Лидери в тежка самоизолация управляват най-влиятелните партии в България

Политиката по принцип е сложно и тежко занимание, което отнема много време и енергия. Тя изисква ежедневни срещи с партийни структури, граждани, браншови организации, преговори с други политически сили, както и взимане на множество решения за кратко време. Това важи особено за политическите лидери.

Не така стоят нещата обаче в България в последните десетина години.

Водачите на най-влиятелните партии у нас потъват във все по-голяма самоизолация, което обаче не им пречи да продължават да печелят обществено доверие.

Пръв крак повлече лидерът на ДПС Ахмед Доган. След 2010 г., когато той все още бе депутат в 41-ото Народно събрание, публичните му прояви рязко намаляха. През 2013 г. той уж реши да се оттегли от активната политика.

В ДПС измислиха и нова длъжност за Доган – почетен председател на партията. Практиката обаче показа, че това не е просто церемониален пост.

Според Устава на ДПС почетният председател има право да свиква заседания на Централния съвет, на Централното оперативно бюро и на Централната контролна комисия.

Най-големият тест бе през 2015 г. Тогава председател на ДПС бе Лютви Местан. Той се опита да води собствена линия в партията, докато в един момент на Доган не му „преля чашата“. Сокола свика в рамките на часове в Боянския си сарай ръководството на ДПС, свали Местан от поста и дори го изгони от партията.

Оттогава номинален лидер е сравнително безличният Мустафа Карадайъ. За никого няма съмнение, че реалният водач продължава да е Ахмед Доган, който обаче почти не се появява на публични места. Можем да го видим само как гласува по време на избори, без да дава изявления. Сокола от години живее изолиран в прочутите си „сараи“, тежко охраняван от държавни или частни гардове. Решенията си за партията той взима опосредствено, а не като пряк участник в събитията на партийни форуми, в парламента, президентството и т.н. Въпреки това през този период се смята, че ДПС придоби изключително влияние в съдебната власт и особено в прокуратурата, както и в медийния сектор - а оттам и в цялата държава.

В подобна посока е тръгнал и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. През последните години като премиер той рязко намали телевизионните си участия. И до ден днешен предпочита режисирани изяви с „джипката“ по различни места в страната. Отказа да бъде депутат както в 45-ото, така и в 46-ото Народни събрания, макар че водеше две листи – в София и Пловдив.

Решенията в ГЕРБ се взимат еднолично, без партийни форуми.

По време на предизборните кампании тази година срещи с избиратели Борисов фактически нямаше, ако изключим няколко събрания. За сметка на това излъчваше във „Фейсбук“ разговори с млади активисти на ГЕРБ в централата в София, които обичайно завършваха с негови монолози.

Дали партията му ще излъчи кабинет, дали ще вземе и кога ще върне мандата, кой ще е кандидатът за премиер и кои ще са проектоминистрите, как ще се гласува по ключови въпроси в парламента определя лично Борисов от къщата си в Банкя, или там, където живее в момента, охраняван от кохорта държавни гардове.

Въпреки този стил на управление ГЕРБ бе на власт цяло десетилетие, все като първа сила. И в момента тя остава водеща формация, макар и в изолация.

И Бойко Борисов, и Ахмед Доган имат голям опит в активната политика, така че отдръпването им зад кулисите донякъде може да се оправдае.

Какво да кажем обаче за новата звезда на политическия небосклон – Слави Трифонов?

Партията му „Има такъв народ“ (ИТН) спечели последните избори, макар че той отказа да се кандидатира за депутат. Трифонов очевидно решава еднолично всички ключови въпроси в ИТН. Доколкото лица от партията започнаха да се изявяват по медиите, те просто препредават и интерпретират думите на лидера си.

Особено показателно бе излъчването на първия проектокабинет на ИТН с премиер Николай Василев. Това се случи предиобед в деня след изборите, преди още да са оповестени окончателните резултати от вота. Слави просто се появи по телевизията си, обяви, че няма да правят коалиция с никого, изреди приоритетите на правителството, които нямаха много общо с предизборната програма, както и министрите.

Със същия замах няколко дни след това той оттегли проектокабинета.

Последваха преговори с парламентарни формации, в които Слави Трифонов, разбира се, не участваше. Както е известно, той има сериозни проблеми със здравето, не се появява на публични места и се придвижва с тежки джипове и сериозна охрана, засега частна. Подобно на Борисов и Доган.

Дали дългата ръка на ДПС и ГЕРБ нареди втория проектокабинет на ИТН, каквито съмнения се появиха, не е ясно. Със сигурност обаче дългата ръка на невидимия Слави Трифонов имаше ексклузивна роля в определянето на премиера и министрите.

По същия начин той отряза разговорите с другите формации за третия мандат, предизвиквайки поредни предсрочни избори, и даде подкрепата на ИТН на Румен Радев за президентския вот.

Интересно е доколко може да са адекватни решенията на политически лидери, които не смеят да покажат носа си навън, пазени са от тежка охрана и са с разклатено физическо и психическо здраве.

Със сигурност обаче такова нещо в държавите с консолидирани демокрации няма.