Посещението на Лаура Кьовеши в София не бе случайно, посочи ни знаци, които трябва правилно да разчетем

Много внимателно проследих реакциите около посещението на Главния европейски прокурор Лаура Кьовеши у нас. И честно да ви кажа, останах доста изненадан.

Чух много минорни мнения, след като тя заяви, че няма да се намеси в работата на българската прокуратура. И оставам с впечатлението, че към нея има някакво свръхочакване, че Кьовеши, като една втора Жана Д`арк ще дойде и публично ще раздаде възмездие и ще линчува главния прокурор Гешев. Тя, разбира се, официално заяви нещо различно.

Но Вие какво очаквахте?! Кьовеши е начело на една сериозна институция, тя вече не е само прокурор, но и висш европейски политик и да кажем, чиновник. На този пост тя не може да си позволи да нарушава правилата и протокола.

Няма как да дойде и пред всички, назидателно да издърпа ушите на Гешев. Но тя направи друго. Въпреки всичко, даде много ясен знак. И аз се учудвам, как опитни и известни политически коментатори и политици у нас, тълкуват нещата превратно.

В политиката е много важно да се следят процесите и да се наблюдават детайлите. Още президентът Франклин Делано Рузвет го е казал: „Не слушайте какво се говори официално, гледайте какво се върши след това. Така е в голямата политика.“

И наистина, прав е Рузвелт. Ако отчетем безпристрастно фактите, нещата изглеждат така.

Първо, преди повече от половин година, когато още не беше встъпила в длъжност, Кьовеши заяви, че най-голяма е корупцията в Румъния и България и тя ще започне своята работа именно от тези две страни. Едната е нейната родина, макар тя всъщност да е от унгарски произход на малцинството там. А втората, България е най-корумпираната държава в ЕС.

Ето, че Кьовеши действа последователно, според собствените си думи. Но има и още нещо, което е от изключително значение. Сигурно си спомняте двамата американски сенатори и тяхното писмо за корупцията у нас.

Тогава наблюдателите ги засипаха повече с присмех, отколкото да погледнат сериозно, нарекоха ги изкуфели старци, позицията им не била официална, а лично мниние. Но някак лековато пропуснаха, че единият е председател на Сенатската комисията по външна политика, вторият е неин зам.-председател, а двамата са от двете противостоящи си партии – демократи и републиканци.

Тоест, Америка е единна в отношението си към нас. И писмото им се появи веднага на страницата на американското посолство в София. Никой не разчете този важен знак и официалната власт в България не направи нищо. И скоро след това, щатското правителство стовари върху страната ни атомното си оръжие в борбата с корупцията – Решение по закона Магнитски, при това с конкретни имена и фирми.

Това е невиждан, грандиозен шамар по България. Но всъщност, този шамар отекна по-силно в лицето на Европейския съюз и беше насочен към големите му лидери. Сякаш Америка каза: „Подредете си вътрешния двор. Не може България да продължава да разгражда с корупция целия европейски съюз.“

И само седмица след това, Кьовеши, вече официално встъпила в длъжност, най-напред идва не къде да е, не в някоя от големите европейски столици, а пристига в София. Това е първият важен знак, според мен.

Защото първата визита на всеки новоизбран политик и висш служител винаги е знакова и винаги на нея се гледа със специално внимание. Кьовеши не просто си разходи костюма до тук, тя показа, че България вече е под лупата и нещата няма да продължават, както е било досега. И още нещо много важно.

Вторият, още по-силен знак, който дойде от Кьовеши. Първата й среща беше не с главния ни прокурор, както би било логично и естествено, все пак те са двама главни прокурори. Но не би, тя се срещна с министъра на правосъдието Янаки Стоилов. Това ясно показва подкрепата й към действията на служебния кабинет в борбата с корупцията. И едва след това се срещна с Иван Гешев.

Какво са си казали двамата насаме, няма как да знаем, но според мен, главният ни прокурор недвусмислено е разбрал, че веднага трябва да си отвори широко очите и да започне да работи без двойни стандарти. Че трябва да подходи еднакво към всички, които нарушават закона и създават корупция, без значение на политическата им принадлежност. Защото корупцията няма партиен цвят.

Не можеш повече да действаш избирателно, ето това му е казала Кьовеши, според мен. И от това зависи, дали ще си довърши мандата на главен прокурор. Ако прокуратурата заработи наистина безпристрастно, има голям шанс. Работа също има много.

Корупцията не е само на жълтите павета в София. Гешев трябва да обърне поглед и към големите областни градове, където отдавна има местни октоподи, които са се срастнали с общинската, магистратската и държавната власт в едно престъпно цяло. Вземете Пловдив за пример.

И тук се изкушавам да припомня думите на Св. Апостол Павел в Първото послание към Тимотей: „В основата на всички злини стои сребролюбието.“ Това е съвременната корупция. Тя, като киселина разяжда държавността, но най-вече покварява и унищожава нравите и морала, убива вярата на хората в ролята на институциите, а това е началото на края на държавността. И пак ще дам пример.

Един от най-великите римски императори, Марк Аврелий, останал във времето, като символ на мъдър и честен управник, бил известен със своята материална скромност, когато римската империя е на върха на своята мощ, въпреки че бил много богат човек. Съпругата му също.

В домакинството си той бил изключително икономичен, а с държавните пари не позволявал никакви волности или злоупотреби. Неговата съпруга Фаустина винаги го критикувала, но когато станал император, той й отговорил така: „Глупава жено, на главите ни сега е цяла империя! Опичай си ума, защото можем да загубим и това, което имаме, като лично имущество.“ Видно е, че жена му не била доволна от него, но Марк Аврелий издържал най-важния изпит. Присъдата на историята. И останал във вечността, като еталон на доброто управление. Вече над 20 века. Не случайно, той е единственият император, чиято статуя все още стои в центъра на Рим. Защото и в Библията е казано: „По делата им ще ги познаете.“

*Коментарът е на Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив, депутат в 44-ото и 45-ото НС, заглавието е на Флагман.бг