Проектантът на "Арена Бургас": Не съм търсил морски ефект, но се радвам, че бургазлии ще я наричат „Голямата риба“

Арх. Ивайло Тодоров Петков е роден на 13 март 1970 г. в Балчик, област Варна. Завършил е УАСГ-София, където предстои да защити докторска дисертация по архитектура. Той има богат опит в проектиране на обществени, промишлени и жилищни сгради, той стои зад идейните проекти за стадион на ЦСКА в София, за стадионите на „Динамо“ и „Стяуа“ в Букурещ и др. В Бургас обаче той ще бъде запомнен като конструкторът на зала „Арена Бургас“, която до месец официално да отвори врати за първите събития. Снощи, осветлението в огромното туловище на рибата, по люспите и в очите й бе включено, което зарадва минувачи и шофьори по оживения булевард, извеждащ трафика за АМ"Тракия". Става въпрос за техническа проба. Днес Флагман.БГ разговаря с арх. Петков за концептуалната идея, дизайнът и тенологиите, по които тя е построена. 

-Арх. Петков, редно е да се знае и да остане в историята за широката публика чий е проектът за зала „Арена Бургас“. Първо да Ви попитам защо  светнаха всички лампи снощи?

-Защото от няколко седмици имаме постоянно електричество, което може да захрани осветителните тела на цялата зала. Това не е инцидент, че вчера е светнала, всъщност тя не и светнала напълно,  предстои монтирането на още прожектори и насочването им. Започнахме първите проби за осветеност снощи, отскоро имаме пълната мощност и можем да правим такава цялостна настройка на различните зони.

-Колко осветителни тела има  в зала „Арена Бургас“ и колко още предстоят да се добавят?

-Всички осветителни тела, които са по проект, вече са в залата. Имаме някои, които трябва да се сложат, други, които трябва да се преместят. Но на практика всичко, което трябва да го има на обекта, е на място. На финалната права сме. В рамките на седмица-две ще имаме настройки, премествания, тествания на осветеност. Предстоят настройки и на механичната част. Всичко, което е необходимо като обем на съоръжения е готово. Започваме пробите. По закон те са 72 часа, с които да финализираме въвеждането в експлоатация.

-Казвате, че проектът най-после е на финалната права. Ще има ли официално откриване и кога ще е то?

-Не мога да отговоря  на този въпрос, защото това е извън моите правомощия. За утре се готви акция, с която сградата ще бъде изчистена от строителни отпадъци, за да се приведе във завършен за издаване вид, но това доколко е организирано и доколко е комуникирано с медии – не знам. Очаква се в рамките на максимум месец сградата да е готова за пълнокръвно функциониране. Цялото оборудване в момента се разтоварва от 13-14 ТИР-а и се складира. Предстои да бъде монтирано там, където е необходимо. 

-Много хора видяха в дизайна формата на риба. Умишлено търсен от вас ефект ли е това?

-Не. Радвам се, че бургазлии правят асоциация. Ако сградата не беше в Бургас, а в планината, вероятно щеше да бъде оприличена на костенурка или някакво друго животинче, което хората разпознават. В изграждането на образ на зала „Арена Бургас“, основната цел, която ни е водила, е била простотата и ефективността на конструкцията. Това е наистина много голямо, уникално съоръжение. Съвсем скоро се каним да поканим „National Geographic”, тъй като такова съоръжение, с такива размери (120х140 метра) в България със сигурност няма. Не знам дали и в региона има такова, което да е с такава уникална конструкция и конструктивна система. Генерирайки формата на сградата сме гонили минимално тегло на металната конструкция по много сложни алгоритми. Идеята беше обектът да бъде цялостен и разпознаваем. Горните осветления, които гражданите разпознават като око на риба, в действителност вкарват осветление в главното фоайе -  помещение, което ще е подходящо за всякакви  събития извън основната капсула на сградата. Не е гонен ефектът „Риба“, но е търсена оптимална форма, която да създава предпоставка за асоциации сред хората.