Стотици милиони левове изтичат в празни гьолове, цъкащи бомби ли са язовирите?

631 млн. лв. са вкарани за ремонт на 400 язовира у нас. Към днешна дата са завършени само 10. Това каза в „Здравей, България” по Нова телевизия служебният министър на икономиката Кирил Петков.

„Отидох до „Пазар дере” край Ловеч и видях един празен, затревен водоем. За него бяха похарчени  2 млн. и 350 лв. Следващата неделя посетих още два язовира. Видях същото нещо - празни язовири, които се водят завършени“, добави той.

„Оказва се, че въпреки, че парите за тези водоеми са платени на 100 %, фирма „Монтажи” ги е предала на Държавна консолидационна компания, но тя от своя страна 6 месеца не ги е издала на Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири”. Докато това се случва, това държавно предприятие трябва непрекъснато да държи водоемите с отворени вентили, защото се водят в ремонт”, заяви служебният министър.

„Сблъскваме се с една ситуация, където държавата си е платила парите, но язовирите стоят празни, защото някой не е предал протокола от ДКК към предприятието, което трябва да ги обслужва. Това за мен е съчетание между некомпетентност и безстопанственост”, уточни той.

„Цента на бетона за „Пазар дере“ е 219 лева/м3, а за „Злати Войвода 3“ - 214 лв/м3. Не е включен превоза, кофраж и армировка. Още по-огромна е разликата с пазарната стойност на цената на превоза. Километърът е таксува за 1,16 лева за тон, докато пазарната цена е между 20 и 25 стотинки", изтъкна Петков.

Когато разликата е 10-15%, може да си мислим за някакво объркване или надценка, но когато е пет пъти по-висока, рискът за корупция е очеваден, добави той.

Водещият Виктор Николаев пък изтъкна, че имало данни за „Пазар дере“, че бил пълен преди да се сформира служебното правителство, а дни по-късно, когато икономическият министър отива в Ловеч, язовирът е празен. 

„Явно и трите язовира съм успял да изпразня много бързо едновременно и съм ги затревил. Когато шлюзовете са отворени и вали дъжд, водата се стича от баирите, влиза в язовира и след това се изтича“, обясни министърът. 

„На 31 декември са предадени язовирите. Оттогава до днес в тях няма вода. Държавното предприятие за управление и стопанисване на язовирите е отворило шлюзовете“, добави той.

По думите му ДКК и „Автомагистрали” са създадени по един и същи начин като шапка, под която да не бъдат обявявани обществени поръчки. Според него на практика министерството няма контрол върху изразходването на средствата от компаниите.

Петков отказа да обяви имената на фирмите, в които според него има концентриран поток от средства за ремонт.

„Цените между различните язовири са много еднакви и много надпазарни. Шефът на „Монтажи” - Тихомир Димитров, е дал на 6-7 фирми всичките обекти. Над 82% от концентрацията на сключените договори е разпределена между тях. Не ги крием, а искаме да разберем какво точно са направили, за да не тръгнат те в един момент да съдят „Монтажи” и да кажат „Това е търговска тайна”, обясни икономическият министър.

В момента дори да искам да сменя Тихомир Димитров не мога да го направя. Всичко трябва да мине през конкурс”, заяви Петков.

Икономическият министър направи коментар и относно новия шеф на НАП.

„Г-н Румен Спецов го познавам поне от  8 години. Нивото му на професионализъм беше огромно. Радвам се, че сега отива и проверява неща, които досега не са проверявани”, добави той.

Междувременно ръководителят на Катедра "Хидротехника и хидромелиорации" в УАСГ проф. Димитър Кисляков каза в "Денят започва" по БНТ, че не може да се говори, че язовирите у нас са "цъкащи бомби". 

„Ако не се поддържа технически грамотно, с течение на времето язовирът може да стане опасен. Той може да бъде съоръжение с висок вторичен риск - тоест при определени събития не само той да се разруши, но и да има опасни последици от това“, обясни експертът.

По думите му, всяко техническо съоръжение има нужда от редовно поддържане, а при поддръжката и ремонта на язовирите, много дейности изискват да се работи на сухо.

Той обясни, че преливниците спадат към т.нар. облекчителни съоръжения на преливниците и имат за задача да провеждат безопасно високата вълна. Има си изисквания за какъв клас язовир какво надвишение и висока вълна може да бъде поета, обясни проф. Кисляков.

Големите язовири у нас категорично са в добро състояние, проблемите се решават все по-добре. Ако трябва да обобщя, бих казал, че сме се изкачили доста над дъното, каза още той.