Дивото къмпингуване отива в историята, новата наредба спъва феновете на безплатната почивка

Дивото къмпингуване отива в историята. Условията, която налага новата наредба, са неизпълними и през нея прозира желанието да се развие този сектор - туризмът, вместо да се развива, каза в "Денят започва" Йордан Ибришимов от Българското кемперско общество. Той влезе в студиото на БНТ, за да коментира предложените изменения в правилата за кемпери.

Кметът на Царево инж. Георги Лапчев пък каза, че и новата наредба не е пълна. „Дори и да беше обаче, нямаше да има смисъл, защото има нещо по-важно – Закона за дивото къмпиране. Докато не се регламентира какво точно е къмпирането и какво позволява този закон, всеки следващ нормативен акт няма да има смисъл, тъй като това е безплатна почивка където и когато си поискаме“, добави той.

Докато не се уточни какво може и къде да се къмпира, всяка наредба ще е безсмислена, подчерта градоначалникът. 

Кой ще инвестира за къмпинг, ако до него ще има безплатно къмпиране, попита той.

Каравани, кемпери и палатки ще могат да бъдат разполагани в парцели по Черноморието, но на не повече от 70% от площта на конкретен парцел и в отстояние на обектите от 3 метра един от друг. Самите имоти трябва да са регистрирани в общините, а техните собственици е нужно да представят план, да осигурят извозване на отпадъците и да регистрират хората, които отмарят там. Това са част от новите предложения, каза водещата на „Денят започва“.

„Условията от тази наредба са неизпълними. Трябва да се извадят много документи, което е трудно. Нашите институции не са от най-бързите и това ще коства много време на хората, желаещи да обособят такива места за къмпиране. Три години най-много може да се занимава с тази дейност. Какъв е смисъла? Това е абсолютна безсмислица“, коментира Йордан Ибришимов.

„Свободното къмпингуване се наложи в България поради факта, че цялата инфраструктура, която имахме от къмпинги беше унищожена. Преди 1989 г. бяхме много добра дестинация. Много малко къмпинги се запазиха, защото край морето апетитите за строежи са големи“, добави той.

„В страни, в които е развит къмпинг-туризма, може да забраниш свободното къмпингуване, защото това не е в интерес за хората, които са инвестирали в къмпингите, но в България нашата инфраструктура е нулева. От 401 млн. нощувки за 2017 г. ние имаме дял от 58 000. Това е 0,015% от този бизнес“, заяви Ибришимов. 

„Ако искаме да поставим каравана или палатка на определено място, трябва да има осигурен транспорт, охрана, химическа тоалетна, да е осигурено сметоизвозване. Поставянето им трябва да е от май до септември и само на места, които са определени от местната администрация“, обясни репортерът Давид Сукнаров.

„Никога не сме се опитвали да забраним дивото къмпиране, а да направим регламент за хората, които почиват там, за да не се карат. Проблемът дойде от самите тях заради отпадъците. Върховният административен съд отмени част от тази наредба, с която общината можеше да се санкционира недобросъвестните къмпиращи“, каза пък кметът на Царево. 

„След като законът позволява на някой да влезе в имота ви, да си опъне палатката и да не може да го изгоните и след това да получите акт от общината заради нерегламентирано сметеще в имота ви, е ясно, че ще бъдете ядосан. Факт е, че когато имахме възможност да глобяваме, бяха регулирани нещата. След като падна глобата, стана така, че общинския служител трябва да размахва пръст. Е, няма да го прави това“, добави той.

„Може да се въведат такси, билети за къмпингарите. Може с приложение да си плащаш от телефона. Общината трябва да има приходи от тази дейност“, каза пък Йордан Ибришимов.