глоба 500 лв...
Няколко пакетчета наркотик - за лична употреба....
Сушена трева за чай не са знаели , че е забранена...
Няколкото растения с различна височина ?! Е, всеки си гледа растения у дома, колкото ги полива , толкова ще растат ...
Цялата работа , заедно с адвоката я им излезе 2000 лв , я не !

Otnovo tupi lefskari pruskashti prahchetai treva za sofiq lapad. V pomorie sashto gi ima ama kato vidqt chorbari vlizat v moreto da pluvat

не разбраха че покрай избори и нови управници трябва да се покриват...ебеси смешниците прости...уж са голяма работа а са едноклетъчни

В гъзу ся

Кольо и дългия са дребни риби.

има ли някой в тая полиция който да не е свързан с престъпния свят