Шофьорка блъсна столичен районен кмет и избяга
Шофьорка блъсна кмета на столичния район "Слатина" Георги Илиев и избяга. Това се случило на кръстовището на ул. Хенрик Ибсен, докато той чакал да заявие по бул. Гоце Делчев.
Той се е разминал само с контузия и не е сериозно пострадал. За инцидента съобщи самият Илиев в пост на своята "Фейсбук" стрница. В социалната мрежа той написа следното:
"Вчера, трябваше да имам среща с приятел, когото не бях виждал от години - неговите ангажименти са повече от моите, защото ръководи клон на голяма международна компания.
Те имаха и завод за производство в България, но, доколкото разбрах, се е наложило да го затворят, поради неадекватните реакции на държавата и кмета на града, в който е фабриката, на проблемите им с намирането на персонал.
Планът беше да си поговорим за “доброто старо време” (познаваме се повече от 20 години), за “нестабилното, но вдъхващо оптимизъм, настояще” и “бъдещите ни творчески планове”.
Но, както е казал Народа: “Човек предполага, Господ разполага.” - срещата бе осуетена от един инцидент.
Бях спрял на светофара на Т-образното кръстовище, където бул. Хенрик Ибсен продължава като бул. Петко Ю. Тодоров, и чаках да направя ляв завой по бул. Гоце Делчев.
Пред мен имаше спрял друг автомобил и се бях обърнал наляво, приведен напред в очакване на зелената светлина, когато в управлявания от мен автомобил се заби друг. Ударът не беше много силен, но определено беше неочакван.
След първоначалния шок, който премина за секунди, слязох от колата да видя добре ли са пътниците в другата. Слезе и дамата, която я управляваше. Видях, че няма сериозно пострадали и предложих да преместим автомобилите на спирката на автобусите, за да освободим кръстовището.
Вече светеше зелено и направих въпросната маневра, слязох от колата и, за моя голяма изненада, другата кола я нямаше зад мен - водачката беше решила да избяга.Това се случи съвсем малко след 17 ч. Обадих се на 112 и получих много адекватна реакция, операторката се интересуваше предимно за здравето ми, свърза се с КАТ и каза да чакам патрулна кола.
Преместих автомобила от спирката (все пак тя си е за автобусите) и успях да намеря място за паркиране точно отсреща - преди спирката в обратна посока.
И зачаках…
Патрулката дойде след около час, а полицаите бяха сравнително любезни, като освен от документите ми, отново се интересуваха от здравословното ми състояние.
Адреналинът вече беше ме отпуснал и почвах да чувствам все по-силна болка в лявата част на кръста, с която бях поел удара поради специфичната поза, която бях заел, чакайки на светофара за ляв завой.
Повикаха линейка, която дойде след 15-20 минути, и по предложение лекаря, който ме прегледа обстойно (дори ми мери кръвно и сатурация), ме откара в Пирогов за прегледи от специалисти.
В линейката друсаше ужасно, ама толкова ужасно, че не можах да повярвам, когато видях стикер в нея, гордо обявяващ, че това е една от линейките, закупени наскоро с европейски средства от “Региони в растеж 2014-2020” по инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ" на стойност 163 897 815,62 лв.
Пристигнахме в Пирогов към 19 ч.
3 часа и половина по-късно, след шест рентгенови снимки, един ултразвук, една проверка за алкохол (показа 0,0 промила) и два прегледа от специалисти (травматолог и хирург), се отправих с такси към СДВР.
Искам да благодаря на тези от вас, които по време на стоенето и чакането в коридорите на Пирогов, ме разпознаха и дойдоха да ме питат как съм, макар да бяха там поради проблеми с техни близки - трогнахте ме! Контузията не е сериозна, но болезнена и ми предписаха покой и обезболяващи - все неща, които не ползвам…
В СДВР дадох подробни сведения и се поинтересувах дали чрез камерите са открили другия автомобил (установили са го) и какво наказание може да получи за напускане мястото на ПТП - глоба и до 6 месеца отнемане на книжката…
Потвърдиха с кимане, че това, което им дадох като сведение и което ви разказах тук за самото произшествие, се вижда и на записа от камерите.
Говорихме неофициално за системата на МВР и нужните промени в нормативната база, включително и в размера на санкциите.
6 часа и половина след инцидента си бях вкъщи, но нямах сили да ви опиша всичко това, затова го правя тази сутрин и ви желая здраве и липса на катастрофи!"
Ще ти дам за пример Хепи в Бургас, като почти единственото заведение с приветливо, т.е. нормалното в други държави обслужване. Не знам дали го постигат само с обучение или и с по-добри заплати, най-вероятно и с двете, но е факт. За мен дори качеството на храната не е непременно определяща. Ако някой невъзпитан и груб темерут ще ми развали настроението, въобще не ме интересува каква е нито храната, нито обстановката.
То и затова много чужди инвеститори,не желаят да правят бизнес в България по разбираеми причини.....
Когато чуя за чуждестранна компания, която не може да си намери персонал в държава като България, която е с най-ниски заплати в ЕС, ми става ясно че и ние нямаме нужда от такива компании