Първо във Флагман: Как ще са разпределени силите в новия парламент и какви са вариантите за правителство

Шест или седем партии се очертава да влязат в 45-ото Народно събрание. Това показват данните от първите екзитполове след 20 ч. ГЕРБ се очертава като първа политическа сила, но с по-малко от процентите в последните социологически проучвания преди вота.

Втора може би ще е БСП. С близък резултат обаче е партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН). Това е донякъде изненада. ДПС се движи около прогнозите, а „Демократична България“ (ДБ) е била подценена и вероятно ще излезе с близък вот до партията на Доган.

„Изправи се! Мутри вън“ (ИМВ) на Мая Манолова, изглежда, ще прескочи бариерата от 4%, а ВМРО на Красимир Каракачанов е около прага за влизане в парламента.

При всички случаи парламентът ще е силно фрагментиран. ГЕРБ, макар и първа сила, ще е с необичайно нисък брой депутати.

Допускаме, че ВМРО влиза в парламента. Тогава при всички условности на този етап изчисленията показват следното разпределение на броя на депутатските мандати: ГЕРБ – 70, БСП – 47, ИТН – 41, ДПС – 29, ДБ – 28, ИМВ – 13, ВМРО – 12.

Въпросът е може ли да се състави правителство и как да стане това? За целта са нужни 121 от 240 депутатски гласа в стандартния случай.

Първо мандат да сформира правителство получава най-голямата политическа сила. Срещу ГЕРБ обаче е налице мощен фронт. На пръв поглед като единствени възможни партньори се очертават ДПС и ВМРО, но техните гласове не стигат нито поотделно, нито заедно (което е малко вероятно).

ГЕРБ биха могли да се опитат да съставят компромисно правителство без премиер Бойко Борисов и с привлекателни предложения към ИТН, ДБ, ВМРО и ИМВ.

Една от лансираните фигури за министър-председател е Димитър Николов – кмет на Бургас четвърти мандат. От една страна, той е сред образцовите градоначалници. От друга, обаче, е емблематична фигура на ГЕРБ – зам.-председател на партията, което не е в негова полза.

Подобно е положението и с Томислав Дончев.

ГЕРБ обаче със сигурност има в резерв и други варианти като например Даниел Митов, Николай Младенов, гуверньорът на БНБ Димитър Радев и т.н.

За партията на Слави първа цел е налагане на тезите от референдума през 2016 г., като най-важно е въвеждането на мажоритарен вот в два тура на парламентарни избори. За ГЕРБ това е добре дошло – тя дори вече е гласувала „за“ такъв законодателен текст. За ДБ, ВМРО и ИМВ обаче то е неприемливо, защото мажоритарният вот практически елиминира малките и средните формации и е в полза само на най-големите.

При всички случаи ще са нужни компромиси в много посоки, което на този етап изглежда малко вероятно.

Ако ГЕРБ не успее да реализира мандата, той отива при БСП. Социалистическата партия на пръв поглед няма силни козове. Лидерът Корнелия Нинова ще търпи атаки отвътре заради ниския резултат. Изглежда, че шанс за нея да остане в историята е да отстъпи от мераците си за премиерския пост, но за сметка на това да успее да състави анти-ГЕРБ правителство.

ИМВ и ВМРО са възможни партньори, но те общо дават едва 25 депутата.

ИТН и ДБ са заявили, че не биха подкрепили мандат на БСП. Въпросът е как Нинова може да ги убеди в обратното. Не е изключено в ситуацията да се намеси и президентът Румен Радев, който да се опита да е парламентьор. Слави Трифонов вече заяви, че би подкрепил Радев за втори президентски мандат. ДБ също са с добри чувства към държавния глава заради радикалната му съпротива срещу триото Гешев-Борисов-Пеевски.

Като премиери биха могли да бъдат предложени непартийни лица, но ярки противници на модела ГЕРБ-ДПС – съвсем спекулативно това може да са например Бойко Рашков или Бойко Ноев.

Ако все пак БСП не успее да състави кабинет, остава още един вариант. Тогава Радев има право да прецени на коя парламентарна сила да връчи третия, последен, мандат.

Изглежда, че има три възможни опции – ИТН, ДБ и ИМВ.

ДПС е изключено заради реномето й на партия на задкулисието. ВМРО пък все още носи негативите на присъдружна партия на ГЕРБ.

ДБ още по време на кампанията заяви готовност да получи евентуалния трети мандат за съставяне на кабинет. Вече ясни възможни партньори са ИТН и ИМВ. Дори да добавим ВМРО гласовете пак са много далеч от 120. Въпросът е как да бъде привлечена БСП към каузата. Дали Корнелия Нинова би преглътнала това, възможен ли е „исторически компромис“? Срещу какво? Освен това БСП е бившата комунистическа партия, която е трудно съвместима с прозападните либерали от „Демократична България“, а и с ИТН.

От трета страна, Слави Трифонов е много вероятно да постави като задължително условие въвеждане на мажоритарен вот, което е неприемливо за останалите партии.

Изглежда напълно възможно да се стигне до провал и нови предсрочни избори. Тогава все пак ГЕРБ ще трябва да сдаде властта на служебно правителство на президента, което ще е задоволително за новите играчи в парламента, а и за президента Радев. Може да се договорят спешни промени в Изборния кодекс с цел въвеждане на дистанционен вот – по-вероятно чрез пощата, а не през интернет. Не е изключено в сметките да влязат и нови прегрупирания между партиите.

Поне временно ще е изпълнена целта за изолация на ГЕРБ и ДПС от властта.

Любопитен момент е, че след сегашните избори ГЕРБ и БСП може би дори заедно няма да могат да съберат 121 депутата. Т.е. не би била възможна дори хипотетична голяма коалиция между тях.