Един път Слави, втори път Слави и т.н.

На изборите на 4 април българите дадоха шанс на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН) да състави кабинет, макар и като втора сила. ИТН тогава получи мандата, след като стана ясно, че ГЕРБ са в изолация и няма да могат да сформират правителство.

Трифонов обаче директно се отказа от властта, тъй като с другите партии на протеста - „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се...“, нямали 121 депутата. Т.е. щели да зависят от партиите на статуквото – БСП, ДПС или ГЕРБ.

Тогава трите протестни формации бяха с общо 92 депутата.

Последваха извънредни парламентарни избори на 11 юли.

И тогава обаче ИТН, ДБ и „Изправи се...“ не получиха мнозинство от 121 депутата. Все пак те подобриха значително резултата си – заеха 112 места в 46-ото Народно събрание.

ИТН пък отново получиха мандат за управление, но вече като първа сила.

Този път те започнаха преговори, включително с ДПС и БСП. Преди това обаче Слави Трифонов изненада всички, като обяви проектокабинет в деня след вота, който все пак той оттегли три дни по-късно.

Макар и със само 65 депутати ИТН реши да преговаря с останалите ултимативно - за подкрепа на еднопартийно правителство, отхвърляйки категорично възможността за коалиция.

Нещо повече, въпреки сложната ситуация, Слави Трифонов отказа да привлича министри от служебния кабинет, излъчен от президента Румен Радев.

"Макар и служебен, кабинетът, който назначавам днес, има амбицията да бъде кабинет на демократичното единодействие. В него влизат хора от левицата, центъра и десницата, политически неутрални, професионалисти, доказани администратори и експерти, свободни предприемачи и изразители на общественото недоволство, личности от академичните среди." Така Радев представи служебното правителство на 12 май, когато то пое кормилото на държавата от кабинета „Борисов 3“.

Това явно бе и моделът, който трябваше да бъде за пример при съставянето на кабинет в 46-ото Народно събрание.

Служебното правителство с премиер Стефан Янев междувременно свърши доста мръсна работа. Народът го хареса, както показаха социологически проучвания. Като единствени негови противници се очертаха ГЕРБ и ДПС. Картината като че ли бе ясна.

Партньорските партии на ИТН в процеса на разговорите се съгласиха да не предлагат свои министри и да не влизат в коалиция. Те все пак намекнаха, че е добре да се ползва служебният кабинет като пример за единодействие. Бяха препоръчани и някои от рейтинговите министри – Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Бойко Рашков, Янаки Стоилов, Атанас Пеканов.

Слави Трифонов обаче се разсърди и реши да действа изцяло самостоятелно. От ИТН дори нападнаха с компромати Петков и Василев, с което се приближиха рязко до противниците на президента – ГЕРБ и ДПС.

Като капак издигнаха за министри анонимни фигури и съмнителни лица.

Логично, те не получиха подкрепа. Слави Трифонов се обиди, обяви протестните партии за предатели и отсече, че няма да води преговори с тях за правителство с третия мандат. Поиска и нови парламентарни избори – трети за тази година. Натам явно и отиват нещата.

„Един път стомна за вода, втори път стомна за вода, третия път се счупила“, гласи една българска поговорка.

Слави Трифонов поема огромен риск, влизайки във война с всички и фактически обявявайки се за единствен спасител в българската политика.
А изразената днес подкрепа за втори мандат на президента Румен Радев едва ли ще е достатъчна, за да поправи вече сериозно пропуканата „стомна за вода“.