Защо топлофикациите искат увеличение на цената на парното?

Исканото увеличение на цената на топлинната енергия е заради поскъпването на природния газ, рекордните цени на въглеродните емисии и нуждата от рехабилитация на топлопреносната мрежа, заяви председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България инж. Кремен Георгиев.

- Инж. Георгиев, считате ли, че КЕВР ще одобри увеличенията на цената на парното, които искат топлофикациите в страната за новия регулаторен период?

- Не съм човекът, който ще реши. КЕВР има право да удовлетвори исканията, посочени в заявленията или да не ги уважи. Според мен те ще бъдат зачетени, но в по-малка степен. В КЕВР работят квалифицирани експерти с дългогодишен трудов стаж, които притежават изключителен професионализъм и съм сигурен, че ще вземат адекватно решение.

- Обяснете ни като професионалист в областта на енергетиката, какви са причините за исканото поскъпване на цените на парното от голяма част от топлофикациите?

- Причините са комплексни и голяма част са породени от спецификата на работа.

Европейските политики за намаляване на изпусканите вредни емисии, които налагат на дружествата да реализират огромни инвестиции и нововъведения, неминуемо се отразяват върху цената на услугата, но положителното е, че водят до значително подобряване на екологичните показатели.

- Посочете причините за изискваното поскъпване.

- Основните причини за изискваното увеличение на парното са поскъпването в цената на природния газ, рекордните стойности на цената на квотите въглеродни емисии, както и необходимостта от сериозна рехабилитация на топлопреносната мрежа, която изисква колосални инвестиции.

Ако искаме нашите деца да използват топлина, произведена от зелена енергия, както изисква „Зелената сделка“, трябва да правим огромни инвестиции сега.

- Разкажете ни една по една за всяка от причините. Как ще изпълним изискването на Европа за създаване на нисковъглеродно производство на енергия?

- Чрез огромни инвестиции в обновяване на основните енергийни мощности и закупуване на нови съоръжения. Накратко, за да запазим работещи дружествата на въглища, както и работните места на персонала, трябва да бъдат направени инвестиции в съоръжения, които произвеждат енергия от по-екологични горива. Стъпките вече са предприети от много енергийни дружества, работещи на въглища, защото за тях тежестта е най-голяма. Те са задължени да купуват и най-големи количества квоти въглеродни емисии.

Топлофикация Сливен замени част от въглищата с биомаса, Топлофикация Русе и Топлофикация Перник работят по реализацията на проекти за производство на енергия от природен газ. ТЕЦ Бобов Дол обяви, че има планове за създаване на голям фотоволтаичен парк. Всички предприятия показват амбицията си да направят производствената си дейност по-екологична и да запазят работните места на персонала.

- Споменахте, че квотите въглеродни емисии са достигнали рекордни стойности. Ще се задържи ли увеличаването?

- Да. Натискът за по-бързо ликвидиране на въглищата и преминаване към по-екологично производство на енергия, е причината за поскъпването на квотите въглеродни емисии, което ще продължава.

Последните седмици цените вървят нагоре и достигат рекорд след рекорд. Последният рекорд е от 22 април, когато цените на въглеродните емисии минаха 47 евро за тон. Цена, която не е достигана в историята на търговията с тези квоти.

Сами разбирате, че ако през 2015 г. топлофикациите са плащали 5 евро за тон, а 6 години по-късно почти 10 пъти повече, няма как да не е необходимо повишаване на цените на услугите. Себестойността на топлинната енергия, произвеждана от топлофикации на въглища, се е вдигнала в пъти, но дружествата все пак успяват да създадат баланс и да не се стига до серизни увеличения на крайната цена към потребителите. Енергетиците в топлофикациите в България са магьосници!

- Поскъпването на цената на природния газ е предизвикано от много фактори, с които всички са запознати. Какво е състоянието на топлопреносната мрежа в страната? Нуждае ли се от твърде много инвестиции?

- Положението във всеки град е различно. Има топлофикации, които са построени по-скоро, има и такива, които са с по-стара топлопреносна мрежа. Например, Топлофикация Перник тази година става на 70 години.

Като всяка техника и тръбите по топлопреносните трасета се нуждаят от рехабилитация и подмяна. За да се извършва, са необходими големи инвестиции, но все от някъде трябва да се започне. Навременната подмяна на тръбите, част от топлопреносната мрежа е единственият начин да се гарантира качествено и надеждно топлоподаване.

Но като всяка една дейност, и тази изисква големи инвестиции. По груби сметки средно подмяната на 1 км струва около 1 000 000 лева. А голяма част от предварително предвидените средства за рехабилитация, се влагат в непредвидени ремонти, поради аварии в топлопреносната мрежа. Освен това, всеки срив в топлопреносната мрежа означава риск за инвестициите, които се правят за производство на електрическа енергия с оглед реализиране на „Зелената сделка“.

Ако за котлите можем да кажем, че са „сърцето“ на една топлофикация, то топлопренонсната мрежа е нейният „бял дроб“. Когато мрежата не поема и не доставя топлина, котлите не могат да работят.

- Как ще обобщите?

В дългосрочен план повишението на цените е в интерес на клиентите, защото ще осигури екологично централно отопление за бъдещите поколения, което е в интерес на България!