Защо БСП трябва да е в новото правителство на България

- Г-н Президент, отдавна не сме Ви виждали в Бургас – като лидер, като обединяващ фактор и безспорен авторитет в лявото политическо пространство, подавате ръка на кърмилницата  БСП в решаваща  предизборна кампания, независимо от това, че е спокойно в Бургаския МИР. Как се чувствате днес, спомняйки си победоносния дълъг  период  като кандидат в две предизборни кампании за НС в Бургас?

Георги Първанов „се завърна” в Бургас – говори НА ЖИВО за изживяното от него в политиката

- Даже, ако не ме лъже паметта, три пъти съм избиран за народен представител от Бургаския район. Два пъти бях водач на листата. Тогава бях лидер на партията.  Имам симпатии към Бургаския регион, независимо в какво качество съм бил. За мен наистина е било и чест и удоволствие да работя тук. По пътя за Бургас днес си спомних, че на първите избори през 1994 г. ние имахме избрани  6 или дори 7 депутати. Единият от тях стана министър – Георги Георгиев, другият областен управител- Радостин Димитров,  и в един момент се оказа, че листата ни е твърде къса, за да се реализират още кадри в други посоки. Това беше успешна кампания. Разбира се и в останалите кампании сме участвали с много хъс. Сега съм тук, за да подам ръка на моите приятели от Бургас и региона – хубава листа, която може да бъде успешна начело с Петър Кънев, с участието на Антон Коджабашев, който е и мой съратник в ПП АБВ. Разбира се, най-вече, заради лявата, относително голяма коалиция, която създадохме.

- Каква е прогнозата Ви за решаващия 11 юли? 

 - Идвам тук като приятел, съратник и съмишленик. Затова давам всичко от себе си. Обиколих  20 области в страната. Съзнателно оставих Бургас за втората половина от кампанията, защото смятам, че така ще бъда по-полезен. Разбира се, всичко зависи от това докъде ще стигнат кандидат-депутатите ни. Едно време, помня, обикаляхме по селата и по паланките. В самия Бургас сме правили редица предизборни събития. Надявам се сега наистина да имаме по-добър резултат, отколкото левицата имаше през последните години.

- Времето е различно от годините, в които бяхте лидер на БСП, а след това станахте и президент. Хората са демотивирани, обезверени. Голяма част от тях  не четат и не се интересуват от програми.  Вихри се компроматна война, по върховете реваншизмът придоби уродливи размери. Можете ли да направите  паралел с избори, в които сте бил пряк участник и имате ли съвет към участниците в изборите в настоящия момент?

Георги Първанов представя в Бургас „Пътуване към паметта“

- Периодът на моето лидерство в БСП беше много тежъ,к от 1996 г. до 2002 г. Тогава на „Позитано“ 20 нямаше ток, парно... телефоните бяха изключени. Беше  тежък идейният, политически сблъсък със СДС на Иван Костов. Той, като премиер, никак не е лесен, когато си му опозиция. Но аз пазя относително добри спомени, защото, все пак,  Костов беше  човек на закона, бие те по устав, както казват мъжете, които са били в казармата. Докато сега всичко е технология, която няма нищо общо с политиката. Аз много отдавна не съм прочел или видял дебат, който да носи смислен, дълбок и идеен характер, това е голям проблем на съвременната българска политика.

- Ще Ви върна в най-страшния момент от Вашата политическа биография, поне в моите представи. В тежката зима през 1997 г., когато с тогавашния вътрешен министър Николай Добрев върнахте мандата за съставяне на правителство при новия президент Петър Стоянов, предотвратявайки реална гражданска война. Остана ли обаче нещо неизречено, което дори и погледнато субективно, е включено във Вашата книга и хората трябва да го прочетат?

- Ситуацията беше много тежка. Разказал съм в книгата си един спомен от тогава, когато се върнахме на „Позитано“ и когато докладвахме пред актива.  Добре си спомням как от залата прозвуча  остър въпрос на един бивш вътрешен министър, светла му памет, няма да му казвам името. Той попита: „Абе, вас двамата, не ви ли е срам?!“ Моят отговор беше реактивен, а аз по принцип не съм такъв и реагирах бързо:  „Не, защото две години нас ни беше срам от такива управленци“.  Най-важното е, че аз се опитвам години наред да осмисля  това връщане на мандата като елемент на нова философия, ново отношение към властта. Ако не управляваш добре, няма нищо по-естествено от това да се откажеш, да седнеш на резервната скамейка и да събереш, евентуално, нови сили. Ние така и направихме.  А що се отнася до детайлите,  до подробностите – тук публикувам самата записка на Кольо Добрев до президента, в който кандидатът ни за премиер собственоръчно е написал аргументите си. Отчитайки тъкмо тях, той връща мандата, който е получил от президента. Тоест това би трябвало да реши всички спорове, които имаше през последвалите години, не само по времето на Добрев, когато никой не смееше да повдигне подобен въпрос.

- Всъщност, книгата Ви „Пътуване към паметта” не са разкази, както е отбелязано на корицата, не са сюжети с елементи от художествената литература, а  по-скоро документалистика, мемоари?

- Има повествователен тон и това е неизбежно, за да бъде по-четивна. Но книгата ми не е  мемоарна, както някой вероятно подозира. Тя е документална. Запазил съм  огромен архив, може би най-големият в съвременната българска история. Преди няколко дни се шегувахме с Царя (Симеон Сакскобургготски, бел.а.),  по повод на неговия рожден ден и му казах, че може би само архивът на Монархическия институт в България е съизмерим с това, което аз съм съхранил и което смятам, че ще бъде много полезно на бъдещите историци. Аз съм предал една много малка част от този архив, но коректно скрупольозно.

- Това ли е всичко, което трябва да се знае за българската вътрешна и външна политика през Вашия поглед  за периода 1990 до днес  – томът е солиден? 

- Вижте, тази книга я пиша от 10 години и все има нещо, което дописвам. Има глави, които съм дописвал поне 7-8 пъти, защото се появяват все нови и нови актуални данни. Давам за пример Големия шлем, Македонския въпрос, по които и до ден-днешен ври и кипи. Евентуално, ако има нова книга, тя ще бъде по-кратка. Но нека не бързаме. Книгата е още топла и искам първо нея да обсъдим и чак тогава да мислим за друго.

- Връщам ви още по-далеч. Вие сам казахте, че като лидер сте заварили БСП в много тежко финансово и материално състояние. Но дълго време партията Ви трябваше да си чисти името като финансирана от режима на Саддам Хюсеин, тъй като водещи фигури в Столетницата са били облагодетелствани от ембаргото, наложено на Ирак.   Да, беше много отдавна и все по-малко са живите с ясно съзнание, които помнят как се е търгувало с иракския петрол. 

-Тези обвинения целяха да намерят аргумент, макар и със задна дата,  за да бъда отстранен от президентската институция.  В крайна сметка нищо не излезе от т.нар. афера  „Храни срещу петрол“. Единствено се обади Захари Захариев, който е член на БСП, но нищо повече. Той каза, че е контактувал по линия на тази международна програма. Но тук припомням, че имаше българи и то не от лявото пространство, а от политиката като цяло, които са се облагодетелствали. Те са направили това с разрешение на правителството и в частност на министерството на външните работи, по времето на Надежда Михайлова. Те са получили документ и чрез тогавашния ни посланик в ООН, пак по времето на Иван Костов, за достъп до тази програма. А тя е официална, разрешена. Така че от това нищо не излезе като петно за БСП и Президенството. В книгата разказвам и за други опити да се опетни моето име. Имах даже идея да напиша  цяла книга с жълториите,  с гнусните обвинения срещу мен и семейството ми. В крайна сметка се вслушах в мъдрите съвети на близктие ми хора, че не е нужно да вадим всичко отново. Както казваше Царят, за втори път ще го спомена:  „Това, което няма да има значение след 5 години, няма значение и днес“.

Впрочем по повод „Петрол срещу храни“, питах малкия ми син Ивайло и снахата дали си спомнят какво е това „Петролгейт“. Синът ми се затрудни, снахата нещичко не си спомни. Тогава се сетих за тази философия на бившия ни премиер.  Нещата минават и заминават, но важното е да остане зад нас значимото за нацията.

- С какво се занимава днес г-жа Зорка Първанова?  От години не сме я виждали в публичното пространство. Впрочем, г-жа Първанова  винаги е била във Вашата сянка.

- Зорка Първанова, съпругата ми, никога не е била в моята сянка. Не беше като другите президентши. Моята съпруга  4 години общуваше в рамките на един формат  – „Библиообраз“, който имаше форуми в Москва и други столици,  с Людмила Путина,  Лора  Буш, Шери Блеър,  президентшата на Армения  Рита Саркисян . Но това беше  знак на уважение не толкова към мен и съпругата ми, колкото към България и българската дипломация. Имахме много добри контакти и с други европейски лидери, с балканските колеги на изток и на юг – включително бяхме и семейни приятели. За пример мога да дам хърватския президент Степан Месич, чешкия му колега Вацлав Клаус, с гръцкия президент също бяхме много близки. Естествено, тук трябва да включим и руския президент Владимир Путин. Дори, ако щете и с президента Буш, който неслучайно ме покани през 2005 г.,  а през 2007 г. дойде тук на визита, което не се е случвало досега в годините на прехода.

- Не мога да не попитам  за Сергей Станишев и за изключването Ви от БСП през 2014 г. , когато той вече бе лидер. Как сте стигна до този драстичен акт? Вие с него оттогава срещали  ли сте се на 4 очи, простихте ли си? 

- Една година, докато аз бях лидер на БСП, направиха конференция с близо 600 делегати, от които голяма част депутати, кметове – солидно присъствие. Аз не си позволих не само никого да изключа, а не съм дори и нагрубил някого.  Течеше полемика вътре в партията по същество –  дали да бъдем социалдемократическа партия или да има друг характер формацията ни. Но пак казвам – запазихме добрия тон. Когато се върнах на „Позитано“20 след втория ми президентски мандат,  усещането беше враждебно. В  продължение на година-две и аз, и моите колеги, направихме много предложения. Бяхме изброили около 40 такива, включително и референдумът за Белене го инициирахме ние. Помня, че на един митинг в Плевен чакахме, чакахме и аз накрая казах: „Хайде, почваме, няма какво да се мотаем“. В отговор на тези наши инициативи и включително по мой адрес, бяха инициирани около 700 публикации в жълтите медии, толкова успя да преброи моят екип, беше много неприятно.

- Не допусках, че всичко, което се публикуваше за личния и интимния Ви живот в жълтата преса, е било  „приятелски огън“, че идва директно от върха на БСП?

- Е, аз знаех и не бях допускал, че може да се случи такова нещо. Как разбрах ли? Наложи се да попитам директно някои от собствениците на тези издания, имах подозрения, търсех дирята. Оказа се, че инициатори са Станишев и семейството му.  Да са живи и здрави. Това не им стигна и в един момент решиха да ме изключат и от партията. Младите хора не знаят за това.  Преди броени дни бях на събрание, аз непрекъснато съм на такива събрания. Едно младо момиче, мисля  дори лидер на областната организация на БСП-Габрово, идва при мен да й подпиша книгата. И тя ми задава въпрос – защо и как сме се разделили с БСП. Когато й казах, че съм бил изключен, тя не можа да повярва. Документът е включен в книгата ми. С решение на Висшия съвет на БСП. Всъщност обаче по Устав, Висшият съвет не може да изключва, но както и да е. 

- Не си  оворите оттогава със Станишев, не сте му простили?

- Не. 

- Корнелия Нинова иска ли съвети от Вас, характерът й е доста чепат, как постигнахте обединението за този вот? 

- Инициативата за новата коалиция тръгна от една наша среща с Корнелия Нинова. Не беше случайна. Срещата инициира наша обща позната и съмишленичка, която ме пита дали бих се съгласил да се срещнем. Съответно лидерката на БСП ми се обади по телефона, срещнахме се, пихме кафе, поговорихме, каквото можах аз дадох като идеи и съвети, посъветвах я най-вече тя да се срещне и с Румен Петков. Него пък го бях подготвил за предстоящия разговор и така нещата тръгнаха буквално за броени дни. Това е разликата между онази коалиция, която правех 3 години и тази, която стана за 3 дни. Дано да е за добро.

- Да припомним за по-възрастните българи, а младите изобщо не знаят: Какво и защо се случи с  „Големия шлем“ –  с Вашата гордост, с всички постигнати договорености по стратегическите за България енергийни проекти,  набързо след 2009 г. бяха смачкани в коша?

- Там проблем нямаше, проблемът бе измислен.  Бойко, в един момент, след като получи не указания, а категорично нареждане от г-жа Хилари Клинтън – тогава държавен секретар на САЩ – спря проекта за АЕЦ Белене. Малко по-късно се затлачи и преустанови работата по Южен поток. И така – непрекъснато пускат, спират...Промениха се геостратегическите отношения.  До 2010 г. отношенията между САЩ и Русия бяха перфектни – просто беше удоволствие да гледаш на форумите на НАТО как си общуват двамата президенти. Но след това отношенията се влошиха и нашите решиха, че трябва да следваме само линията на Запада – на Големия брат. 

- Но Бойко Борисов държеше да се знае, че води добре балансирана външна политика. Той се срещаше с Путин, опитваше всячески да изглежда мъдър...

- И той, и Радев имат по една среща при Путин, през 2018 г., ако не се лъжа. В края на май се събраха с него, в една седмица двамата. Оттогава досега не е имало и даже не знам дали и телефонен разговор е имало. А нещата не стават така, както си ги представя Бойко Борисов. Той подмяташе, че ние сме се договорили с Путин в софийския бар „Синатра“, където действително отидохме след официалната част, аз му отговарям в книгата така:  Постигането на договореност по тези големи енергийни проекти е резултат от шест години бавно, постепенно търсене на решения, постигане на доверие. Ключовата дума е „доверие“. Между нас и Путин имаше доверие. Оставям настрани приятелските семейни отношения, просто имаше държавно доверие и затова той беше два пъти тук по мое време – през 2003 и 2008 г. Имахме, както доскоро ми го напомняха, Година на българската култура в Русия и обратно – на руската в България. Правили сме го на два пъти, тоест най-малко четири пъти, това беше много голяма емоция за самите творци, защото е огромна руската публика, независимо дали става въпрос за книга, театър, изкуство, археология.

- Необратим ли е процесът на влошаване на отношенията ни с Русия? Това се отразява и на икономиката като цяло, особено в района на Черно море. 

- Няма нищо необратимо, но много се затлачиха, извинявам се за грубия израз, дипломатическите отношения.  Лошото е, че хората в Русия вече виждат деформиран образа на България. Наш президент забрави кой ни е освободил от Османско робство. Сега пък вървят  шпионски афери и затова, когато отидеш в най-обикновения магазин в Москва, в моя случай книжарница, и като се заговорим, те хващат различието в изказа и питат: „Вие сърбин ли сте?“. Казвам не, българин съм. „Предател!“. Бяхме братушки, а сега в техните очи сме предатели. Пак казвам – ние станахме член на НАТО на върха на добрите ни отношения с Путин. Публично Путин заяви, че това е въпрос на стратегически избор за България, стига да няма излишни провокации, от които никой не печели. 

- Оценката Ви за краткото 45-то НС?

- Най-вероятно и този парламент, който се задава, ще бъде шарен. За съжаление. Със сходен състав на това, което видяхме за 1 месец работа и по-добре да не го бяхме виждали. Защото може метафората да е груба, но аз предпочитах да следя  репортажите от Ковид катастрофата в Италия и Испания, тогава не превключвах български канал. През май месец имах достатъчно време да видя и чуя как „дебатират“. Това беше ужасна работа! Познавам историята на българския парламент много добре. Занимавал съм се с това и преди да вляза в политиката. Няма такова дъно! Но да се надяваме, че сега са поизтрезнели. 

- Какво правителство ще имаме? Ще помогнете ли отляво  за сформиране на коалиция?

-Най-вероятно партията на Слави Трифонов ще получи шанса, дали като първа или втора политическа сила, да състави правителство. Много бих искал това да е лява коалиция. Много искам и твърдя, че България би спечелила от това, че левицата е в управляващата коалиция. 

- Много амбициозно. Казано със самочувствие. Защо? 

- Защото Слави и още някои  потенциални съучредители на управляващата коалиция имат нужда от стабилизиращ фактор. Твърдя, че никой по-добре от БСП не може да бъде този фактор. Пак казвам – това не е партийно пристрастие. През 2002 г. аз си оставих моите пристрастия на прага на Президентствот, също и през 2005 г. като се събирахме на вила „Калина” в неформална среда, за да подготвим т.нар. тройна коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Ние успяхме, стъпка по стъпка,  да преодолеем различията. Сега чувам от мои съратници, с които сме врели и кипели в политиката още от 1997-1998 г. да казват: „Без партии на статуквото“. Извинявайте, когато бяхме заедно, всичко беше добре, а сега – аз съм статуквото? Не, мерси. С това няма да се съглася никога. Подчертавам, аз нямам претенции и не искам никакъв пост в държавата. Мога да помагам, ако някой ми иска съвета. Ако не, ще си гледам живота, внуците, книгите и т.н. Но на България й трябва стабилност.