Славчо Атанасов: Христо Ботев - този героичен син на Майка България е благословен от Божия дъх

Бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов припомни подвига на Христо Ботев и неговите пророчески стихове чрез фейсбук профила си. Ето какво написа той:

"ДЕН НА НАШИЯ ГЕРОЙ ХРИСТО БОТЕВ И НА ПАДНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА ОТЕЧЕСТВОТО!

„Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!“

Пророчески са стиховете на нашия велик поет и революционер Христо Ботев. И няма как иначе. Този героичен син на Майка България е докоснат и благословен от Божия дъх. Геният му многократно надскача епохата, а краткият му живот се превръща в титаничен епос на българската съдба. Едва на 28 години, Ботев успява да събере и да сбъдне в едно мечтата на поета и битието на бореца да живее и загине героично в огъня на революцията. Подобни личности по света има изключително малко на брой и ние, българите, с основание сме горди с един от най-величавите примери. С трагична сила и саможертва, Христо Ботев има ясното съзнание за обречеността на своето дело, но и за неговата неизбежна необходимост, той загърбва всичко лично, за да изпълни божията промисъл – да даде в жертва себе си в името на жадуваната от цял народ свобода и с тази саможертва поема по пътя към безсмъртието.

А тя, свободата българска, не ни е дадена даром! Левски, Ботев, Караджата и още много свидни синове на България, „лудите глави“ на българското Освобождение я извоюваха с героизма и кръвта си. Показаха на света, че е дошло ново време. И благодарение на тяхната саможертва, в защита на поробените българи се надига и европейският глас. Без тези велики синове на Майка България, нямаше да ни има днес.

А ето как звучи гениалното Ботево четиристишие „Настане вечер...“ в превод на големия френски поет Пол Елюар:

„Voici que le soir tombe et qu’apparait la lune,

Le ciel va se remplir d’étoiles, goutte à goutte.

La forêt bruit, le vent imperceptible souffle.

Tout le Balkan chante le chant des haïdouks.“

„Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее,

Балканът пее хайдушка песен!“

Така биха изглеждали редовете изписани върху онази мистична колона в Сорбоната, за което все още не можем да открием безспорно доказателство. Дори да е само мит, той показва колко необходим за националното ни самочувствие е примерът на Христо Ботев. В българската литература, обаче, тези стихове се считат за гениален и ненадминат образец за стилистичната фигура асонанс (повторение на ударени гласни в стиха), което създава допълнителна вътрешна рима и ритъм на четиристишието. Още едно доказателство за гениалната и изпреварила времето си личност на Христо Ботев.

Поклон пред великата саможертва на героите на българската Свобода!"