Кандидат-премиерът Николов: Приоритет са пенсиите, ковид, мажоритарният вот, съдебната реформа
Планът за възстановяване и устойчивост, ковид кризата, пенсиите, мажоритарният вот, съдебната реформа. Това са приоритетите пред новия кандидат-премиер на партия „Има такъв народ“ (ИТН) Пламен Николов. Той направи кратък коментар пред репортери след разговорите при президента Румен Радев, след като получи проучвателния мандат за съставяне на правителство.
След въпрос кога е получил поканата за поста, Николов каза: "Когато беше необходимо, в конституционния срок."
А на питане какви са приоритетите му, той отговори: "Имаме пет първи приоритета, които са важни още от предизборната кампания. Те са тези, които през цялото време всички ние по цялата страна сме заявявали. Първият е Планът за възстановяване и устойчивост. Вторият - предстояща ковид криза имаме, с която трябва да се справим на първо място. Не ми се иска да изпадаме в същата ситуация, в която сме били досега. След това - пенсиите. Искаме да преизчислим всичко, както трябва да се направи. Следващ приоритет - знаете, имаме ангажимент към нашите избиратели по отношение на изборната система. Мажоритарният вот остава на дневен ред. Трябва да направим всичко необходимо така, както сме го замислили, след абсолютно правилен технически процес, да го осъществим... Особено важно, което е много важно за всички нас - това е съдебната реформа."
След опити на репортерите да зададат още въпроси, Николов каза само: "Всичко ще ви бъде представено съвсем скоро."
Оттам нататък думата взе председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов. Той обясни, че Пламен Николов ще гостува в "Панорама" по БНТ тази вечер - там щял да отговори на повечето въпроси.
Кандидат-премиерът всъщност представил приоритетите на ИТН и на евентуалното бъдещо правителство.
"Огромна част, знаете, са заявени като приоритети на "Демократична България", на "Изправи се! Мутри вън!", дори някои от тях и на БСП. Така че ние в парламента предполагаме и се надяваме да получим подкрепа за тези приоритети. Много държим, разбира се, на подкрепата на "Демократична България" и на "Изправи се! Мутри вън!" Ще видим какво ще се случи в парламента. Те са свободни партии. Ако припознават тези приоритети, които твърдят, че са и техни, ще гласуват "за" този кабинет... Ако този кабинет мине и той започне да изпълнява тези приоритети и ако междувременно някоя политическа сила, от която ние сме получили подкрепа, от тези, на които най-много държим на подкрепа, не я получаваме, в този момент ще приемем, че подкрепата е приключила. И тогава ние, тъй като за нас властта не е на всяка цена, ще хвърлим... ще предоставим възможността на някой друг да управлява", заяви Йорданов.
Правителството щяло да бъде представено в парламента. Кога, обаче, не стана ясно.
Преди това Тошко Йорданов презентира Пламен Николов така: "Той е доктор по философия на правото и на икономиката. Между другото, владее три езика. Просто го вмятам като закачка."
„България никога не е имала такъв премиер като мен."
Такъв мангал, като тебе е имала
Ама мангал продавачка на шнорхели е нямала!Верно е...
А Мая Манолова катери усукана около кола на шнорхела. Мазно.
Покрай нея един прошарен интелектуалец пък плещи небивали глупости как било нам си какво естетическо – как ИМТ и ИБНИ ползвали българския език. Кой ги кани тия, гъгнещи кухи глупости, бе?
И всички омазнени с течащи лиги около „премиера“, чак се подмокриха.
Това им е четвъртият кандидат премиер за 3 месеца. Първият бе шахматистка на хонорар при Черепа. Няма лошо - поне бе олимпийска шампиока.Вторият бе Никито Василев, ама в деня, в който го предложиха разбраха, че народът все пак помни кой е и какъв е и взеха, че се отказаха, за да не го бият с камъни. Третият до около 16 часа днес е бил барбадоският перач на наркокинти офшорният адвокат Илиев. Ама и на него много му изплува биографията и пак заден. Затова номер 4 - Пламен Николов, известен с това, че е адаш с волйболиста, и че никой не го познава, освен роднините му.
Бъдете здрави и честити нови избори.
Тоя няма да го бъде.
Напоследък домашните акумулаторни батерии, събиращи слънчевата енергия през деня и захранващи жилището през нощта, добиват все по-голяма популярност. Защо обаче не превърнем цялата къща в батерия?
Презареждащите се циментови батерии доказват, че тази идея е възможна, макар и да е все още прекалено скъпа, за да се наложи.
Д-р Ема Занг от техническият университет „Чалмерс“ в Швеция смесва 0,9 процента въглеродни фибри в цимент и излива крайния резултат върху покрита с метал влакнеста мрежа, за да създаде циментови блокове. Занг и нейните колеги пишат в Buildings, че посредством железни аноди и никелови катоди тези блокове могат да се превърнат в акумулаторни батерии.
Със своите 0,8 ватчаса на литър, тази батерия е стотици пъти по-малко енергийно плътна от литиево-йонните батерии. Освен това е напълно безполезна за транспортни цели. Тя обаче съхранява около 10 пъти повече енергия от предишните акумулаторни бетонни батерии.
Занг смята, че заради сегашната си енергийна плътност първоначално тези батерии биха могли да намерят приложение извън мрежата – вероятно в комбинация със слънчеви панели (например за захранването на 4G услуги на отдалечени места).
Бетонните структури (като мостовете) често се нуждаят от съвсем малко електричество за захранването на сензорни устройва или за катодна защита срещу корозия на металните армировки. Ето защо батериите на Занг биха били идеални за тази цел.
Ако се установи пазар в ниши като тези, масовото производство и по-нататъшното усъвършенстване могат да свалят цените и да отворят по-широк спектър от възможности.
Източник: IFLScience