Как поехме по пътя към тоталитаризма*

Хората могат да си казват, че изобщо не са разбрали какво се случва пред очите им в последните 17 месеца. Те имаха възможността да виждат всичко това по пътя. Знаците бяха написани в големи, болдирани букви, някои от тях със стар, плашещ немски шрифт.

На тях пишеше образно: ТОВА Е ПЪТЯТ КЪМ ТОТАЛИТАРИЗМА 

Така започва емоционалният коментар на Си Джей Хопкинс. Ето какво е мнението му за събиията, започнали в края на декември 2019 г. и продължаващи до днес:

Няма отново да припомням знаците. Хората като мен ги посочваха и четяха на глас всеки ден в последните 17 месеца. Всеки, който поне малко е запознат с историята на тоталитаризма и това как стъпка по стъпка трансформира обществата в чудовищни техни огледални образи, знае от началото на това, което наричат днес „новото нормално“, какво реално се случва. И знаещите крещяха за това от покривите на къщите.

Наблюдавахме как „новото нормално“ трансформира обществото ни в параноидна, патологизирана, авторитарна антиутопия, в която хората днес трябва да представят документите си, за да отидат на кино, за да си вземат чаша кафе. Те са принудени да показват публично идеологическия си конформизъм, за да си купят зеленчуци от супермаркета.

Аз обаче ще документирам къде сме в момента и как стигнахме дотук, ще го кажа още един път, за да може после хората, които смятат, че са нямали идея накъде отиват нещата, да разберат веднъж завинаги, че вече не им вярваме. Че ги считаме за страхливци, колаборатори и по-зле.
Да, тежко е, рязко е, но такава е играта. Вече не е въпрос на разлика в мненията.  Глобалните капиталисти, които дърпат конците, вече имплементират новата, по-отворена тоталитарна структура на обществото и методите на управлението му. Те ни лишават от конституционните ни и човешки права, прехвърляйки властта от суверенните държави в ръцете на глобални същности, които не са предани на нито една държава и народа й.

Това се случва. Сега, в този момент. Не е телевизионно предаване. Реално се случва.

Времето, в което хората можеха да се „събудят“ вече отмина. На този етап човек е изправен пред избор – да се присъедини към малцинството на тези, които яростно ще отстояват малкото останали им права, или да се предаде на „новото нормално“ – на тоталитаризма. Не ми пука въобще дали вярвате дали има вирус или не, дали сте съгласни да вярвате на опасността от мутантите му и дали сте „ваксъри“ или „антиваксъри“. Ова не е абстрактен аргумент за „науката“, а истински бой – политическа и идеологическа битка. От едната страна е демокрацията, от другата – тоталитаризма. Изберете си страна и живейте с избора си!

През август 2021 г. Германия официално забрани демонстрациите срещу идеологията на „новото нормално“. Други публични демонстрации са позволени. Забраната на политическата опозиция е класическа черта на тоталитаризма. 

В Австралия военните вече са назначени да следят за спазването на реда в новия, пореден локдаун. С други думи – там е въведено военно положение и това е друга класическа черта на тоталитаризма. 

Във Франция ресторантьори и собственици на други бизнеси са заплашени със затовр, ако сервират или обслужват неваксинирани. Демонизацията и сегрегацията на „неваксинираните“ се случва в почти всяка страна в света. Франция просто е екстремен пример. Дехуманизацията на „опозицията“ е друга класическа черта на тоталитаризма.

В Гърция, Италия и Великобритания вече е забранено да влезеш в бар или ресторант без да покажеш ваксинационен „паспорт“. Тази сегрегационна система на практика разделя обществата на „добри хора“ (съгласните) и „лоши хора“ (несъгласните). Раздялата води до омраза на едните към другите и както показва историята – невероятни ескалации. Включително в момента се предлага да има специални лагери за неваксинирани.

Ето тук, приятели, се намираме днес. И до тук не стигнахме за една нощ, но много хора решаваха просто да си затворят очите и да не следят нито случващото се, нито знаците.

 грозни. Екстремно грозни.Малцинство са тези, които искат да запазят правата си и някаква форма на демокрация. Но и те още не са казали последната си дума. 

Трябва да изберете страна. Преди да го направите обаче погледнете пак към историята на тоталитарните системи, които по една или друга причина никога не са работили добре за авторитарните режими. Не съм професионален философ или историк, но предполагам, че това е донякъде свързано с неугасимото желание на хората да са свободни. А някои от тях са готови да се борят със зъби и нокти за това. До смърт.

И моментът днес изглежда точно такъв.

Извинявам се за речта от тип „Смело Сърце“ (филмът с Мел Гибсън, б.р.), но се подготвям. Защото ако днес не избера страна, някой ще я избере вместо мен. Историята е богата на такива примери.

*Заглавието е на редакцията, текстът е на CJ Hopkins – американски драматург, писател, политически сатирист и анализатор

Превод: Георги РУСЧЕВ