ИТН обявиха съгласие с ДБ, ИНИ и БСП по 50 приоритета и призоваха за подкрепа на проектокабинета

“Има такъв народ“ (ИТН) изредиха 50 приоритета, по които са постигнали пълно съгласие с „Демократична България“ (ДБ), „Изправи се БГ! Ние идваме!“ (ИНИ) и БСП.

Четирите формации водиха експертни преговори последните десетина дни.

Зам.-председателят на парламентарната група на ИТН Филип Станев днес излезе с декларация от трибуната на Народното събрание.

Той изреди 50 мерки в седем сфери – правосъдие, икономика, финанси, здравеопазване, социална политика, образование, земеделие.

“След свикването на Народното Събрание на 21 юли 2021 г. ПП „Има такъв народ“ предприе всички необходими и прозрачни действия по представяне на своите приоритети и секторни политики с потенциални партньори и идеологически близки до нас политически партии. Направихме срещи на експертни групи с представители на „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „БСП за България“ по сектори, предварително заявени и пожелани от тях. Бяха проведени редица консултации в сферата на правосъдие, икономика, финанси, здравеопазване, социална политика, образование и земеделие”, каза Станев.

Той добави: "След проведените срещи може да се каже, че в редица сектори постигнахме пълно разбирателство и сериозно сходство. Имаме пълно покриване както в поставените цели, така и в начина на тяхното реализиране."

След това Филип Станев обясни, че пълно съгласие между ИТН, ДБ, ИНИ и БСП има в следните сектори и по следните приоритети:

           Правосъдие:

1. Премахване на Специализираните съдилища и прокуратури;

2. Въвеждане на работещ механизъм за предсрочното прекратяване на правомощията на Главния прокурор;

3. Реална съдебна реформа, чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет;

4. Реформа в Прокуратурата, която да гарантира контрол върху всичките ѝ актове, засягащи пряко интересите на гражданите;

5. Реално електронно правосъдие с цел постигане на бърз и справедлив процес.

   Икономика:

6. Промяна на Търговския закон с цел правното обезпечаване на различните етапи във финансирането на стартиращите компании. Данъчни стимули за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над определен брой работни места и отговарящи на определени условия;

7. Премахване на бариерите за правене на бизнес и постигане на интегрирана и съвместима дигитална среда за обслужване на граждани и фирми през една точка. Изграждане на икономика на данните и отворените финанси. Постигане на регионална децентрализация;

8. Създаване на регионални икономически зони и намаляване фрагментацията на пазарите чрез насърчаване на конкурентоспособността;

9. Подкрепа на предприемачеството и изграждане на експортно ориентирана икономика;

10. Детайлно картографиране на местните ресурси, демографски и географски нужди;

11. Стратегия за хармонично развитие и мобилна свързаност на регионите с догонващо развитие;

12. Постигане на фискална еквивалентност;

13. Привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина в съответствие с нуждите на българската икономика и улесняване на процедурата на сини карти;

14. Използване на зелени технологии за постигане на кръгова икономика.

    Фина нси:

15. Стремеж към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на мандата, като към края му бюджетът да бъде балансиран;

16. План за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия;

17. Въвеждане на програмно бюджетиране, базирано на анализ „Разходи – ползи“ и осигуряване на по-добра прозрачност, отчетност и проследимост на публичните средства;

18. Данъчни стимули за инвестиции в производството – освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация;

19. Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС – 165 000 лева;

20. Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите „Плодове и Зеленчуци“ и „Биопроизводство“ за осигуряване на конкурентно предимство на българските производители;

21. Фискална децентрализация – преотстъпване на част от приходите от корпоративен данък и данък върху доходите на физически лица в централния бюджет на общините;

22. Отменяне на облагането на лихви върху депозити и застрахователни плащания;

23. Връщане на максимален праг на бюджетните разходи 36 – 38% от БВП и максимално ограничаване на непланирани бюджетни разходи;

24. Изграждане на прозрачна и достъпна за гражданите платформа за генериране на критерии за обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение;

25. Изсветляване дейността на ББР, прозрачност и приоритетно финансиране на малките и средни предприятия;

26. Реорганизация на Комисията за финансов надзор и развитие на капиталовия пазар.

    Здравеопазване:

27. Реформа на модела на здравеопазване чрез приемане на нови Закон за лечебните заведения и Закон за здравното осигуряване. Създаване на електронно здравеопазване;

28. Премахване на модела „клинични пътеки“ и замяната им с диагностично свързани групи;

29. Създаване на ефективно работеща доболнична (амбулаторна) помощ и общодържавна система за профилактика на социалнозначимите за България заболявания;

30. Спешни мерки за промяна в правилата за работа на Националната здравноосигурителна каса;

31. Създаване на ефективна национална система за осигуряване на спешна помощ с включено авиационно звено;

32. Спешни мерки за подготовка на лечебните заведения за преодоляване на четвърта ковид вълна.

    Социална политика:

33. Въвеждане на необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца;

34. Подпомагане на млади семейства (до трето дете) на работещи и осигурени родители, както и студенти-родители;

35. Преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот и социална подкрепа към възрастните граждани;

36. Ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд с цел повишена доходност и поетапно увеличение на процента осигуровки към втори стълб;

37. Социална подкрепа към хората с увреждания на база на техните потребности.

    Образование:

38. Запазване и доразвиване на институционалния експертен проектен потенциал в институциите, които администрират и създават наука;

39. Ефективна интеграция на малцинствените общности в образователния процес;

40. Учредяване на специални стипендии за студенти от малцинствата;

41. Постигната договореност за въвеждане на мандатност при директорите на училища;

42. Строеж на детски градини, където е необходимо;

43. Прецизиране на текстове в Закона за висшето образование с оглед намаляване броя на висшите учебни заведения у нас;

44. Увеличаване на академичния обмен на учащи между страните от ЕС и Република България;

45. Обособяване на научни клъстери от образователни институции, които работят с общ академичен обмен.

    Земеделие:

46. Създаване на условия за развитие на семейно земеделие с цел формиране и запазване на средна класа земеделски производители;

47. Реформиране на поземлените отношения с цел забавяне на концентрацията на производствен ресурс;

48. Осигуряване на възможност на браншовите организации да участват в процеса на вземане на решения относно политиките в сектор „Земеделие“;

49. Подобряване на състоянието на ветеринарно-медицинското обслужване и промяна в модела на взаимоотношенията „ветеринарен лекар – животновъд“;

50. Преструктуриране на държавните горски предприятия и насърчаване на частната инициатива в българската гора с цел дългосрочно използване на нейните ресурси. Стимулиране на биоразнообразието.

     

Филип Станев заключи: „Вследствие на проведените срещи и заявените от политическите партии, с които разговаряхме, твърди позиции за секторни политики, моля да приемете гореизброените съвместно одобрени приоритети за основа за работа както на парламентарната група на ПП „Има такъв народ“, така и от страна на предложения от нас състав на Министерски съвет.

Неведнъж сме излагали пред партиите, с които проведохме разговори, както и пред Суверена, че ПП „Има такъв народ“ е последователен проект, който цели изчегъртване на корупционния модел на управление през последните 12 години.

В случай че заедно считаме тези цели за общи между нашите парламентарни групи, ще очакваме от Вас да подкрепите така предложения от нас състав на Министерски съвет.”

Въпросът е дали декларацията днес следва да замени писмено споразумение или декларация, за каквито настояват и от БСП, и от ДБ, и от ИНИ. Според източник на "Флагман" от редиците на ИТН, идеята е точно такава.